Чета напоследък коментарите за новия дълг от 16 млрд. лв., които правителството иска да сключи и оставам с впечатлението, че има консенсус между авторитетните анализатори, че този кредит не трябва да се взема.
Мисля си също, че ако управляващите бяха побързали да го внесат в НС, може би, депутатите вече да са го гласували. Но сега ситуацията се усложни. Става все по-трудно и по-трудно да се убедят партиите и обикновените хора в необходимостта от тази финансова операция. Дебатите вървят поне 10-тина дни, но се забелязва общото между тях - парите не са ни непременно необходими.
Несериозна е тезата на проф. Михаил Константинов, който каза тези дни: "Колкото повече пари вземем, толкова по-добре. Ясно е, че дългът няма да се връща. Никой никъде не си връща дълговете". Мисля, че и той самият го осъзнава. Изглежда говори метафорично, визирайки, че целият свят живее малко или много на вересия. Повече от ясно е, че пари, които се вземат на заем трябва да се връщат и това важи дори повече за държавите, отколкото за частни лица.
Разбира се, има страни в ЕС и отвъд океана с далеч по-големи дългове от нас. Но те могат да издържат на тях, защото имат развити икономики. А ние - не. Управлението на дългове е финансов инструмент, който те използват в своя просперитет. За тях те не са по принуда, а по желание, за да стимулират икономиките си.
16 млрд. лв. дълг не е чак толкова много - задаваме си, обаче, логичния въпрос за какво ще се използват, къде ще отидат? Макар че сегашното правителство е само от 4 месеца на власт виждаме неговия неистов стремеж към заграбване на големи суми под един или друг предлог. И ли да го кажем по-коректно - има слабост към контрол над големи пари. Опитаха се да посегнат към парите от частните пенсионни фондове, не стана. Сега искат с този дълг да си осигурят безоблачно управление, поне до местните избори. Като поемат популистки ходове като безплатни санирания, коледни и великденски надбавки и др. А истината е, че сме в незавидно финансово и икономическо положение и нещо трябва да се направи. Но такива действия са съпроводени с много труд, усилия, дори с непопулярни мерки. А политиците ни не мислят какво ще стане след година, две, пет, десет. Те мислят до следващите избори.
И тъй като всички питат откъде пари, ако не от заем, ще изброя накратко: има не малко пренебрегнати възможности за набиране на средства. Първо, отпуснатите 900 млн. лв. на ПИБ през юни 2014 г. ще трябва да бъдат върнати, колкото се може по-скоро, за да не се превърнат в личен подарък за банката. Второ, от активите на КТБ също би трябвало да има сериозен приход за държавата след провеждане на сериозно разследване, разбира се. Трето, а нима несъбраните над 6 млрд. лв., дължими от фирми и граждани към различни държавни агенции, включително към НАП, не биха могли да бъдат събрани бързо, или поне половината от тях? Четвърто, 6 млрд. лв. контрабанда, за които се шуми напоследък, могат и трябва да бъдат превърнати в средства за доход на държавата.
Заемът от 16 млрд. лв. не ни трябва и е по-добре да оставим този въпрос да затихне от само себе си. Няма нужда от спешност и паника, заплахи от оставки. Министърът на финансите Владислав Горанов да не плаче, че имало само 500 млн. лв. в резерва, нали той е същият, който подготви бюджета за 2015 г., къде е гледал? А ако е вярно, че там има само 500 млн. лв. на разположение, което според мен не е истина - там има над 4 млрд. лв., на него това е трябвало да му бъде ясно още при изготвянето на бюджета за тази година. И думите му говорят, че той има безотговорно отношение към финансите на България.
Смятам, че ЕЦП правилно започва да печата големи количества евра, трябваше да го направи още преди 5 г., а не чак сега и то доста плахо. Защото средствата, които отпускаше досега са твърде малко, за да могат да стимулират икономическия растеж. Това, разбира се, не означава край на остеритета в ЕС, политиката на ограничения, налагана от Германия. Когато има финансови проблеми обикновено два са пътищата за преодоляването им: монетарен или фискален. Фискалният чрез остеритета е просто финансов инструмент. Германия се опита да принуди Гърция към политика на ограничения, но това не означава, че това е верния път. Знаем, че дори самата Германия не може да върви напред без 3% дефицит годишно, което за тях се равнява на 50 млрд. евро на година. Ако тя има нужда от тези пари като богата страна, какво остава на един бедняк като Гърция? Предвиждам, че южната ни съседка няма да бъде оставена да излезе от еврозоната, защото това не е само гръцки, национален въпрос. А защото последиците от един гръцки фалит ще са невъобразими.
----------------------
Проф. Никола Алтънков, историк, преподавал в университета "Санта Барбара" в Калифорния. Автор е на трудове по история, политология, социология и икономика. Има над 200 публикации. През 1979 г. проф. Алтънков издава книгата "The Bulgarian-Americans", която е едно от първите изследвания от български автор, посветено на родната емиграция в САЩ.
