Мнозина се възмущават, че партията „Няма такава държава” на Слави Трифонов е учредена за 20 минути при закрити врати. Имало нещо тайно, каква е тази партия и т. н.

Нищо тайно няма. Целите на тази партия са ясни и заявявани многократно.

При съдебната регистрация ще бъдат преодолени и проблематичните лого на партията, което използва в нарушение на закона трикольора, и името на партията, което не трябва да уронва престижа на държавата.

Трифонов и новоизбраното ръководство на партията, в което влизат сценаристите му, многократно са повтаряли, че искат преминаване към мажоритарни избори, намаляване на броя на депутатите, намаляване на държавната субсидия за партиите на 1 лв. на получен на изборите глас, електронно гласуване и др. (за това дали целите им са основателни и справедливи – виж по-долу). Някои от тези въпроси бяха гласувани в референдум, предизвикан и организиран от Слави Трифонов и екипа му. Именно подкрепата на този референдум ги окуражи да създадат партия.

Какво тайно може да има в учредяването, че не допуснаха журналисти и учредителите не говориха пред медиите на излизане? Името и ръководството на партията станаха известни, няма изненади. Целите са ясни. Тогава?

Има обяснение.

Разбираемо е, че не искат журналисти

При такива манипулативни медии, при неразбрали и недочули репортери, които често не знаят и основни понятия, за какво става дума, по-добре е който прави партия да ги държи настрани. Както показва досегашната практика, всеки опит да се създаде партия или някаква алтернатива на сегашното статукво се посреща враждебно от медиите и с множество инсинуации.

Затова по-правилният подход е участие в предавания на живо, където няма как да те цензурират, преразказват и изопачават. И да публикуваш черно на бяло декларации и цели, те пак ще бъдат изопачени. Така че няма изненади с това странно учредяване на партия.

И още една практика в българската политика дава основания за учредяване при закрити врати – непрекъснато целенасочено вкарване на подставени хора във всяка нова партия. Така правиха с партиите на Жорж Ганчев навремето, дари му откраднаха първата, и това продължава и в последния парламент, където депутати се присъединиха към различни групи.

Купуването на депутати

и прескачането им от една в друга партия е практика от години. Влизат с една партия и коалиция, излизат с друга. Междувременно са си осигурили живота. И точно тук е болезненият въпрос за целите на новата партия, която иска намаляване на депутатите на 120. Това ще рече още по-лесно пазаруване на депутати. Ако един олигарх или по-голяма партия иска да си купи депутати, това ще го улесни двойно.

Второ – кворумът в парламента ще стане 61 депутати. Решения и закони могат да се гласуват с 31 депутати. Това е на практика искането на новата партия.

По-нататък – субсидията от 1 лев на глас, която ГЕРБ вече прие, позовавайки се на резултатите от референдума, на практика представлява директно вкарване на бизнеса и спонсорите в политиката. Както казваше една епиграма на Радой Ралин – „Който плаща, той разгаща”. Партиите ще се молят за пари, ще изпълняват поръчки и услуги.

И това е удар главно по опозицията (сегашната и бъдещата), защото спонсорите по правило са щедри към партиите на власт. Особено, ако те са рекетьорски като сегашната.

Електронното гласуване ще бъде бедствие за държава като България. Неслучайно не е въведено масово по света, а само частично и експериментално (виж повече тук). В Щатите дори ограничиха машинното гласуване, от страх за манипулации.

Мажоритарната система е по-сложен за обяснение въпрос. В e-vestnik сме писали неведнъж (виж тук например). Но с две думи, ако се въведе тази система, от политиката ще изпадне и новата партия.

Извън тези цели, с които няма как да се съгласи трезвомислещ човек, няма нищо осъдително в новата партия. Екипът на едно шоу, което е показало години наред, че воюва за свобода, влиза в политиката.

Ще разбърка картите на самозабравилите се

партии на власт. Ако новата партия вкара 15 депутати, което напълно вероятно, ще намали от гласовете на сегашните и победителят в изборите ще си има проблеми, което е добре.

Живеем в ново време, в което актьори и шоумени правят партии (има такива примери в Европа), актьори стават президенти и губернатори, хора с недодялано антимедийно поведение като Тръмп взимат властта в стари демокрации. Да не коментираме българския пример с Борисов…

Какво възмутително има в партия на Слави Трифонов? Нещо по-лошо ли е от Борисов, Бареков, Сидеров, Каракачанов, Симеонов?

На когото не му харесва, да си намери други убавци и да си направи партия. Партии се правят от амбициозни и граждански активни хора, а не от такива, които гледат отстрани и само викат – тоя не става, оня не става. Е, дайте го тоя, дето става.