"Няма такава България": Защо Слави Трифонов чак сега посяга към политиката

В България лакомо кълват на въдичките на политическата чалга. Популярността на Слави не е в апогей, но проектът му може да има някаква политическа тежест. Не е изключено партията му да се окаже дори патерица на ГЕРБ.

 

 

 

Наесен чалгата на Слави Трифонов продължава. С нов телевизионен продукт "Седем осми", стартиращ след 15-ти септември, и с политическия проект "Няма такава България", който най-накрая ще види бял свят.

В учредителната  декларация на формацията, приета на 26 юли, личи познатата хитра усмивка на популистката реторика. Тя поставя граница между „пленения суверен” (народа), неговите освободители („хъшовете” на Трифонов) и „безцеремонната” „политическа плутокрация”.

Заключителните думи на г-н Трифонов в последното му предаване бяха в същия дух: "Уважаеми зрители, всичко, което съм правил досега, беше заради вас. И всичко, което ще направя оттук нататък, ще е заради вас".

Къде остана "ферарито с цвят червен"?

Българските избиратели отново и отново лакомо кълват на въдичките на подобни клиширани послания. Те са до известна степен сходни с одите срещу „корумпирания елит” на „Атака” и „НФСБ”, още повече, че тези формации си проправиха път, разчитайки и на медийни проекти. В декларацията на „хъшовете” обаче липсват яростни „националистически” послания. Конкуренцията в нишата на популистката радикална десница е голяма; влизането в нея неминуемо оковава, отблъсквайки умерено настроените избиратели. Апетитът на новия проект е да „грабне” колкото се може повече хора.

 

default

 

„Няма такава държава” изглежда ще гради „хъшовски имидж”, избягвайки кресливите обертонове. Анализатори потърсиха сходството на г-н Трифонов с Бепе Грило и Володимир Зеленски, но на родна почва изпъкват приликите с "Презареди БГ", която до 2017 се наричаше „България без цензура" /ББЦ/. Общият знаменател е популизмът, леещ се от устата на водещ с музикални наклонности. Трифонов обаче е състоятелен човек, предприемач, който инвестира и в политиката, а Бареков опортюнист, гмурнал се в изборния процес, за да капитализира скорострелно своята популярност. Времето ще покаже дали проектът на Слави не обслужва и други, задкулисни кроежи, какъвто беше случаят с ББЦ.

Гръбнакът на целите на „Няма такава България” са шестте въпроса, с чието обсъждане в края на 2015 г. започна и процедурата по иницииране на референдума, за който настояваха от „Шоуто на Слави”. Те бяха:

1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
2. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?
3. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
4. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?
5. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?
6. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

През февруари 2016 г. Инициативен комитет, председателстван от г-н Трифонов, внесе искане в парламента за провеждане на референдум по 6-те въпроса, подписано от над 670 хил. души. На референдума на 6.11.2016 г. бяха подложени на гласуване въпроси 1, 3 и 5. Мнозинството от избирателите отговори с „да” на тях; 12 хил. гласа не достигнаха, за да стане задължителен резултатът.

След скандала с надвзетите партийните субсидии, осветен от екипа на Слави през пролетта на 2019 г., партиите в 44-тия парламент конфузно наведоха глави. Партийната субсидия бе намалена 11 пъти.

Очаквано, политическият проект на г-н Трифонов ще се стреми да осребри голямата подкрепа за реформи, базирани върху поставените още през 2015-2016 г. въпроси.

В останалите точки в декларацията има „намигане” към някои от феновете на „традиционната десница” (исканията за премахване на партийното влияние върху съдебната система, за „aдминиcтpативна реформа чрез намаляване на бюрокрацията”, „въвеждане на eлeĸтpoннo yпpaвлeниe” и др.), към левите („осигуряване на свободен и равнопоставен достъп на всички граждани” до качествени медицински услуги, „осигуряване на достоен живот чрез достойни доходи” и др.). С две думи: всеобхватен микс, кошница, пълна с щедри, пъстри идеи, към които да посегнат широк кръг избиратели. Акцентът е върху принципа на ветрилото, не върху кохерентността.

И ако дебатът по 6-те въпроса/искания тече от години, тепърва трябва да се дискутират предложения в декларацията пряк избор на омбудсмана и главния прокурор (последното искане е явен флирт с недоволните от обречената на победа кандидатура на г-н Гешев). Тук лаконично ще отбележа, че състезанието за главен прокурор, а и за „народен застъпник”, трябва да бъде конкурс, базиран на доказана професионална компетентност, а не на харизматичност, доказана на бойното поле на преките избори.

Защо чак сега?

По-важен от самата програма е странният тайминг. Защо г-н Трифонов се поколеба да се „качи на черешата” през 2016 г. след резултатите от референдума? Отговорът, може би, е, че е предпочел сигурността; решил е да „изконсумира докрай” договора си с bTV преди да навлезе по-дълбоко в политиката. Въпреки че популярността му не е в своя апогей, проектът на Трифонов, изглежда, би имал някаква тежест в политическия процес. Несериозно е обаче, още преди да е учредена формацията, да се правят прогнози колко депутатски места би получила в следващия парламент.

Без структури, „Няма такава България”, която трябва да бъде учредена на 5 октомври, трудно би постигнала нещо смислено на местните избори три седмици по-късно. Дали партията на Слави ще се окаже патерица на ГЕРБ (съмнения за това породи сервилното интервю, което водещият „взе” от премиера), ще разберем след следващите редовни парламентарни избори. За сега предсрочен вот не се очертава.

Изглежда, че новата партия, подгрявана от телевизионния проект „Седем осми”, ще изчаква удобен момент. За да откъсне като хищник живо месо от тъканта на „политическата класа”. Или, за да се притече на помощ на грохнал пациент от статуквото - като добре платена милосърдна сестра. Дали обаче Слави не изпусна своя звезден политически миг?

 

 

 

Станете почитател на Класа