Moля ви, не унищожавайте едно от малкото добри неща, което направи предишното управление – въвеждането на забраната за пушене на обществени места. Тази забрана е може би най-истинското европейско достижение на нашата все още недостатъчно европейска държава. Не ни връщайте назад.
Успехите на ресторантьорския и туристическия бизнес нямат нищо общо с това дали в заведенията се пуши или не, а с икономическата обстановка в държавата, с усещането за сигурност и перспектива у хората и с тяхното настроение за живот и забавление.
Да, тежките социално-икономически проблеми угнетяват много от българите, убиват настроението им и за такива хора цигарата и свободата да я изпушат където и когато си поискат може и да изглежда като временно спасение, но то е измамно. Ползвайки се от тази мнима свобода, пушачите няма да станат нито по-богати, нито по-здрави, нито по-щастливи, а точно обратното. Няма как да са по-щастливи и собствениците на заведения, защото очевидно техните посетители ще имат по-малко останали пари за харчене в самото заведение.
Забраните за пушене на обществени места в Европа са далеч по-многобройни и всеобхватни, отколкото тютюневото лоби се опитва да внуши на обществото и политиците, светът също въври в тази посока, а процесът е необратим. Увеличаването на местата, на които пушенето не е разрешено, е факт не само в Европа, но и в останалия свят, от който имам лични наблюдения в десетки държави в Европа, Северна Америка, Източна Азия и Австралия. В държавите с добре работеща икономика и развит туризъм, въвели пълна забрана, заведенията са пълни, а хората - щастливи. Никой клиент не страда, никой собственик не фалира заради забраната за пушене, никой не бойкотира заведенията и не си стои вкъщи.
Пушачи и непушачи общуват и се забавляват заедно в чиста и бездимна среда, а на същото се радват и работещите в този сектор. Не забравяйте, че с едно връщане на пушенето няма да възстановите правото на пушачите да пушат, а ще лишите непушачите и работещите в заведенията от правото да дишат - едно далеч по-значимо и неотменимо право.
Дори и да приемем, че пушенето е необходимост и пушачът не може без него, то тази необходимост следва да бъде задоволявана по метод, сходен с методите за задоволяване на други естествени нужди на обществени места - в нарочно изградени специални помещения, посветени единствено на задоволяването на тези нужди. Защо по начина, по който има тоалетни, да няма и помещения за пушене - съответно вентилирани и изолирани от общия обем, и предназначени само и единствено за това пушачът да влезе, да изпуши цигарата си и да се върне в компанията на останалите посетители. Този пример е реализиран по летищата на много страни, виждал съм го и в заведения в Сингапур. Ако трябва да се направи нещо за така нареченото “право на пушене”, нека се направи нещо такова - а не димът да изпълни отново заведенията и да ги направи неприемливи за посещение от непушачи, деца, майки, и изобщо - хора, които не обичат дрехите и кожата им да миришат на пепелник и вредни за здравето на работещите в тях!
