Синтезирайки пантомимиката на парадоксалната антропология и базирайки се на солидна фундаментална практика, ще бъда кратък... Да, така е.

И не, това не е част от дългата коледна реч на почетния лидер на Движението за права и свободи Ахмед Доган... макар и да прилича.

Както всяка година, така и тази Доган отново отправи обръщение към висшия актив на партията по повод празниците. На него това си му е специалитет, също както и витиевитите слова, с които го прави. Така вече пета поредна година той се изправя, за да поднесе на съпратийците, на електората и на цялата избирателна маса къшей от своята мъдрост и провиденчески способности.

А след него ние, медиите, сядаме и започваме да бистрим и да врачуваме какво е искал да каже оракулът от Сараите.

И това вече се е превърнало в традиция - от 2014 г. насам, когато с една такава многословна реч той бутна тогавашния непочетен, а уж реален лидер на партията Лютви Местан. От тогава насам целокупно следим дали Сокола няма да изскочи с някоя нова неочаквана рокада в управлението. Засега нищо по този въпрос.

За сметка на това Доган има таланта с много сложни думи да казва сравнително прости изводи, които да минават за особена мъдрост, до която други простосмъртни не могат да стигнат. Но дали наистина е така?

Ако трябва да изведем основните моменти от нея, те са (описани с думи прости):

Няма намигвания към тази или онази партия, няма нещо, извадено прясно от политическата кухня - просто изводи, които всеки умел анализатор може да направи и сам, следейки събитията по света и у нас.

Факт, наблюденията, които Доган има върху политическия пейзаж, определено имат тежест и правдивост, но не е като да не сме чували същите неща от редица политолози, социолози и анализатори, но просто без многословната украса от "морални императиви", "синдром на цикличността" и т.н.

Така че - не, почетният лидер на ДПС далеч не открива топлата вода.

Просто марката на неговото име създава цялата тази мистичност около думите - нещо, дошло от единствения оцелял лидер от прехода, човекът, сочен за сив кардинал в българската политика, и т.н.

Именно комбинацията между сложния изказ, цялото реноме на човек, който дърпа конците, и последващото масово тълкуване на думите му от журналисти, политолози, експерти и коментатори създава усещане за важност на тези коледни речи.

Отвъд това имаме подалия оставка преди вече почти седем години бивш лидер на третата по големина политическа формация в България, която все още има важни позиции в политиката у нас, но не толкова, колкото преди 10 години, например.

Затова и с всяка година тази традиционна реч става все по-малко и по-малко интересна - и за четене, и за тълкуване.

демокрацията в България има нужда от рестарт и собствени реформи, а не взети назаем от вече изградили се демократични общества;

макар демокрацията ни да е представителна, липсва реален сблъсък на идеи;

либерализмът е в състояние на пауза в момента, но съвсем не е толкова мъртъв, колкото някои се опитват да го опишат;

въпреки това либералните формации трябва да се променят и да се ориентират към създаване на стабилност;

партиите (в глобален мащаб) ще се обърнат към социалните въпроси с цел потушаване на напрежението от неравенството, което може да избухне остро; поне към момента в България няма изглед за нови избори - просто никой няма желанието и силите за подобно нещо.