Миналата седмица се случиха три тъжни за държавата ни събития. Ха дано са и последни преди летните ваканции на управниците.

Първо, купихме си осем самолетчета на обратна вересия. Демек още непроизведени, но вече платени!

Великият Ярослав Хашек описва как на гарата в Чешке Будейовице безсмъртният Швейк предупреждавал съвойниците си, зажаднели за женски ласки, да плащат „само срещу вече извършената услуга“. И това си е основен принцип в търговията.

Оказа се обаче, че не важи и за взаимоотношенията между богатата България и мизерстващите САЩ, които ние спонсорираме с 4-годишен аванс от над 1,2 млрд. долара. Ама това, че през 2023 г. може да има вече предимно безпилотни самолети (дронове), нашите управници хич и не ги е еня…

Второто тъжно събитие е, че в същото време, когато бодряшки рапортуваха, че за тях два милиарда лева едва ли не бълха ги ухапала, се оказа, че евентуалното преизчисляване на пенсиите е огромен проблем, който бюджетът не може да понесе.

Разбирам, че това може и да е просто популистки „контрафалц“ от страна на БСП. Трудно ми е обаче да го вдяна след твърденията на Менда Стоянова, че сме имали над 11 млрд. лева излишък. Освен ако не ги пазят само за възнаграждения на държавните чиновници, които според данните на КПКОНПИ и без това добре се облажват от нас, данъкоплатците.

И като стана дума за нас, клетите данъкоплатци, стигам и до третото – хакването на НАП.

Някой го определи като „Ай Ти Чернобил“. В смисъл че последиците се виждат не веднага след аварията, а доста време след това. Дано се окаже лош пророк, но, уви, май съм по-склонен да му вярвам.

Но да започна с преките.

Естествено, първата е, че виновни всъщност няма. Освен някакъв 20-годишен „левак“, дето решил да се самодоказва.

„Левак“ го нарече шефът на фирмата, получила от НАП скромните 34 милиона лева, за да я пази от хакерски атаки. Е, за толкова пари и аз бих се обявил за невинен…
Втората е, че в хор започнаха да му пригласят и всички държавни служители от министъра надолу. А шефката на засегнатото ведомство дори не благоволи да прекъсне полагащия ѝ се по закон платен годишен отпуск. Защото това не било нейна работа…

Третата е, че управниците вкупом тръгнаха да ни успокояват – ама то така било навсякъде по света, хакерите винаги изпреварвали противодействието срещу тях, я вижте какво се случва в САЩ или във Великобритания, че даже и в Русия! Така че спокойно, моряци, корабът потъва по план!

Комай само Томислав Дончев се опита да схване размера на бедствието. Ама то е и обяснимо – толкова години отговаряше за електронното правителство, за което бяха потрошени близо толкова пари, колкото за осемте американски самолетчета…

И отивам сега към дългосрочните „Ай Ти чернобилски“ последствия. Впрочем самата НАП доста подробно ги предвиди в „извинението“ си към над 4-те милиона оставащи „живи“ потенциални техни жертви – от „радостта“ да се събудят притежатели на неподозирани от тях кредити до тази да се окаже, че всъщност „законно“ са изгубили дома си.

Но това – за „физическите лица“. Ами фирмите? В социалните мрежи една дама вече проплака, че е открила данни за себе си в 10 от прословутите „57 папки“ и побързала да си блокира всичко – от сметки до дейности.

Добре, ако е вярно, че „папките“ са свалени от 800 000 души, представяте ли си, ако дори и половината от тях сторят същото като въпросната дама? Че това си е наистина стопанска катастрофа!

А ако добавим и предположението, че част от тези 800 хиляди не са сваляли само от любопитство, а злонамерено, както, уви, е силно вероятно, икономическият хаос може да се съчетае и с финансов и да вземе още по-сериозни мащаби.

Изобщо пък не ми се мисли за националната сигурност. Дали и в желанието си да се покаже като суперспец, но един бивш вътрешен министър обясни как с малко повече умения от „хакването“ може да излезе наяве целият личен състав на ДАНС, сиреч на българското контраразузнаване. Както и на военното, а също и на самото ГДБОП.

Да, с имена, адреси, възнаграждение, служебен и здравен статус, финансови зависимости и т.н. Е, нали не трябва да се заблуждаваме, че съответните заинтересовани чужди служби, независимо от географското им местоположение, не са пожалили тези си „малко повече“ умения?

С което и от тази гледна точка България се превръща в разграден двор. Не че в последните 30 години не я разграждахме тъпо, но упорито. Но сега май сме напът да го сторим окончателно.

Проф. Драгомир Драганов, Ретро. БГ