Нацистите принуждават Софи да избере кое от двете ѝ деца да оцелее. Това е накратко сюжетът на романа "Изборът на Софи", станал универсална метафора за тежка морална дилема.

В каквато се превърна и изборът на София.

Коментар от Даниел Смилов:

Романът на Уилям Стайрън “Изборът на Софи” се превърна в универсална метафора за невъзможен избор и тежка морална дилема. В него нацистките надзиратели в лагера на смъртта принуждават майката Софи да избере кое от двете ѝ деца да бъде спасено.

Ситуацията в София на местните избори, слава Богу, беше далеч от подобен трагизъм. Но дилемата, пред която се оказаха голяма част от софиянци, структурно беше същата: те трябваше да избират между еднакво или поне сходно неатрактивни варианти. В такава ситуация какъвто и избор да се направи, усещането за загуба на ценност е голямо. Да се гласува за по-малкото зло е невъзможно, когато негативите и от двете страни са съизмерими.

Първо: Фандъкова или Манолова?

Следизборно ГЕРБ нападнаха избирателите на т.нар. градска десница, защото част от тях гласували за Манолова. Тези нападки, макар и раздухани от по-кафявите сектори на пресата, не са чак толкова гръмогласни, защото все пак победата на Фандъкова се дължи и на гласове от ДБ и привържениците на Борис Бонев. ДБ дори по-скоро е подкрепила Фандъкова: 30% от гласувалите са дали гласа си за нея, а още толкова не са подкрепили никого, което също работи в полза на победителя от първия тур. При патриотичните коалиционни партньори на ГЕРБ гласувалите за Манолова са процентно доста повече.

Но тези заяждания между партиите са маловажни. Далеч по-съществена беше драмата на голяма част от софийските избиратели, които трябваше да избират между потвърждаване на сегашния управленски модел с всичките му порочни практики и лансиране на Мая Манолова, въпреки нейната политическа биография от 2013 година и индиректната помощ за една все по-консервативна и ретроградна БСП. Някои избраха първия вариант, други избраха втория, а трети не дадоха гласа си за никого. Но това беше форма на избор в полза на Фандъкова - заради тяхното решение тя успя да запази преднина.

Разбира се, сред десните избиратели има мнозина, които са доволни от собствения си избор, защото го смятат за единствения правилен. Но сигурно и те ще се съгласят, че този "правилен” избор идва със сериозен негативен багаж.

Второ: толериране на изборни манипулации или подриване на демокрацията чрез касиране на избори?

Ако изборите в София и на други места бъдат обявени за манипулирани или дори касирани, това със сигурност ще подрони още повече доверието в демократичния процес. Ако обаче не се вземат мерки срещу изборните манипулации, това също руши авторитета на демократичната власт. Как да бъде решена тази дилема?

Купуването на гласове е само един от елементите на купената демокрация, която наблюдаваме напоследък. Купуват се далеч не само роми, но и цели агитки, млади спортисти, хора в затруднено положение и т.н. Предлагат им се пари, за да участват в демонстрации. Протестите в подкрепа на Гешев например изобилстваха от хора, които изобщо не знаеха какво точно правят там. Какво беше обяснението за този странен факт? И докога ще си затваряме очите пред подобни проблеми, вярвайки на редовното успокоение, че демократичният процес като цяло не е променен? На последните избори в София дори и това не е ясно - 10 000 гласа са били в състояние да обърнат резултата. Има ли някой, който да може да гарантира, че купените гласове са били по-малко от 10 000?

Този някой би трябвало да бъде прокуратурата. И разследващите органи. Те обаче действат политически селективно. В Несебър, където големите партии не са замесени, те успяха да открият схеми за купуване на гласове, да обвинят дори кмета като ръководител на престъпна група. В София и на други места, където съмненията са по адрес на управляващите и близките до властта, прокуратурата е боязлива и бърза да обяви, че доказателства за нередности няма. Няма и да има, особено ако не ги потърсят.

Трето: поуките от моралните дилеми

Най-повърхностната реакция спрямо изпадналите в морална дилема е да ги заклеймим и да им се разсърдим. Защото какъвто и избор да направят, те все ще сгрешат и ще бъдат укорими. Антигона погребала брат си в нарушение на изрична забрана. Софи избрала да спаси по-малкото си дете. София избра Фандъкова и си затвори очите за изборните манипулации.

Истинският въпрос обаче е как стигнахме до подобен невъзможен избор. Древните гърци са смятали, че това е съдба - светът просто е устроен по такъв начин, трагичните избори са неизбежни. В романа на Стайрън истинските виновници също са ясни - нацистите.

Ситуацията в София се различава както от фаталистичната космология на гръцката трагедия, така и от демоничното зло на нацизма. Именно затова при нас е по-трудно да се отговори на въпроса как стигнахме до невъзможния избор. Но е ясно, че всички страни имат над какво да се замислят:

-   ГЕРБ трябва да се замислят защо управлението на Борисов успя да обедини леви и десни. Истинският обединител е именно той, а не Мая Манолова. По подобен начин леви и десни се обединиха и в Созопол и на други места - просто за да изринат окопали се във властта и злоупотребяващи с нея управници. Не е ли именно това “тайната” на обединението?

-   БСП трябва да се замисли защо центристките избиратели не гласуват за нея, а трябва да им се предложи “независим” кандидат, за да има изобщо разговор за взаимодействие. Може би национал-патриотарските залитания на Корнелия Нинова са ключът към загадката с карантината, на която БСП е подложена.

-   „Демократична България" вече са укрепнали достатъчно, за да мислят за себе си не просто като коректив на Борисов, а като формация, имаща собствен дневен ред. И този дневен ред трябва да отива отвъд кусурите на ГЕРБ и оплетеността им с ДПС (макар че тези акценти си остават много важни).

Фактът, че в определени секции масово и хомогенно се гласува за един от кандидатите, не е категорично доказателство за купуване на гласове. Но съмненията за манипулации са огромни и е задължително съответните органи да направят задълбочено разследване на случилото се. Може би ГЕРБ са прави, че ромите в софийските райони са много доволни от тяхното управление. Тогава нека се види кои са тези политики, довели до чудото. Да се говори с хората от тези райони, а позитивният опит да се приложи и в страната. Изглежда обаче, че ГЕРБ сами не са убедени в тази версия, тъй като не обичат да говорят много за тъй успешната си политика за ромите. Ако този размисъл е продуктивен, в бъдеще може да се окажем отново пред дилема - да избираме между различни варианти, които обаче са еднакво приемливи и еднакво ценни. Дай Боже всекиму такива дилеми. Засега сме доста далеч от тях.