Крачка напред, три назад и "у лево"

Има дни, в които здравият човешки разум отказва да обработи новините от българската политика. От онези чудесни дни, в които не знаеш чай ли да си направиш или да се обесиш.

 

Да се посмееш ли на дебелашкия хумор на Валери Симеонов или да се засрамиш, когато вицепремиерът на Република България нарича 36-годишна евродепутатка от Германия "зелена джихадистка", "нагла и самонадеяна особа", "със самочувствие на добре платен командирован сюнетчия"?

 

 

Валери Симеонов

 

 

Да го възнаградиш ли с презрението, което заслужава всяка дива простотия от улицата? Да махнеш ли с ръка, когато каруцарският език се легитимира като държавническо поведение?

 

Или може би е редно да си дадем сметка, че след 30 години децата на децата ни ще изучават творчеството на Валери Симеонов - строител на Съвременна България, останал в историята с призива си да експулсира гражданин на ЕС "с камионетка през Капъкуле" и с дърпането на мукавен сак от ръцете на турска пенсионерка пред заставата на "Капитан Андреево".

 

Не е ли късно за превъзпитание? Какво превъзпитание в държавата, в която всичко е лично, а "елитният" политически спор се води на нивото на унизителни каламбури с малки имена.

 

"Що за име е Ска?!", се зачудил човекът, известен в зевзешкия форумен фолклор със злобното прозвище "Далавери" - анаграма, производна от личното му име. Лидерът на парламентарното мнозинство беше наречен "Бай Х*й" от депутат в национален ефир. Парламентарното мнозинството нарича лидера на опозицията "Госпожа Лъжа". Тиквата, Фуражката, Чехльо, Бялата Златка - тези любезности са придобили такава публичност, че предизвикват незабавна асоциация дори у най-възпитаните и безпристрастни наблюдатели.

 

Някъде там, отвъд цинизмите в позицията на НФСБ, вероятно се крие легитимен въпрос: когато политическо лице се ангажира с протест в чужда държава, кого представлява?

 

Въпросът обаче е и колко "чужд" е националният политически дебат за евродепутат, член на наднационалния Европейски парламент - институция, чиято юрисдикция България признава и в която изпраща свои делегати.

 

Ако българинът Ангел Джамбазки има право да осъди остро анти-македонските демонстрации в Гърция, има ли право германката Ска Келер да подкрепи "зелените" протести в България?

 

Впрочем, важи ли възмущението на Симеонов и спрямо коалиционните му партньори от "Атака", които развяваха руски трикольори в центъра на София и свалиха знамето на ЕС от пилон пред НДК в присъствието на руския депутат Николай Валуев през 2016? Видяхте ли протестна нота на НФСБ до Външно министерство с нареждане незабавно да експулсират боксьора в надуваема лодка до Сочи?

Нито един от тези въпроси няма да получи отговор, защото не това е целта на провокацията.

 

Крачка напред, три назад и "у лево" - това е пътят, по който Валери Симеонов сам избра да върви. Път, който не води никъде.

 

Изборът на публично поведение си е личен, но отговорността за посоката на обществения живот е и на всеки, който все още пази здравия си разум и отказва да асимилира подобен род политически абсурди.

Рано или късно ще дойде момент за равносметка, в който ще се чудим как можахме да допуснем вулгарността и гьонсуратлъкът на власт.

 

Както е казано: смелост без разум е беля, но разум без смелост е направо дивотия.

Станете почитател на Класа