Броят милиарди левове, необходими за да бъде приведен водният ни сектор в приличен вид, непрекъснато нараства. Последната сума, обявена от министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев, достига 43 млрд. лева. Само преди десетина години те бяха около и малко над 10 млрд. лева, а след още две петилетки току-виж стигнали и 100 млрд. лева.
Публична тайна е, че забавянето на всеки инфраструктурен проект го оскъпява, колкото
по-голямо е забавянето - толкова по-скъп става той. В случая - паралелно поскъпва и водата, независимо от факта, че загубите при преноса й достигат на места 80 на сто. А че водоснабдяването ни е в окаяно състояние, знаехме още през 1994 година, когато Световната банка ни отпусна кредит от 98 млн. долара.
Затова, вместо да пресмятаме всяко година колко още пари ни трябват, за да има пречиствателни станции, канализация и добро питейно и изобщо битово водоснабдяване, по-добре е да се захващаме за работа. В противен случай след някоя и друга година ще ни излезе по-евтино да построим наново язовири, прави и обратни канали и пречиствателни станции, отколкото да ремонтираме сегашните.