Трима души бяха арестувани за тежък расизъм в мач между Челси и Тотнъм тази зима. Нов голям скандал имаше и през лятото, когато халфът Пол Погба бе обиждан в социалните мрежи. “Всички в “Манчестър Юнайтед” сме отвратени”, реагира клубът му. И други тъмнокожи играчи бяха обиждани. “Манчестър Юнайтед” определено има от какво да е отвратен – най-вече от собствените си привърженици, които водят класациите по арести заради расизъм. Следват феновете на “Милуол”, “Лестър” и т.н. “Нещата стават все по-лоши” – тези думи са съвсем отскоро на първия чернокож футболист в историята на “Челси”, Пол Кановил. И не говори за стадионите в България, а на добрата стара Англия. Освен всичко това английски хулигани се биха помежду си в София, дрогираха се, пикаеха в женски тоалетни. Преди три дни безчинстваха в Прага, полицията използва сълзотворен газ. В Истанбул пък турските футболисти след гол във вратата на Албания козируваха наредени в редица. С този жест подкрепиха нахлуването в Сирия. Новината не бе отразена широко. “Спортен позор!”, написа “Гардиън” за мача в София. Наистина ли това е позорът?

Челото на британския в. "Мирър спорт". Расистките обиди на европейската квалификация между България и Англия в София станаха основна тема в изданията на водещите британски медии.

Днес е ден за хули по България. Расистки изстъпления на двама-трима лумпени на националния стадион станаха повод страната ни да влезе в британските и световните новини. В следващите часове скандалът може да стане и политически, защото на грозните сцени реагириха и английски политици.

Сценката е ясна – сбутаната в ъгъла на географията България е ксенофобска и расистка държава, а толерантните цивилизовани англичани са жертви и много възмутени.

За кой ли път сега на българското общество ще бъде насаждана вина, а към футбола ни с омерзение ще погледнат и хора, които не се интересуват от него. Именно те трябва да бъдат осведомени в подробности за случилото се снощи, защото нито един морализатор няма да се престраши да им разкаже. Феновете на футбола няма да намерят кой знае каква новина в следващите редове, те са предназначени за по-широкия кръг читатели.

Най-напред да започнем оттам – има ли у нас екстремисти по стадионите? Отговорът е: да, има. Справя ли се властта? Не. Флиртува ли тя с тях?

Да, агитките се ползват за протести, контрапротести, зулуми … 

Имало ли е друг пък расистки изпълнения на трибуните? Да. Расизъм имаше и на мача България – Косово в началото на лятото. Всичко дотук е истина. Ако картинката ви се изясни и вече знаете кое е черното и бялото в скандала, може да спрете да четете. По-любопитните и търсещи информация хора може да продължат да четат.

Прояви на расизъм има по стадионите на почти всички държави, затова ФИФА и УЕФА полагат неимоверни усилия да се справят с бедата.

Такива има и в самата Англия.

Трима души бяха арестувани за тежък расизъм в мач между Челси и Тотнъм тази зима. Нов голям скандал имаше и през лятото, когато халфът Пол Погба бе обиждан в социалните мрежи. “Всички в “Манчестър Юнайтед” сме отвратени”, реагира клубът му. И други тъмнокожи играчи бяха обиждани. “Манчестър Юнайтед” определено има от какво да е отвратен –най-вече от собствените му привърженици, които водят класациите по арести заради расизъм. Следват феновете на “Милуол”, “Лестър” и т.н.

“Нещата стават все по-лоши” – тези думи са съвсем отскоро на първия чернокож футболист в историята на “Челси”, Пол Кановил.

И не говори за стадионите в България, а на добрата стара Англия.

Тази пролет Черна гора бе наказана заради расистки изстъпления на трибуните в мач именно срещу Англия. На този фон дойде през септември и срещата на британците срещу България на стадион “Уембли”. Затънали в собствени и чужди прояви на расизъм, домакините следяха тогава, както и в други мачове по-рано, да няма нови. Български фен бе изведен от трибуните. Не му бе повдигнато обвинение, нито бе доказано какво точно е направил.

Но на бдителните стюарди им се е сторило, че “проявява дискриминация”. Мачът свърши, а предстоеше нов с България, именно снощният в София. Затова цял месец английски медии и техните футболни деятели се питаха ще има ли нови прояви на расизъм в балканската държава.

Извадиха на показ стари такива инциденти в Българя, които, както стана ясно, ги има не само тук, но навсякъде по света.

За английските медии темата е като нашата “Реформи в правосъдието” – древна и злободневна, непрекъснато се търсят лоши и добри герои. След първия мач до втория, цял месец България бе обвинявана, че е расистка, а ние отвръщахме, че не сме.

Инцидентите снощи дойдоха на този фон. При цялото нагнетено напрежение, при очакванията за изстъпления, при ясния факт, че и чуждите медии, и съдиите на мача ще ни дебнат, няколко фена вдигнаха като хитлеристи ръце. И облякоха фланелки с провокативни надписи. После кротко си тръгнаха.

Да ви прилича на нагласена цялата работа? На провокация, дошла в подходящия момент? Днес премиерът Борисов и министърът на спорта Красен Кралев поискаха оставката на президента на БФС Борислав Михайлов.

Качествата и управлението на Михайлов са отделна тема. В случая важното е, че снощните изпълнения приличаха на провокация точно срещу него - да се изложим пред света, да няма къде бившият вратар да бяга. А светът, тоест английските медии, това и чакаха – да докажат по-ранните си твърдения, че българите са безскрупулни расисти.

Наш фен разказа пред bTV след мача, че е говорил с английски запалянко.

Гостът обяснил, че английската футболна федерация си има огромни вътрешни проблеми и чрез България отклонява вътрешното напрежение.

Но ясно е, че този човек няма да бъде чут. Родната присъда е “Изложихме се пред чужденците”, без да си даваме сметка какви точно са тези чужденци.

Освен всичко това английски хулигани се биха помежду си в София, дрогираха се, пикаеха в женски тоалетни. Преди три дни безчинстваха в Прага, полицията използва сълзотворен газ.

В Истанбул пък турските футболисти след гол във вратата на Албания козируваха наредени в редица. С този жест подкрепиха нахлуването в Сирия.

Новината не бе отразена широко. “Спортен позор!”, написа “Гардиън” за мача в София. Наистина ли това е позорът?

Ние нашите проблеми си ги знаем. Но не, не те са позорът.