България, смятана за най-бедния и корумпиран член на ЕС, предлага поучителен пример за това какво биха могли да очакват реалистично украинците, ако някога успеят да се интегрират напълно политически и икономически в Европа.
В момент, когато хиляди украинци продължават своите проевропейски протести, си струва да се замислят дали ЕС наистина е в състояние да отговори на очакванията им. Без да звучи грубо, България понастоящем е в пълна бъркотия.
Миналата зима имаше ожесточени сблъсъци пред парламента в София, при които десетки бяха ранени, а двама протестиращи се самозапалиха. Народното недоволство принуди старото правителство да си иде, но новото - крехка коалиция, оглавена от социалистите - се оказа замесено в голям политически скандал веднага, след като взе властта.
През цялата година протестиращи продължиха да изразяват възмущението си от корупцията и нравствената деградация, както и от застоя в процеса на удовлетворяване на исканията им. Сега можем само да гадаем кога ще свърши проточилата се политическа криза.
Силната ксенофобия и екстремизъм са във възход в цялото общество. Екстремистките атаки са се превърнали в потискащо често срещано явление и не рядко са насочени срещу скорошно навлизане на сирийски бежанци, които са обвинявани, че източват държавната хазна.
Макар че насилието в такива ситуации никога не е оправдано, наистина не можем да обвиняваме българите, че не са в особено благотворителна настроение : според Европейската комисия 85 на сто от общите месечни доходи на домакинствата се харчат за стоки от първа необходимост, а 44 на сто от всички (!) българите са изпитвали “сериозни материални лишения” през 2011 година.
За съжаление, на икономическия фронт подобрението изглежда малко вероятно в скоро време: ръстът на БВП за 2013 г. се очаква да бъде 0,5 на сто (по-малко от половината от темповете на “застой” в Русия), докато 2014 и 2015 г. се предвижда да достигне 1,5 и 1,8 на сто съответно. Безработицата, при 13,2 на сто през октомври 2013 г., е не само плашещо висока, но в действителност е във възходяща траектория за последните няколко години.
В лицето на България виждаме страна от ЕС, в която бедността е изключително широкоразпространена, трудовия пазар - тромав, насилническата ксенофобия расте, а обществената обезвереност и възмущение от корупцията в политиката и обществения живот са все по-силни.
Ясно е, че интегрирането на България в ЕС не е причинило политическите, социалните и икономическите й проблеми. Те се коренят в историята на страната и особено в пагубното влияние на десетилетията на комунистическа диктатура и управление на икономиката. Трябва да е ясно също обаче, че Европа е направила нищожно малко да помогне на България с конкретни решения да се справи с проблемите си.
Означава ли това, че Украйна неизбежно ще се превърне в по-голяма версия на България?
Не. Украйна е държава с други традиции, с други институции. Предвид резките политически разделения между Изтока и Запада, размерите на корупцията, незавидното й икономическо състояние и липсата на реален консенсус в кръговете, вземащи решения, относно бъдещето на страната и накъде да се движи тя обаче, не е трудно да си представим, че дори да се сближи с ЕС, многобройните й проблеми ще останат.
БТА, със съкращения
