През последните седмици се концентрираме върху Гърция, Германия, Украйна и Русия. Това са актуални теми. Читателите обаче насочиха вниманието ми към явление, което според тях е основополагащо и дори определящо за всички тези проблеми, ако не точно сега, то в близко бъдеще. Става дума за намаляването на населението и влиянието, което това ще окаже върху тези страни.
Твърди се, че топенето на населението ще доведе до кризи в тези и други страни, подкопавайки икономиките и националното им влияние. Понякога трябва да спрем и да се отдръпнем от непосредствените кризи към по-широки теми. Нека започна с някои мисли от книгата ми "Tne Next 100 Years" ("Следващите 100 години").
Причини за намаляването на населението Безспорно, населението на повечето европейски държави ще се свие при следващото поколение, като за Германия и Русия този спад ще бъде драматичен. Всъщност, цялостното експлозивно нарастване на световното население е към края си. На практика във всички общества, от най-бедните до най-богатите, нивото на раждаемост сред жените намалява.
За да се поддържа стабилен брой на населението, раждаемостта трябва да бъде на ниво 2,1 раждания на жена. Ако равнището е по-високо - населението нараства, ако е по-ниско - намалява. В развития индустриален свят раждаемостта вече устойчиво е под 2,1. В средно развитите страни като Мексико или Турция, раждаемостта намалява, но няма да достигне 2,1 раждания до десетилетието между 2040 година и 2050 година. В най-бедните страни като Бангладеш и Боливия раждаемостта също спада, но ще мине по-голямата част от века, докато достигне 2,1.
Процесът по същество е необратим. На първо място, това е въпрос на урбанизация. В земеделските и слабо развитите общества децата са производствен актив. Те могат да бъдат използвани за работа от шестгодишна възраст. Децата стават източник на доходи и колкото повече имате, толкова по-добре. Също толкова важен е фактът, че в подобни общества няма друго пенсионно осигуряване освен семейството, а по-голямо семейство по-лесно се грижи за родителите, когато те достигнат напреднала възраст.
В напълно развито урбанизирано общество икономическата стойност на децата намалява. Всъщност, децата се превръщат от инструменти за производство в обекти на мащабно потребление. В урбанизирано индустриално общество възможностите за трудова заетост в ранна възраст не само са малко, но и образователните изисквания силно нарастват. Децата трябва да бъдат издържани много по-дълго, понякога до средата на 20-те им години. Децата струват огромни суми и носят ограничена възвращаемост (ако изобщо има такава) за родителите.
Поради тези причини хората имат по-малко деца. Контролът върху раждаемостта просто дава средствата за постигане на една икономическа необходимост. За повечето хора семейство с осем деца би било финансова катастрофа. Следователно, жените имат средно по две деца или по-малко. В резултат населението се свива. Разбира се, за намаляването на популацията има и други причини, но урбанизираната индустриализация е основната. Има и експерти, които очакват този процес да доведе до икономическа катастрофа.
Като човек, израснал в свят, в който експлозивното увеличаване на населението води до икономическа катастрофа, бих очаквал краят на бума в раждаемостта да бъде приветстван тържествено. Твърди се обаче, че свиването на населението, особено през преходния период преди отмирането на по-старите поколения, ще остави сравнително малка група трудещи се да издържат много голям група пенсионери, особено предвид нарастването на продължителността на живота в развитите промишлени държави. Освен това дълговете, натрупани от по-старите поколения, ще трябва да бъдат изплащани от по-малобройното по-младо поколение.
Предвид тези фактори се очакват големи икономически промени. Освен това има схващане, че политическото влияние на една страна ще се свива заедно със свиването на населението й, защото ще намалее нейният военен контингент.
Най-очевидното решение е имиграцията. Япония и повечето европейски страни обаче имат тежки културни проблеми с интеграцията на имигрантите. Японците като цяло дори не се опитват, а европейците, които опитват, намират интеграцията трудно постижима (особено с имигранти от ислямския свят).
Сред белите жени в САЩ раждаемостта е от около 1,9 раждания на жена. Това означава, че европеидното население намалява, което обаче се компенсира от афроамериканското и испаноезичното население. Освен това въпреки споровете, в момента САЩ ефективно се справят с имиграцията.
За имиграцията трябва да бъдат посочени две неща.
Първо, американското решение да се разчита на имиграцията ще означава значителна промяна в исторически болезнената тема: расата. САЩ могат да поддържат броя на населението си, само ако в дългосрочен план бялото население стане малцинство.
Второ, някои исторически източници на имиграция за САЩ, особено Мексико, вече изнасят по-малко имигранти. С изкачването на Мексико в икономическата класация имиграцията към САЩ ще намалее. Следователно, източник на имиграция ще трябва да станат слабо развити страни, в които все още има излишък от население.
Европа и Япония пък нямат надежден модел за интеграция на имигрантите.
Влияние на населението върху БВП
Истинският въпрос обаче е дали намаляването на населението има значение. Ако брутният вътрешен продукт (БВП) намалява със същия темп като населението, то БВП на човек от населението би трябвало да остане без промяна. Проблем би имало, само ако БВП се свива по-бързо от населението или напълно излезе от синхрон.
Няма причина обаче да се предполага, че БВП би се свил заедно със спада в броя на населението. Капиталовата база на обществото няма да изчезне. Да предположим дори, че населението намалява, но БВП се понижава с по-бавен темп или дори нараства. Тогава БВП на човек от населението би нараснал и по този показател хората ще бъдат по-проспериращи, отколкото са били по-рано.
Сред ключовите променливи, които смекчават проблема с намаляването на населението, ще бъде непрекъснатият напредък в технологиите с цел да се увеличи производителността. Можем да наричаме този процес автоматизация или роботизация, но индивидуалната производителност на труда нараства във всички производствени сфери от началото на индустриализацията, като темпът на растеж се ускорява.
Промени във връзката между труда и капитала
Намаляването на населението обаче ще има и друго, при това по-съществено последствие. Броят на световното население е бил стабилен до средата на 16 век. Раждаемостта се е увеличила около 1750 година и нараства стабилно до началото на 20 век, когато рязко скача.
За последните около 500 години населението нараства с ускоряващ се темп. Това означава, че в историята на модерната индустриализация и капитализъм винаги е имало излишък на работна сила. Също така се наблюдава и недостиг на капитал, в смисъл че капиталът е бил по-скъп от труда. Предвид постоянното производство на все повече човешки същества, предлагането на работна сила оказва натиск върху цената на труда. За първи път от 500 години обаче ситуацията се обръща.
Първо, раждат се по-малко хора, което означава, че трудовата сила ще се свие и цената на всички видове труд ще нарасне. Досега това не се е случвало в историята на индустриализирания човек. В миналото недостигащият ключов елемент бе капиталът. Сега обаче капиталът ще бъде в излишък, а трудът ще бъде скъп. Това няма да се случи единствено, ако производителността расте толкова бързо, че трудът остане в излишък. При подобно развитие ще навлезем в революционна ситуация, при която отношението между труд и доходи ще трябва да се промени.
В допълнение към повишаването на БВП на човек от населението, действителното разпределение на богатството ще се измени. В момента сме в период, през който натрупването на богатство се насочи към по-малко ръце, а пропастта между горните слоеве на средната класа и средната класа нарасна. Ако цената на парите се понижи, а цената на труда нарасне, то широките неравенства ще се изменят и историческата логика на индустриалния капитализъм би била съществено преформулирана, ако не и обърната наопаки.
Трябва също така да помним, че трите изходни фактора за производството са земя, труд и капитал. Стойността на земята, разбирана в по-широк смисъл като недвижими имоти, се променя в известна зависимост от населението. Със спада на населението търсенето на земя ще се свие, което ще понижи цените на жилищата и ще повиши още повече БВП на човек от населението.
Пътят към приблизителното равновесие ще бъде каменист и изпълнен с финансови кризи. Например, намаляването на стойността на жилищата ще застраши нетното богатство на средната и висшата класа. Приспособяването към свят, в който лихвите трайно са по-ниски спрямо първата ера на капитализма пък ще противоречи на очакванията и следователно ще поведе финансовите пазари по непознати пътища. Спадът на населението все пак е прозрачен и силно предвидим процес, така че има достатъчно време собствениците на жилища, инвеститорите и всички останали да напаснат очакванията си. Положението обаче няма да бъде еднакво във всички страни.
Средно и слабо развитите държави ще се сблъскат със спада, след като развитите икономики вече са се приспособили към него. В страни като Русия пък спадът на БВП на човек от населението ще зависи от цената на суровини като петрола. Населението намалява дори там, където няма развита индустриализация, а в райони, в които има само урбанизация и прединдустриално земеделие, последиците са тежки. Има места без "предпазна мрежа" и Русия е сред тях.
Тук искам да отбележа, че намаляването на населението силно ще измени начина на действие на икономиките, но в развития индустриален свят това няма да бъде катастрофа, дори напротив.
Може би най-значимата промяна ще бъде, че през изминалите 500 години банкерите и финансистите имаха превъзходство, а в общество с недостатъчно работна сила ключът ще бъде трудовият ресурс. Нямам представа как ще изглежда този бизнес модел, но не се съмнявам, че други ще открият.
БТА
