Любен Татарски е роден в Разлог на 29 май 1958 г. Завършил е висше образование по специалностите металургия на цветните и редки метали и организация и управление на производството. Два поредни мандата е кмет на Разлог до юли 2009 г., когато става депутат от ГЕРБ. В момента е председател на парламентарната комисия по регионална политика и местно самоуправление. Семеен, с две деца.

---

- Г-н Татарски, как гледате на предложението на СДС областните управители също да се избират пряко от хората, както и кметовете?
- Предложението не е нещо ново, по този въпрос отдавна се говори, поне откакто се дискутира въпросът с децентрализацията на управлението у нас. Винаги стигаме до второто ниво на управление и как точно да бъде структурирано то. Да не забравяме обаче, че има и конституция, която описва функциите на областния управител. Той всъщност трябва да провежда държавната политика и да следи за законосъобразността на актовете, които се произвеждат от органите на местното самоуправление. Там е казано, че областният управител се назначава от Министерския съвет. Тоест, ако правим промяна в тази посока, трябва да се промени и конституцията. Други териториално-административни единици от органи на самоуправление могат да се създават със закон. Ако говорим за изборност на вторите нива на управление, като областния съвет например, това трябва да бъде регламентирано със закон. Необходимо е да се помисли и за това, че е възможно да се дублират или припокриват функциите на областния управител, чиято фигура несъмнено е нужна, и на областните съвети, които трябва да представляват общините и да водят някаква обща политика над общинско ниво. По принцип аз съм „за“ изборното начало, но трябва да се прецизират много точно правомощията, функциите, задълженията и взаимодействието с централната власт, която има ангажимента да следи за законосъобразността на актовете на местната власт. Всичко това трябва да се регулира със специален закон или с промяна в закона за местната власт, което също е възможно. Повтарям, аз съм за изборното начало, най-малкото защото 10 години съм бил избираем в качеството си на кмет. Не бива обаче да игнорираме и задълженията на държавата.

- От Националното сдружение на общините често предлагат към администриране от страна на местната власт да минат още някои данъци, за да се гарантира по-голяма финансова стабилност на общините. Обсъждате ли подобна идея?
- В стратегията за децентрализацията у нас за тази година има предвидени няколко стъпки, част от които са приети и обсъдени на националния съвет по децентрализация, който се провежда в министерството на регионалното развитие, и вече са в ход. Една част от тези стъпки са насочени в законодателни промени, които ще дадат повече възможности за финансови приходи на общините. Такъв нормативен акт например е Законът за местните данъци и такси, който може по-прецизно, по-пълно да определи тези източници на средства за местната администрация. Да не забравяме и другите закони, които биха позволили на общините да получават собствени приходи, ако оптимално и законосъобразно използват ресурсите си. Такъв закон например е Законът за собствеността и ползване на земеделските земи – става въпрос за общинските земи като източник на приходи за съответната община. Такива закони са и Законът за подземните богатства, за водите. Законопроектът за водите, който е предложен от Министерството на околната среда и водите и ще се разглежда по комисии тази седмица, дава възможност на общините да получат безвъзмездно от страна на държавата голяма част от минералните извори. Това ще бъде още една стъпка в тази посока, т.е. не да се дават пари на общините буквално и директно, а ресурси, които те да използват, ако могат. По принцип не приемам тезата: „Дайте ни повече пари“, било то от преки данъци или увеличаване на такси, това не е добрият начин. Смятам, че кметовете биха били стимулирани по-добре, ако им се предоставят ресурси и оттам те да получават повече приходи.

- В момента има голяма диспропорция в развитието на регионите, кога можем да очакваме цялостна стратегия за развитието на регионите у нас?
- Наистина има райони и общини, които са много различни по своя потенциал, възможности за развитие и икономическо състояние. Това води до необходимостта от нов преглед на регионалната политика и мерки, които да доведат до неутрализиране, доколкото е възможно, на тези различия. Това е задължение и на държавата. В тази посока се работи – има национален план за развитие, има регионални планове за развитие, които би трябвало донякъде да неутрализират тези диспропорции. Тук обаче винаги опираме и до капацитета, способностите и възможностите на самите местни органи на властта. Стои въпросът, доколко самите общини имат капацитет да се възползват от възможностите на съответния регион, от усвояването на средства от европейските фондове или да провеждат целенасочена политика, която да води устойчиво развитие. Действително има какво да се измисли и да се направи в тази посока, макар че това е тема, която понякога се използва и спекулативно. Има възможности за законодателни инициативи в тази посока, но все още може би не му е дошло времето.

- Миналата седмица се чу и друга интересна антикризисна идея от страна на сдружението на общините – държавата да плаща за част от услугите, които й предоставят местните органи на властта. Реална ли е тази идея, или по-скоро може да доведе до напрежение между местна и централна власт?
- Не мисля, че точно това предложение ще доведе до кой знае какви икономии или преки финансови ползи за общините. По-важно е да се даде възможността на общините те да предоставят тези услуги за извършване от частни фирми или други институции, за да не се натоварват те. Това е въпрос на законодателство. Има, разбира се, услуги, които се извършват от общините, без да са финансово обезпечени от държавата, но такава е ситуацията.

- Кметовете често споделят, че един от основните им проблеми е тежката и тромава процедура за кандидатстване за финансиране по европейските програми...
- ... Ние като народни представители не участваме пряко в подготовката на тези процедури и на документацията. Това е работа на изпълнителната власт. Наистина обаче съществува проблем. Причината за трудното, мудно усвояване на европейските средства по вече спечелени даже проекти, с подписани договори по тях, е двустранна. От една страна, тя е в общините, които невинаги имат капацитет за провеждане на процедури и след това за изпълнение, отчитане и контрол по качественото изпълнение на проектите. От друга страна, управляващите органи все още не успяват да уцелят точния начин да стигнат до бенефициентите и така да обяснят правилата, че да не се притесняват кметовете, че ще сбъркат. Трябва да има много динамична кореспонденция между двете страни, за да се изчистят съществуващите проблеми.

- Съкращенията, които се предвиждат в разходите и в администрацията на общините като антикризисна мярка, могат ли да затруднят работата им, или да отложат някои общински проекти, които са важни за съответните райони?
- Не бих казал. Дори смятам, че администрацията ще заработи по-ефективно с по-малко хора и с по-малко структури.

- Кои приоритети за засилване на децентрализацията стоят най-близо в бъдещето?
- Ролята на парламентарната комисия по регионална политика и местно самоуправление, на която аз съм председател, е да предлагаме, обсъждаме, разглеждаме и приемаме именно такива законопроекти, които да засилват децентрализацията. Вече споменах няколко закона, които са в доста напреднала фаза. Обсъждат се и промени и в Закона за местните данъци и такси. Направихме поправки в Закона за МВР, които да позволят на общините да имат под някаква форма общинска полиция. Изобщо в тази посока се работи, като решенията се съгласуват с министерството на регионалното развитие и с националното сдружение на общините. Убеден съм, че за да имаме силно местно самоуправление и силна държава, трябва да разпределяме не само отговорностите, но и правомощията на различните нива на управление. Затова и трябва да се работи за засилване на децентрализацията, което може да стане с воля от страна на правителството и със съответните законодателни промени.


Интервюто взе Николай Коцев