В България цъка бомба със закъснител: страната се разделя на две. Едната България забогатява, а другата обеднява все повече. Това развитие крие много опасен потенциал. Ето защо:

Средната заплата в София е над два пъти по-висока от средната заплата във Видин. Няма новина в това изречение - отдавна знаем, че Северозападна България изостава. Но т.нар. Регионални профили на развитието, публикувани през седмицата, показват съвсем еднозначно, че бездната между по-богатите и бедните региони в страната е огромна. Институтът за пазарна икономика (ИПИ), който е автор на изследването, дори предупреди, че очакваният растеж на националната икономика в следващите години ще направи бездната още по-дълбока.

Миграцията към първите няколко града по развитие вече е факт. Младите напускат изоставащите региони, а това прави тези места още по-непривлекателни за инвестиции - просто защото няма кой да работи. Така София, Пловдив, Варна, Русе и още няколко града вървят напред, а останалата част на България продължава да затъва. Явлението не е непознато, но перспективата стряска: България е на път да се превърне в страна с няколко жизнеспособни агломерации, заобиколени от огромни гетоизирани и умиращи територии.

Оптимисти на власт

Цитираното изследване бе публикувано в седмицата, когато Народното събрание приема бюджета за следващата година. В средносрочната прогноза на правителството България ще продължи да отбелязва положителен ръст на брутния вътрешен продукт - през 2016 година бяха отчетени 4%, а за 2017 и следващите няколко години се очакват 3,9%. Безработицата намалява до 6,5%, а в следващите години се очаква да спадне до 5,6%. Статистиката показва постоянно нарастване на доходите, а оттам и на потреблението.

Средната работна заплата в частния сектор отбелязва ръст с 10% спрямо миналата година. Числата са факт - и дават основание на управляващите да демонстрират самочувствие и да отхвърлят всяка критика към действията им.

Има обаче два детайла, които засенчват тази слънчева картина. България все още е най-бедната страна в ЕС и има нужда от много по-бързи темпове на растеж, за да може в обозримо бъдеще да настигне средноевропейските доходи. Докато икономиката в България расте с 3,9%, в съседна Румъния ръстът на БВП е два пъти по-висок. Съответно и доходите там нарастват по-бързо. Вторият „облак" е раздалечаването между напредващите и изоставащите региони. Вторите скоро ще се откъснат по естествен път от „локомотивите", а това ще намали възможностите на цялата страна за бързо развитие.

Колко дълбока е бездната?

Ако в София относителният дял на бедните хора е 8%, то във Видин бедни са почти половината жители. В областите Кърджали, Пазарджик и Сливен бедни са около 40% от населението. Безработицата в София е под 4%, в Пловдив, Варна, Русе и Стара Загора е около 6-7 на сто. В Шуменска област обаче тя е три пъти по-висока. Ако трябва да се търси някаква закономерност, ето я: напред дърпат регионите, в които има повече инвестиции; повече инвестиции има там, където има по-добри условия, а сред задължителните условия е квалифицираната работна ръка; там, където хората са по-слабо образовани, а повечето млади заминават, няма достатъчно инвестиции, няма повече нови работни места, няма осезаемо повишаване на доходите.

„Голямото отваряне на ножицата при благосъстоянието между най-богатата и най-бедната област е в периода на икономически бум до кризата. Предвид това може да се очаква, че с ускоряването на растежа разликата най-вероятно пак ще започне да расте" - прогнозата е на ИПИ. Политическата коректност прикрива друга зависимост - най-изоставащи са областите с най-ниско образовано население, а най-ниско образовано население има в т.нар. смесени региони - големите ромски общности в Пазарджик и Сливен, големите турски общности в Кърджали и Търговище.

Тази бомба със закъснител не изглежда да тревожи някого. България се разделя на две и скоро едната България няма да има какво да си каже с другата. Едната ще забогатява, другата ще обеднява. Това ще поражда напрежение, ще създава потенциал за конфликти, а всичко заедно ще отслабва цяла България. На власт обаче са оптимисти - те не виждат проблема.