Ще продължим ли да инвестираме в разрушаване?

Парламентът прие вчера на първо четене Закона за виното и спиртните напитки. Според него винени лозя, засадени без право на засаждане след 31 август 1998 г., подлежат на принудително изкореняване за сметка на производителя. На изкореняване ще подлежат и лозя от некласифицираните сортове. Като знаем, че винопроизводството е доста чувствителна тема в Европейския съюз, вероятно тези разпоредби са подчинени на някакава директива от Брюксел. Въпросът е, че с тях отново може да се наложи да инвестираме в собственото си разрушаване. Въпреки че минаха 20 години, споменът за т. нар. ликвидационни съвети все още е жив. Те напълно оправдаха името си, като похарчиха милиарди левове именно за разрушаването и унищожаването на селското стопанство. Ликвидационните съвети създадоха условия да бъде разбита хидромелиоративната система на страната и сега се чудим около проблемите, които ни създава и най-малкото язовирче. Те раздробиха земята в реални граници и сега трябва да харчим отново милиарди левове за нейната комасация, защото без това модерно земеделие е невъзможно.
Сега пък ще изкореняваме лозя. А вероятно има начини хем да угодим на Брюксел, хем да си запазим инвестициите, направени в тези трайни насаждения, с които са свързани животът и бизнесът на много хора. Пък и нали се бием в гърдите, че сме винена държава и ще развиваме и винения туризъм. Явно и в този случай всичко опира до политическата воля.

Станете почитател на Класа