Скрудж Макдък и неговият приятел Чичо Сам

Разслоението в американското общество достига стойности, които са рекордни за столетието - до този извод стига колектив от американски, британски и френски икономисти, анализирайки данни на данъчните служби на САЩ. Според направените изводи подобна икономическа хегемония на богатите не е имало дори в периода преди Голямата депресия, който по-рано се възприемаше като образец на социалното неравенство. По степен на социално разслоение пък САЩ се оказват на нивото на държави като Аржентина и Русия. Според изследването на икономисти от Калифорнийския и Оксфордския университет кактои от Парижкия университет по икономика, най-богатите граждани на САЩ през 2012 година са “заработили” около 19,3 % от всички доходи на американските домакинства. С други думи, на три милиона души се падат доходи от над 2 трилиона долара.

Този разрив е безпрецедентен. Нито в периода на “Рейганомиката”, нито веднага след войната се е наблюдавало нещо подобно. През бурното второ десетилетие на 20 век, период на силно обогатяване на едни и крайна нищета на други (най-вече на имигрантите), делът на доходите на най-богатата част от населението достигна едва 18,7 %. По -късно това ниво на разслоение бе посочено като една от причините за Голямата депресия, която съществено коригира показателя, преразпределяйки богатството между американците. Интересно е, че “пикът на равенството” е достигнат в навечерието на друга криза - петролната криза от 70-те години. През 1973 година 1 % от населението получава едва 7,7 % от вскички доходи. От този момент делът им от “общото гърне” неотклонно се повишава, а темпът на този растеж през последните години забележимо се ускорява.

Интернет бумът през 90-те години, например, породи изключителен по мащабите си икономически подем, но предимно най-богатите американци успяха да се насладят на плодовете му. Точно “златният процент” увеличи доходите си с 86 % в реално изражение. Останалите успяха да прибавят към възнагражденията си едва 6,6 %. Трябва да се отчете също така, че сред оставащите 99 % разслоението е доста голямо, така че мнозина изобщо не спечелиха от интернет бума.

Увеличаването на доходите на “първия процент” по правило съвпада с периоди на растеж на фондовия пазар, а при срив разликата с всички останали до известна степен намалява. При кредитната криза от 2007-2009 година доходите на елита се понижиха с 36 %, докато доходите на другите граждани се свиха само с 11,6 %. Възстановяването на икономиката, и най-вече на индекса S&P 500, през последните години донесе на богатите пари, несъпоставими с печалбите на основната маса от населението. Повишаването на котировките и корпоративните печалби в следкризисния период с 95 % се падна отново на богатите. Този показател в период на кредитния бум бе два пъти по-нисък (45 %), а в периода на “балона” на пазара на недвижими имоти около 2000-та година нарасна до 65 %.

Краят на мечтата?

Да се постигне пълно равенство е невъзможно и това, скърцайки със зъби, признаха дори комунистическите диктатури. Колосалното разслоение обаче също изглежда нездравословно а, освен това и опасно за икономиката, за което свидетелстват и крайно слабите темпове на икономически растеж в САЩ напоследък. Как стана така, че държавата, в чиято основа има могъща и многобройна средна класа, изведнъж се поляризира толкова силно?

САЩ винаги са били страната на възможностите за обикновения човек. Когато се говори за “американската мечта”, често се имат предвид несметните богатства, но първоначалният смисъл на словосъчетанието за имигрантите е бил друг. Точно в Америка, както никъде другаде, е можело да се измъкнеш от нищетата и да си осигуриш приемлив стандарт на живот. В САЩ почти всеки имигрант е можел, трудейки се упорито, да постигне добро ниво на благосъстояние, да има дом, да гарантира бъдещето на голямо семейство. Затова през целия 19-ти и голяма част от 20 век милиони европейски имигранти прекосили океана, опитвайки се да се спасят в страната на благоденствието от беден, а често и гладен живот. Всички имали възможност да упражняват уменията си. Американският работник понякога получавал в пъти повече от европейския си колега в подобно предприятие. Американският фермер не усещал липса на щедра, плодородна земя, която в пренаселена Европа била в ръцете на феодалите или магнатите. На американското жизнено равнище завиждали в целия свят. Когато пък в икономиката възниквали спадове, подобни на предизвикалите Голямата депресия, държавата се намесвала и осигурявала, макар и минимални доходи, за населението. През 50-60-те години на 20 век на тази основа била изградена държава на благоденствието, каквато не е имало в световната история. Точно поради тази причина, между другото, в САЩ на практика никога не са били подкряпи силно комунистическите идеи - работническата класа нямала нужда да организира революции.

Процесът на увеличаване на всеобщото благоденствие обаче спря през 70-те години. Работните места започнаха да намаляват, фермерите да продават земите си на селскостопански холдинги, а системата за социални гаранции (не толкова мащабна като тази в Европа, но все пак достатъчно силна) всъщност спря да работи. Икономистите посочват няколко основни причини за стремителното разслоение на населението. Първо, технологиите напреднаха, а работодателите не успяха да ги последват. Автоматизацията на производството не доведе до неговото разширяване, което би помогнало да се пренасочи служителите и да им се осигури също толкова високи заплати, колкото по-рано.

Второ, глобализация, и тя каза думата си. САЩ започнаха да изнасят милиони работни места в развиващи се страни. Естествено за американския производител се оказа по- изгодно да наеме за една и съща работа трима китайци, които все пак излизат по-евтино от един американец. Качеството може и да пострада, но особеното на съвременната потребителска икономика е, че ширината на асортимента е по-важна от качеството, а освен това излишната дълговечност на стоката поняга е направо вредна за производителя. Промишлеността бе последвана от сферата на услугите. Официален Вашингтон никога не е пречил на глобализацията, дори напротив - поощрява я, сключвайки договори за свободна търговия с нови и нови държави. Класически пример е НАФТА (NAFTA) - икономически съюз на САЩ, Канада и Мексико. Изнасянето на дейности направи значителен брой американци неконкурентоспособни спрямо чужденците.

По този начин средният американец не може постоянно да увеличава реалния си доход. Повишаването на всевъзможните помощи за най-бедните освен това отнема и мотивацията - какъв смисъл има да се трепеш за грошове, ако просто можеш да получаваш пари за хляб от държавата? Трябва да се допълни също така, че данъчни отстъпки получават най-бедните или най-богатите, а основната тежест за напълване на бюджета ляга точно върху средната класа. Всичко това породи парадоксална ситуация. От една страна, държавните разходи на Вашингтон за “социални” нужди през последните години достигнаха максимум. От друга страна, пропастта в жизненото равнище продължава да се увеличава. Бедните стават все по-бедни, богатите дръпват все по-напред, а средната класа намалява.

Подобна тенденция през последните 30 години е типична за много страни. Същевременно никъде другаде освен в Америка, най-голямата световна икономика, тя не достига толкова огромни мащаби. В Европа много страни са склонни към патернализъм (политика на покровителстване в определена област, при което се създават отношения на неравноправно партньорство или опека, който изглажда социалното неравенство). На практика никъде в Стария свят индексът Gini, който отчита разслоението на населението, не превишава 0,3. За сравнение, в САЩ индексът е на ниво 0,45, което е съпоставимо с Русия (0,42) и Аржентина (0,44).

Вероятно проблемът нямаше да се усеща толкова силно в САЩ, ако разслоението бе съпроводено с увеличаване на доходите на цялото население, макар и с различни темпове. В сравнение със 70-те години обаче показателите за средните доходи на американците са нараснали незначително, а от началото на десетилетието след 2000 година дори падат. Ако САЩ не започнат да решават незабавно този необичаен за тях проблем, той може да доведе, както през 20-те години на миналия век, до нова депресия, а може би и до социален взрив.

БТА

Станете почитател на Класа