Главният секретар Младен Маринов произлиза от средите на друга силова групировка – ВИС. Бил е охрана на Мето Илиенски. Не е опровергал досега тази информация.

Министър Валентин Радев е бивш армейски офицер, АВ-специалист. Външен човек за системата – чужд организъм.

Послушен изпълнител. Такова МВР може да бъде всичко друго, но не и законовата институция, на която да разчитат гражданите.

Кой е виновен? Ние. Всички ние, дето мълчим като риби, ама искаме меверето да ни пази. Няма да ни пази - то е тяхно - на мафиотите. Ние само му плащаме масрафа. Близо милиард и половина на година. Досега е погълнало няколко КТБ-та без грам резултат.

Питайте борисов колко поръчкови убийства е разкрил като главен секретар и той ще почне да ви говори за магистралите и бъдещия газов хъб.

С шутовските си действия и изказвания напоследък Радев и Маринов направиха за посмешище цялото ведомство. Обясненията за (само)убийството в Пловдив (намерен мъртъв бизнесмен в парк) предизвикаха бурни и заслужени подигравки.

Да твърдиш, че е намерено писмо от мъртвия на четвъртия ден и то от патолозите издава дебилност, както сполучливо се изрази бившият министър Богомил Бонев. Писмото било в джоба му. Излиза, че следователи и ченгета са си бъркали в носа, когато са били на местопроизшествието. Липсва и пистолетът, с който бизнесменът би трябвало да се е гръмнал, както твърдят меверейските шефове. Някой минал, харесал го и го прибрал. От трупа. Такъв абсурд няма дори в „Митът за Сезиф: есе за абсурда” на Албер Камю, в което се повдига въпроса за ползата от самоубийството и струва ли си живота само за да бъде изживян.

Абсурдите се изливат от МВР като пълноводна река. Оттам упрекват към битите нотариуски, които отказвали да предадат цялата си документация и списъка с клиенти. Това пречело да бъдат заловени побойниците.

Битият журналист Иво Никодимов пък давал противоречиви показания... Което ще рече, че подличко заблуждава доблестните разследващи.

Намеси се и Борисов – къде без него, - заявявайки, че жертвите на престъпления не съдействали на полицията. Сиреч, сами са виновни за драмата си и неразкриването на извършителите.  

Оказа се, че в сагата „Суджук гейт” МВР и прокуратура знаели от пет години какво става в Добрич, ама си траели. Ако знаехме, - вика Цецо от парламента – щяхме да вземем мерки. Ама не знаехме.

Прибавете към тези издънки фалшивите действия уж за озаптяване на ромската агресия в Асеновград, заблудата с решаване проблема с престъпността по селата, някои от безумните промени в Закона за пътищата, в който шофяорите са виновни за всичко, скрилите се отново катаджии в храстите и картината ще лъсне в целия си „блясък”.

Служителите протестират за заплати, облекло и по-добри условия за работа. Добре, но защо се снишават пред невежеството и арогантността на своите началници?! Защо не се вдигат, когато идиотщините на ръководството се превръщат в национален проблем? Не се ли чувстват унизени от шепата неграмотници, окупирали върха в министерството, службите и областните дирекции?

Гражданите нямат нужда от продънена система за сигурност. МВР пази олигархията и мафията, прикрива купуването на избори от управляващите и противодейства на гражданските протести. Плащаме им заплатите, а те ни следят, контролират и репресират.

През 1971 г нюйоркското ченге Франк Серпико свидетелства в съда за разяждащата корупция в полицията. Става защитен свидетел и го извеждат от страната. 90 на сто от командния състав и редовите полицаи са освободени за броени дни. Създава се нова организация на работа, а в участъците влизат млади кадети от полицейската академия – след тестове за интелигентност и лоялност през детектор на лъжата. В момента разкриваемостта на престъпленията в 20-милионния мегаполис е над 87 на сто. Преди двайсетина години е била 39%... Броят на служителите – униформени и цивилни – е 27 000 души.

Всичко започва от анализ, направен от две ченгета в криминалния отдел - Уилсън и Кълинг. В началото на 90-те те стигат до извода, че е налице модел на поведение, който те наричат „Счупен прозорец”. Теорията им е, че човек, който живее в обстановка на хаос, корупция и демагогия започва да смята, че всичко е позволено. Законът губи силата си, защото го нарушават „големите”, но никой не ги преследва. Като видиш счупен прозорец, за който на никой не му пука, няма проблем да счупиш и здравия до него. Усещането за безнаказаност и недосегаемост на управленските кръгове води до ескалация на насилието и престъпленията. Лекарството е равенство през закона и ред чрез активни полиция, поркуратура и съд.

Това правят в Ню Йорк. Тук не. На нашата върхушка и трябва скопено МВР, за краде на воля.

Българското вътрешно министерство е най-тромафия и неефективен механизъм в света. То съдържа 69 структури – световен рекорд. Пише го в Уикипедия, където е таблицата със структурите на вътрешните министерства на 129 страни. След нашето МВР е иранското - с 35 структури и служби. 34 са те в Украйна. Експерти сравняват този модел с 19 век. Да повторя: Топ 3 на изостаналите: България, Иран и Украйна... По нещо все пак сме първи... Това ако не е абсурд – здраве му кажи. Дори министерството на Русия, което винаги е било пример за нашите меверейци, е реформирано до 13 управления и дирекции. Политически кабинет в МВР, какъвто се мъдри у нас, е непознат термин за демократичния свят. Такова „животно” съществува единствено в няколко африкански и латиноамерикански страни с репресивно-мафиотски режими. И в това сме водещи.

В нормалните страни основните служби са обособени в агенции. Едни от най-успешните реформи в сектора „Сигурност” са в скандинавските страни, Австрия, Германия, Великобритания и др. Всички те разчитат основно на кадровия подбор. (В Полицейската академя в Симеоново от години приемът е без изпити – само елементарен тест.) И на основното задължение: защита правата на гражданите и съблюдаване на закона. В Норвегия например прокуратурата е в системата на МВР. Така е и в други страни, защото разследващи, ченгета, следователи и прокурори работят заедно. Личният състав в МВР в тези страни е с пъти по-малък от този у нас. Подборът е строг, минава се през тестове за интелигентност и физическо състояние, курсове по специалности, езикова подготовка, познаване на законодателството. Заплатите са високи. Малкият числен състав дава възможност да се осигури модерно оборудване, техника, въоръжение, транспорт и комуникация. Успеваемостта е висока.

Тук е обратно: огромен бюджет, лошо управление на средствата, некадърност, зависимост от политико-мафиотски кръгове, незачитане правата на гражданите, корупция.

Ако не се закрие МВР в този му вид сега, то ще закрие държавата след някой ден със сигурност. Всъщност тя и сега не функционира. Защото не е държава тази, в която върхът на управлението, прокуратурата, МВР и  службите са в ръцете на мафията.

Някога край градовете имаше „гердани” от бесилки и висящи на тях престъпници – държавата показваше своята сила на пресъпността, - казваше Фуко. Днес има държави, в които мафията превзе институциите и гражданите почнаха да се спъват като слепи коне, допълва експертът по организирана престъпност и сива икономика Антонио де Бонис.

Време е за промяна.