Протест против абортите, антисемитски лозунги, съпротива срещу еднополовите бракове: една консервативна и на моменти реакционна Франция вече надава глас и обединява разнородни групи. Тези хора се характеризират с подсъзнателно отхвърляне на елитите и на общество, в което вече не виждат място за себе си.
През изминалите седмици се състояха демонстрации, на които се събраха католици, привърженици на крайния консерватизъм, противници на еднополовите бракове и симпатизанти на комика Диодоне, обвинен в антисемитизъм.
Явлението е израз на "преобладаващото впечатление сред хората от крайната десница, че мисията на управляващата левица е да подкопава традиционните основи на обществото", разсъждава специалистът по крайнодясното в политиката Жан-Ив Камю.
Същевременно има и едно "схващане, вкоренено в най-радикалната десница", че никое социалистическо правителство не може да бъде легитимно, подчертава Камю. Това явление не е ново и вече се е проявявало, когато леви сили са идвали на власт през 30-те и през 1981 г. с избирането на президента Франсоа Митеран.
За последно тази нагласа намери израз в няколко демонстрации.
Първо бе "Походът на живота" на отрицателите на аборта на 19 януари в Париж, в който се включиха хиляди. След това дойде редът на "Ден на гнева" на 26 януари, отново в столицата, където гърмяха призиви за оставката на президента Франсоа Оланд. Имаше обаче и антисемитски възгласи. "Имаше антисемитски лозунги, каквито не бяхме чували от доста време", каза Камю.
Крайно консервативни католици, противници на брака на хомосексуалните двойки, симпатизанти на Диодоне и семейства дефилираха заедно през този дъждовен ден. Наброяваха 17 000, според полицията, и 120 000 според организаторите.
По скоро коалиция на интереси, отколкото съюз
"Новото тук е, че става дума по-скоро за коалиция на интереси, отколкото за съюз, която се формира от хора, принадлежащи към крайнодесни групи и частни лица, част от мъглявината" на крайната десница, коментира Камю.
И накрая тази неделя видяхме "Демонстрацията за всички", която изрази неприемане на гей браковете.
Разнородният характер на протестиращите е обясним, казва Камю. "В някои мюсюлмански фундаменталистки среди и дори сред някои мюсюлмани, които силно се отъждествяват с религията си, е възможно да се появи сближаване на гледните точки с крайната десница, даже с католиците традиционалисти по обществените проблеми, отношенията мъже-жени, схващането на понятието "светско" и противопоставянето срещу хомосексуализма".
"Те се споразумяват заедно да отхвърлят еволюцията на обществото и властта на елитите, най-общо казано", твърди Еди Фужие от Института за международни и стратегически отношения (ИРИС). Според него "в страната се наблюдава ясно изразено засилване на консерватизма".
"Политическите партии изглеждат тотално изпреварени от събитията, включително Националният фронт", подчертава анализаторът. Те ще се опитат да наваксат изоставането, но не съм сигурен, че това е толкова лесно. Групите, които са в основата на тези движения, са твърде негативно настроени" към всички политически институции, а някои дори срещу функционирането на демокрацията.
Цунами от промени
Социалните мрежи служат за трибуна, от която отеква гласът на тези движения, които съвсем доскоро разпечатваха нелегално пропагандни брошури.
Обществото е силно разтревожено от промените, убеден е социологът Жан Виар. "Създава се впечатление, че през нас минава цунами от промени, което не контролираме".
Освен това той смята, че има "тотално объркване" у тези, които в обществото са "напълно отхвърлени, макар и да са положили огромни усилия да намерят мястото си". Това ги кара да намерят себе си "в даден момент в нишите, близки до фашизма".
Ще доведе ли този кипеж до големи кризи? Камю приема, че язвителността на лозунгите, чути на 24 януари, може и да напомня 30-те, но допълва, че по време на вълненията срещу Републиката от февруари 1934 г. са участвали близо милион души.
БТА
