Ще признае ли Европа за терористи сепаратистите в Източна Украйна?

Предприемайки нова военна мобилизация на запасняци, Киев ще вземе предвид грешките, допуснати преди. Този път има ясно решение да не се мобилизират студенти, аспиранти, глави на многодетни семейства и др. Това заяви секретарят на украинския Съвет за национална сигурност Олександър Турчинов, съобщава "Независимая газета".

Руският вестник коментира вчерашното заседание на украинския парламент, който прие закон за частична мобилизация на запасняци през 2015 г. заради продължаващия конфликт с проруските бунтовници в източните региони.

Върховната рада планира да повиши възрастта на наборниците от 18 на 20 до 27 години. Призованите обаче няма да бъдат пращани в зоната на бойните действия, докато не приключи напълно подготовката им, посочва изданието. "На фронта ще се пращат само хора с боен опит (. . .), повечето кадрови военни. Всичко останало е пиар и демагогия", уточнил Сергий Пашински, председател на парламентарната комисия по сигурността и отбраната.

Експерти в Киев посочват, че президентът Петро Порошенко избягва да споменава Русия в последните си изявления по повод ситуацията в Донбас. Турчинов обаче заяви: "Руската агресия продължава", отбелязва "Независимая газета".

Разминаванията в политическите изказвания на украинските лидери пораждат въпроси и сред депутатите, и в обществото, коментира киевският политолог Виталий Бала.

Мобилизацията в Украйна днес е застрашена, не защото украинците не желаят да бранят територията и държавността на страната си, а защото властта не нарича нещата с имената им.

Политическите им лидери заявяват публично, че в Източна Украйна се води война, но не рискуват да въведат военно положение и юридически определят бойните действия като антитерористична операция.

Целите й също не са ясни докрай - украинските политици уверяват, че няма да освобождават със сила териториите, смятани за окупирани, при все че Луганската и Донецката народни републики (ЛНР и ДНР) са признати в Украйна за терористични организации, добавя "Независимая газета".

Много неща зависят от това дали Европа също ще признае за терористични организации сепаратистките формирования в Украйна, смята Виталий Бала. "Това би променило цялата логика на събитията", заявява украинският експерт. Той обаче отказва да прогнозира дали подобно решение би уредило ситуацията възможно най-бързо или би изострило конфронтацията до степен на открита война с Русия, която би могла да защити ЛНР и ДНР.

Още по темата: Европа формулира все по-ясни условия, за да отмени санкциите срещу Москва

Европейският парламент осъди вчера в две резолюции външната и вътрешната политика на Русия, отбелязва руският в. "Комерсант".

Депутатите регистрираха нарушения на човешките права и отделиха специално внимание на делото срещу опозиционера Алексей Навални. Освен това разкритикуваха руската "агресивна и експанзионистка политика, която застрашава единството и независимостта на Украйна, а потенциално и самия Евросъюз", посочва изданието.

Европарламентът прикани към разработване на ясни критерии, чието изпълнение би дало на Русия възможност да предотврати нови санкции и да се освободи от сегашните. Те предвиждат по-специално "безусловно изтегляне на руските въоръжени сили и подкрепяните от Руската федерация въоръжени групи от територията на Украйна", размяна на пленници и "възстановяване на контрола на украинските власти над цялата територия на страната, включително Крим".

Евродепутатите не изключват и да бъдат разширени санкциите срещу Москва - да обхванат ядрения сектор и да ограничат възможностите на руски организации да извършват международни финансови транзакции.

"Целта ни бе да изпратим до Москва сигнал, че осъждаме агресията й и трябва да оставим санкциите в сила, докато не бъдат спазвани изцяло споразуменията от Минск", коментира пред "Комерсант" парламентаристът Туне Келам. Резултатът от заседанието не изненада Москва, отбелязва всекидневникът.

"Ако някой е разчитал нещата да се уталожат след стабилизиране на ситуацията в Източна Украйна, правел си е илюзии. Това няма да стане, докато не бъдем съвсем омаломощени и принудени да отстъпим териториите, които според Запада принадлежат на Украйна. Европа никога няма да се примири с това, че Крим премина към Русия", коментира Леонид Калашников от външнополитическата комисия в Държавната дума.

Европа засилва натиска върху Москва и същевременно формулира все по-ясни условия за отмяна на санкциите, обобщава "Ведомости", цитиран от Би Би Си. По данни на вестника, в понеделник външните министри на страните от ЕС ще обсъдят възможността да бъдат обособени "санкции за Крим" и "санкции за Донбас".

Не се очаква обаче в днешните условия Русия да смекчи позицията си за Крим. Затова ЕС се кани да предложи отслабване на санкциите при условие Москва да спазва споразуменията от Минск, ангажиментите си по газовия договор с Киев и да не пречи за интеграцията на Украйна в Европа. В отговор Европа предлага подновяване на сътрудничеството по външнополитически въпроси, сътрудничество с Евразийския икономически съюз (ЕАИС) и дори връщане към въпроса за безвизов режим с Русия.

"Разделянето на санкциите ще е чудесно решение и за ЕС, и за Москва - твърди "Ведомости". - От гледище на ЕС, за страните в Европа подобни договорености са шанс да заявят позиция, самостоятелна спрямо САЩ, да запазят единството в собствените си редици и да решат трупащите се икономически проблеми. Освен това, и за двете страни е от полза да се разработи стратегия за бъдещето - изход от днешната патова ситуация."

БТА

Станете почитател на Класа