Самолетите F-16: в кой по-точно отбранителен съюз членува България?

Чрез сделката за F-16 България си купува сигурност и циментира крехките си връзки с водещата държава в НАТО – САЩ. А противниците на сделката поставят под съмнение геополитическия избор на България, пише Петър Чолаков.

 

 

 

Сделката за новите самолети за българската бойна авиация е рентгенова снимка, която ясно очертава геополитическото позициониране на основните политически сили в страната. Против закупването на изтребителите „F-16V Block 70” гласуваха обичайните заподозрени, когато става дума за поемане на ангажименти към северноатлантическите ни партньори: БСП, „Атака” и „Воля” („новакът” в групата); против бяха и от НФСБ.

Президентът Радев очаквано наложи вето върху закона за ратифициране на договорите по сделката. В мотивите си държавният глава посочва „изключително тревожната” „липса на консенсус” по темата и „острите спорове в Народното събрание”. Президентът подчертава „рязкото покачване на бюджетния дефицит”, в резултат на сделката, както и това, че „законът е приет по бързата писта”, а остават „неизяснени” редица важни въпроси като цени, срокове за доставки и др.

Аргументите им издишат

Анализът на доводите на опонентите на сделката за 8-те самолета F-16 до голяма степен обезсилва мотивите на президента.

Критиците на сделката основно се съсредоточиха върху нейните параметри. От БСП изтъкнаха, че от Lockheed Martin/САЩ не предлагат опция за разсрочено плащане: „плащаме 2 милиарда, а получаваме първите самолети чак през 2023 г.” Според кабинета „Борисов 3” разсрочено плащане не е възможно, защото България не е сключвала подобни сделки със САЩ/американски компании, т.е. страната ни няма позитивна „кредитна история”.

 

С ветото си за самолетите F-16 президентът Радев залага на карта репутацията си

 

Що се отнася до цената и сроковете за доставка – те са ясни: цената е 1,256 млрд. долара; шест от самолетите ще получим през 2023 г., останалите два през 2024 г. Очаква се решение на Конгреса, с което цената да бъде намалена с още 60 милиона долара.

По отношение на „бързата писта”: офертите, направени от САЩ, бяха валидни до началото на септември 2019 г., тоест парламентът трябваше да ратифицира договорите до 31 юли, за да има време „да се придвижи процедурата”. До 5.09. трябва да бъдат преведени 1,256 млрд. долара, за да започне производството на самолетите. БСП и „Воля” искаха отлагане на ратификацията с 3-6 месеца, което практически означаваше да се откажем от американската оферта. 

 

Türkei Luftwaffe Kampfflugzeug F-16 (picture-alliance/AA/Veli Gurgah)

 

Полковник Стоянов, главният секретар на президента, разкритикува „орязания пакет въоръжения” за самолетите. Те можели да пускат само свободно падащи бомби. В този си вид „пакетът” не давал нищо повече на авиацията от това, с което разполагал самолетът „Албатрос” на капитан Продан Таракчиев по време на Балканските войни (1912-1913 г.) В същия дух многократно се изказа и президентът Румен Радев. В мотивите на ветото е посочен и „орязаният пакет”.

"Самолети-ковчези" и други откровени глупости

Отговорът е, че самолетите ще извършват главно air policing (за което „пълният пакет” не е нужен); нищо не пречи на по-късен етап да бъдат закупени резервни двигатели, високоточни бомби (всяка на цена 200 млн.), ракети въздух-повърхност и др. Не на последно място „пълният пакет” би оскъпил значително сделката – първоначалната цена бе 1,41 млрд. долара

От „Атака” поискаха американците да ни дадат самолетите безплатно, понеже имали бази у нас. Какво друго можем да очакваме от партия, чийто лидер не крие топлите си отношения с руския президент Владимир Путин? Водачът на НФСБ Валери Симеонов, който е сред малкото наши „патриоти”, които на думи се отнасят студено към Кремъл, пък заяви, че не иска „руски самолети-ковчези”, но българското небе можело да се отбранява и „чрез възстановяването на няколко ракетни бази”. В крайна сметка и той, като социалистите, смята, че цената е „изключително висока”. За партията-фирма „Воля” е достатъчно да кажем, че през последната година тя се сближи с формации като Rassemblement national, за които има доказателства, че са спонсорирани от Русия.

В обобщение, като познаваме реториката на „обичайните заподозрени” и техните нови сподвижници, липсата на политически консенсус по сделката не е изненадваща. Това, което всъщност буди тревога, е упорството на руските проксита в една натовска държава.

Геополитически избор

Отправната точка на коментарите за дебата и „тезите” е преди всичко геополитическа - тя има по-голяма тежест от военно-техническите аспекти.

С невъоръжено око се вижда, че обезпечаването на сигурността на българското въздушно пространство няма как да бъде сравнявано с рутинна бизнес-трансакция. САЩ е най-могъщата държава в НАТО – отбранителният съюз, на който България е член сравнително отскоро (от 2004 г.) Чрез сделката страната ни си купува сигурност, циментирайки крехките си връзки с държавата-мотор на Пакта. И към момента ние сме сред „свободните ездачи”, които не покриват изискването на Алианса за поне 2% от БВП разходи за отбрана. А президентът Тръмп не обича гратисчиите, както и „партньорите”, които се опитват да хитруват, демонстрирайки геополитическа „гъвкавост”. Като Турция, например, която няма да получи от САЩ самолетите F-35, след като купи от Русия зенитните комплекси S-400.

Накратко, противниците на сделката за изтребителите, независимо дали го съзнават или не, поставят под съмнение нашия геополитически избор.

За репутацията на един президент

Сделката за бойните самолети беше и остава възможност за трупане на политически капитал. Но дали някои не желаят да акумулират и финансов капитал?

Президентът Радев е упрекван, че е лобирал за самолетите „Грипен” през 2014 г. като шеф на ВВС, а по-късно и чрез назначеното от него служебно правителство. Има и такива, за които подкрепата, която г-н Радев получи от БСП, за да бъде избран за президент, е продукт на дългата ръка на Русия и „аферата Решетников”.

Меко казано е любопитно, че през 2012 г. в интервю г-н Радев защитава… закупуването на F-16, защото „цената на пакета е в пъти по-ниска от другите предложения”.

С последното си вето президентът Радев залага на карта своята репутация. За мнозина неговата категорична позиция по сделката за самолетите ще потвърди, и то по безспорен начин, съмненията в неговата лоялност на натовски генерал.

 

 

 

 

Станете почитател на Класа