Когато политикономията насочи поглед към икономиката

Българските законотворци днес гласуваха за увеличение на акциза на бездимните тютюневи изделия, с което дадоха много сериозен тласък за изхвърляне на този пазар от България и запазване на доминантната позиция на традиционните цигари в разпространения у нас порок.

 

Не това обаче е най-лошата новина. Най-лошата новина е, че депутатите показаха изключително ниска икономическа култура по отношение на акцизния данък.

 

Още преди векове Адам Смит пише:  

 

„Мотив за използването на акцизите трябва да бъде само стремежът да се ограничи потреблението на вредни за здравето и морала и разточителни стоки и услуги.“

 

Икономическата логика сочи, че налагането на акциз е провеждане на политика, чиято цел е да ограничи употребата на вредни стоки или пък такива, които се намират оскъдно. Това е и причината с акциз да не се налага всяка стока и услуга, а относително малък брой такива. Така например с акциз хората се „наказват“ за това, че пушат или пият. Стимулират се също така да не потребяват излишно горива, които от една страна се намират оскъдно, а от друга се оказват вредни за околната среда.

 

Българските законотворци обаче не мислят така. Според Менда Стоянова значение имало единствено да се пълни хазната. Според Йордан Цонев не било категорично доказано, че нагреваемите тютюневи изделия са по-малко вредни. Искрен Веселинов от Обединени патриоти на свой ред смята, че повишението било малко и можело да се поема от производителя. Така не просто бяха отречени принципите на въвеждане на акциз, но и нагледно се показа на настоящи и бъдещи инвеститори в България какво е отношението на законодателите към тях.

Станете почитател на Класа