Теорията за джендъра и налагането на трансидентичност

“Джендър” (djendeur). Така свободомислещите умове наричат теорията за рода (genre), за да се подиграят на онези, които са разтревожени от нея. Според тях не съществува теория за джендъра, а онези, които твърдят, че я разобличават, не знаят за какво говорят. Те няма от какво да се страхуват: джендърът е прост инструмент в служба на равенството.

 

 

В кратко есе със строга и безпощадна аргументация, “Законът на джендъра” (La loi du genre), юристът и философ Дрийо Годфриди, се стреми да докаже обратното. Да, “теорията за джендъра” съществува. Да, зад консенсусния прогресистки дискурс се крие

 

идеологическо желание за деконструиране на обществото.

Разбира се, изследванията на пола (les études de genre), които съществуват отдавна, са уместни. Проучването на “относителността на категориите мъжко и женско” очевидно принадлежи към полето на познанието. Но, подчертава авторът, “много бързо в сърцето на изследванията на пола се очертава едно течение, което вече не се стреми да познае своя обект, да го опише и разбере, а да го преобрази”. Знание-власт (savoir-pouvoir), казваше Фуко, учител на американската папеса на джендъра Джудит Бътлър, който подчертаваше неразривните връзки между теорията и социалното инженерство.

 

Do you have a vagina?*

Годфриди разделя идеология на джендъра в две направления. В “хомосексуалисткото” направление, теоретизирано от Бътлър в „Безпокойствата около родовия пол“ (Gender Trouble), тя се развива с явната цел да “премахне хетеронормативността”. Става въпрос да се сложи край на универсалната поляризация на човешкия род в два пола (sexes), смятана за изкуствена, произволна и стигматизираща, в полза на една неясна “трансидентичност” (queer), и в противоположност на много точните етикети за “сексуалната ориентация” (“гей”, “лесбийка”, “би” и т.н.). Двата могат, разбира се, да се комбинират. Do you have a vagina?*, на този въпрос Моник Витиг, вдъхновителка на Бътлър, отговаря просто: “не”. Този неистов идеализъм (Бътлър защитава дисертация за Хегел, ненадминатия майстор на немския идеализъм), който скъсва с биологичния реализъм, е също - парадокс - релативизъм. Ако наистина всичко е култура, всичко е език, значи няма никаква норма извън субективността на човека.

 

Феминисто-джендъристите, полезните идиоти на Бътлър

Там, където Бътлър иска да разруши универсалното разделение на човечеството на два пола - или хетеросексуалната матрица - феминистките имат най-скромната амбиция да унищожат господството на единия пол над другия. Така, в своята “феминистка” версия, джендърът служи като инструмент за установяването на континуум между стереотипите и насилието над жени, превърнало се в острие на феминистката кауза. От “Госпожо председател” на Народното събрание до изнасилването в метрото, става дума за едно и също насилие - това на патриархата, което се упражнява във всички физически и символични форми. Накратко, понеже мама мие съдовете, татко се чувства в правото си да я удря. Понеже малките момиченца мечтаят да бъдат принцеси, няма президентка на републиката.

 

Философът Силвиан Агасински проумя този капан и разкритикува “подриването на феминизма”, каквото е приемането на тезите на Бътлър от феминистките. “Затъвайки в отричане на биологията, в следствие на Бътлър, феминистките на джендъра се държат като чужденци спрямо своята кауза, която, в крайна сметка, е пълното материално равенство на мъжете и жените”, пише Годфриди. “Феминисто-джендъристите са полезните идиоти на джендъра на Бътлър”, заключава авторът.

 

Неуспешното съгласуване на тези битки намира очевиден израз в претенцията на ЛГБТ за сурогатно майчинство, което е истинско поробване на женското тяло. Освен че освобождава от отговорност (не е моя вината, а на обществото), връзката между предразсъдъците и преминаването към физическо насилие няма никаква научна валидност, доказва авторът.

 

Ненаучност на теорията за джендъра

Едно от най-вълнуващите прозрения на това есе е противопоставянето на “теорията за джендъра” на критерия за научност на Карл Попър. Според Карл Попър това, което различава една научна теория от една метафизична теория (или от една идеология), е възможността да бъде опровергана или фалсифицирана. Една неподлежаща на фалсифициране, т.е. ненаучна теория, е теория, която устоява на демонстрацията на обратното, и включва опровержението като част от теорията. Пример: ако критикувате марксизма, то е защото сте буржоа. Ако критикувате психоанализата, то е защото сте невротичен. Ако критикувате теорията за джендъра, това е доказателство, че светът се управлява от “хетеросексуална каста”, която се стреми да задържи властта си с всички средства. Неумолима оруелска логика, която отрича всяка възможност за критика, препращайки към фантазмите на “джендъра”.

 

Всички тези съждения можеха да си останат в университетските кулоари или на митингите на троцкистко-феминистките активисти, ако теорията за джендъра не бе придобила “технократско и наднационално” измерение, и ако не бе налагана отгоре, а именно с доклади и резолюции от институциите на Европейския съюз. Така, припомня авторът, една конвенция на Съвета на Европа, приета през 2011 г. в Истанбул, постановява страните “да вземат необходимите мерки (…) за изкореняване на предразсъдъците, обичаите, традициите и всякакви други практики, основана на (…) стереотипни роли за жените и мъжете” (Глава III, член 12). Програма за социално инженерство, “тоталитарен сън”, който се изплъзва на всякакъв демократичен дебат. Това е неумолимият закон на джендъра.

 

– –
* Do you have a vagina? - Имате ли вагина?

 

Станете почитател на Класа