К.д.п. Герчев, неотдавна заявихте, че българското отсъствие от списъците по Парижкия меморандум е свързано със сагата с либийския танкер BADR, какво имахте предвид?
– Цитиран съм неточно. Гафовете на морската ни власт станаха твърде много. Дадох пример с танкер BADR, който може да доведе до обявяване на нашето териториално море за рискова за корабоплаването зона. Много други са примерите, които могат да бъдат дадени – например фрапиращите корупционни практики, свързани с чуждестранното участие в спасителни операции. Все гафове, които са публично известни не само у нас.
В крайна сметка каква е причината за липсата на страната ни от списъците?
– В едно изречение – няма кораби под български флаг. Родните корабособственици избират други флагове, не заради по-ниския контрол, а поради недоверието на банките, отпускащи кредити за закупуването на нови кораби, към българската морска власт. Такова „недоверие“ бе подчертано и в отида на IMO, който никак не бе ласкав, а в доклада от него бе посочено, че държавата няма стратегия за изпълнение на всички задължения и отговорности, съдържащи се в задължителните инструменти на IMO, по които сме страна.
К.д.п. Никифор Герчев, председател на БУЛСАР
Положението в момента не е розово и ще стане още по-зле, ако ИА „Морска администрация“ не бъде децентрализирана. Налична е и една постоянна група от чиновници в ИАМА и министерството, която от години разсипва елементи от морското ни стопанство в явен конфликт на интереси и корупционни практики. Тези хора си въобразяват, че са недосегаеми, но трябва да знаят, че 12-ия час наближава и те ще понесат цялата отговорност за довеждането на морската България до практически колапс.
В скорошни медийни изяви на ръководството на ИАМА, се заговори за доброволчески формирования. Защо според Вас не бе спомената и дума за съществуващото от четвърт век сдружение БУЛСАР и как всъщност се развива то?
– На същите им трябва марионетна доброволческа службица, за да може да се въртят далаверите, както си знаят. Въпреки редицата нечестни действия от страна на гореспомената група – БУЛСАР, върви напред. До края на годината изпращаме наш член-доброволец на обмяна на опит и включване в спасителни екипажи на една от най-авторитетните спасителни служби в Европа. Друг наш член ще участва в XVII конгрес на европейските крайбрежни страни, където основната тема е „Европейски ценности за бъдещето на крайбрежните страни от Югоизточна Европа“. БУЛСАР получава подкрепа от Световната федерация по морско спасяване, изразяваме признателност за подкрепата, която получаваме от областния управител на Бургас г-н Вълчо Чолаков, на кмета на Бургас г-н Димитър Николов, както и на всички авторитетни личности от морския бизнес. На фона на стремежите ни и действията ни за преразглеждането и усъвършенстването на ИАМСАР, както и позицията ни на безспорно признати експерти в морското спасяване, тезите на кап. Петров за доброволчеството на море, изглеждат нищожни, елементарни и жалки.
Неотдавна ИАМА обяви процедура за „дежурни влекачи“. Същата бе спряна, след многобройните остри реакции на БУЛСАР и Моряшкия професионален съюз. Сега се заговори, че администрацията готви „рестартирането“ й. Какво лошо виждате в тази инициатива?
– Отговорът е изключително прост. Посочен е в КТК, цитирам – „Морска администрация“ може да задължава намиращите се кораби и лица в пристанището да предоставят своите плаващи или други технически средства за спасяване на търпящи бедствие кораби и хора. Освен това съгласно Международното наставление за спасяване, Морският спасително-координационен център, ако прецени, че е необходимо, може да реквизира по всяко време всеки един кораб, независимо от неговата национална принадлежност, намиращ се в нашия отговорен район за спасяване. Ясно и кратко речено. Другото е – да се разделят едни пари, както сториха с едни операции за точене на мазут, с едно надграждане на системи и какво ли още не. Да не говорим, че с обявената сума – над милион и половина лева, можеше да се осъществи реактивиране на спасителния кораб „Перун“. Между другото за сравнение ще вмъкна, че годишните разходи на „Перун“ не надхвърлят 400,000 лв., а на всичко отгоре, пристанищните влекачи могат да изпълняват само ограничен ред от дейностите, които осъществява спасителният кораб.
Само некомпетентен, корумпиран или ненормален човек, може да не се съобрази с тези реалности. Ако в крайна сметка същите успеят отново да пробутат тази далавера, драги сънародници, ще видим как държавни висши чиновници, хитро и прикрито ограбват нас българските данъкоплатци. Свидетели сме на неспирна алчност и безскрупулност, защото няма кой да ги спре и постави, там където им е мястото! И още един казус: възникналият през последните петнадесетина години, социален дъмпинг за националната морска аварийно-спасителна дейност, е изключителна негативна заслуга на МТИТС, начело с изредилите се няколко министри. Те с един замах изхвърлиха безпардонно на улицата стотина специалисти, изграждани години наред, а покрай тях, и семействата им останаха гладни. Освободените щатни работни бройки, МТИТС безсрамно превърнаха в чиновнически.
Казахте, че Морска България е доведена до колапс, има ли изход?
– Има! Отговорът е чрез библейската фраза – „Вън търговците от Храма!“.
