Стремително нагоре скача броят на театралните фенове, които пълнят залите, набъбва и публиката в киносалоните. Във времето, когато световната криза е факт, а икономическите проблеми, страхът и несигурността сковават човечеството, хората изпитват потребност от духовна култура. По този начин те търсят и намират своето спасение и надежда.
Феноменът е познат от историята. В годините след световните войни или по време на Голямата депресия само духовността е спасявала народите. Тогава са се раждали и големите творци, и великите шедьоври.
С тази равносметка родните политици трябва да посрещнат 24 май - Деня на славянската писменост и култура. И докато слушат „Върви, народе възродени!“, да преосмислят собствените си намерения и позиции. И въпреки че сме в криза, да развържат кесиите. За музейните работници, които получават възможно най-ниските заплати в Европа. За актьорите и музикантите, които и в добри, и в лоши времена ни представят достойно пред света. За балетните артисти, по традиция едни от най-добрите в жанра. И, разбира се – за учителите! Защото просветата и културата вървят ръка за ръка. Защото от грамотността на децата ни зависи утрешният ден на България. Защото, откакто я има България, учителят е водел поколенията към светлото утро.