Неделя. Ако щете вярвайте, думата "рай" е спомената от Спасителя само веднъж. Евангелие от Лука, глава 23, стих 43: "А Исус му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая." Обръща се към един от злодеите, с които е разпнат.

"Рай" е персийска заемка в православието. Значи "дар", но и "щастие". Евреите, гърците и латинците използват друга форма, пак староиранска. Пардес, парадейсос е буквално "оградено място". Визира се градина, парк. Наречете така и мол, щом очаквате вътре нещо да цъфти. Раят е място, където всеки е сам с Господа си. Социално дистанциран от останалите и в същото време обединен в дара.

"Рай" е персийска заемка в православието. Значи "дар", но и "щастие". Българският ад се състои от грешници, които докладват други грешници, че не се мъчат достатъчно. Раят ни пък е градинка, в която добрува раята.

Но нима е възможно общо щастие приживе? Ако перифразираме един стар безбожник: другите - това е адът. Те идват. Шмъркащи, кашлящи, дишащи. Приближават се със страшна скорост в гръб или бавно пъплят в колони. Прибират се от личните едемски градини в гъстия ни пъкъл. И пътят им никога не е с лоши намерения.

Понеделник. Много ли съм иносказателен, мило гневниче? Предпочита конкретиката ли възлюбленият брат мой? Да се рече - толкова и толкова са болните, толкова и толкова - мъртвите. Ето ги на картинка. Вижте ги иззад стената и си останете вкъщи. Бъдете всред зидовете во веки веков и ще се спасите. Не нарушавайте карантината на черупката. И дано писаното ви яйце остава вечно цяло. Нека е борец, макар и твърде крехък. Христос Воскресе!

Религията май вече не става за опиум за народа; а адренохромът е от сатаната. Но как да караме без упойка?! Ама че съпътстващо заболяване излезе тоя живот! Успокойте ни барем, че още има път пред нас. Дайте ни прах от брифинг извънредно. Иначе сами ще се анестезираме. Страх страх избива. Нали поне от радиация не бива да сънуваме кошмари? Виждам ви троен, Генерале. И въпреки, че чувам пукот, спира да ми пука. Лека НОЩ.

Вторник. Трябва да се стегна. От мъка не се мре, само лошо се живее. Вижда ли му се краят? Не може да няма охранителни камери, които да ни го покажат. Зяпайте. За къде бързате в тая пустош?! Забавете малко. План ли гоните или връх покорявате? Върховете вече са за изравняване. От старите няма смисъл. Кой ли помни например, че Христо пръв от нас изкачи Еверест без маска на днешния ден. Как се променя времето от дистанция, а? Днес друга е линията на смелостта. Казваме й първа. А онзи младенец, отвял живота за тоя дето духа, тепърва ще го тестваме на колко линии е бил.

Добре, ето нещо по-забавно, за да не ви загубя. Ако един ден седнете да играете карти с щаба, не се изненадвайте колко умислени ще са при раздаването. Те все чакат пика. Без коз ли каза някой?

Сряда. Странен месец е април. Етимологията му е неясна. Едни смятат, че идва от "aperire" - отварям. За други е от "aperilis" и значи "следващ". Март е първият. На бога на войната е кръстен. Тогава са започвали битките, бил е месецът на генералите. Ние го възприемахме за женски; ама че заблудени наивници! Връзвахме мартенички за здраве. Сега през април връзваме червено-белите полицейски ленти по дърветата в парка. Пак затова. Виждали ли сте смолата им? На старобългарски смола се казва "пъкъл". Стойте далече от ограничителната линия, грешници. Градините са за растения, не за деца. Дори Адам и Ева са били изгонени от рая, когато са повдигнали въпроса.

"Хубава си, моя горо, миришеш на младост. Но вселяваш в сърцата ни само скръб и жалост". По друг начин вече усещам Каравелов. Очевидно и той е бил ограничен в движението и разходките.

Четвъртък. Закачам се с вас, хора, затова така пиша. Нали ужким обичате да четете художествени текстове. Още повече, че на 23 април бе Международният ден на книгата. И на дървото, от което е произведена. Имам предвид написана, иначе в рециклирането отдавна напреднахме.

Не всяка книга си заслужава да бъде празнувана, хайде да не преиграваме. Някои са по-ненужни и от употребена тоалетната хартия. Но човек обича да романтизира колко е начетен, особено ако е илитерат. Толкова е прозаично това.

Ангелкова и туризмът. Ето ви интересен литературен сюжет на абсурда. Ние оставаме вкъщи, уважаема, не ни чакай. Това лято ще почиваме на по-слънчевия балкон с наченатата книжка от началото на карантината. Работодателят ти други планове ли има? Ама и вие не знаете какво искате.

Ето, Бойко извънредно настоява да бъде ценен повече. Както го правят според него другите. А то е те пет пари не дават, но карай. Усещам какъв бестселър ще са един ден мемоарите му.

Петък. Рожденият ден на Лили Иванова дойде. Тя може и да не го празнува, но има твърде много доброжелатели, които да й го напомнят, само за да го отбележат заедно. Виждам снимка на примата с отбрани журналисти. Насред карантина ли почетохте така социалната си дистанция бре, колеги? Тайните показни сбирки са като извънредните брифинги - почти може и без тях.

Фандъкова отново се повява в полезрението. От кой храст пък изскочи, така добре се беше скрила. Ще отвори парковете само за родители и малки деца. Коварна дефиниция; не мога да убедя майка ми, че съм твърде възрастен, за да се срещаме свободно в градинка. Вижте, г-жо кмет, ако зелените площи представляват такъв сериозен проблем при използване, аз предлагам тогава да ги застроим за общо успокоение. Да превърнем парковете в паркоместа. И без това вече "зелена зона" изгуби предишния си смисъл.

Събота. В един столичен парк ще се тества безопасна разходка. Смели доброволци ще имитират хора. Не е ясно кой е паркът, харесва ми концепцията за Тайна градина. Рай за избрани, движещи се в една посока с отмерено темпо. Здравословен конвейер. Как не се сетихме по-рано за такъв законно нормиран досег със зеленината. Ако се чудите каква ще е посоката за предвижване, пак имам идея. Нека е заднишком. Хем да се спази традицията за връщане назад към природата, хем да окажем накъде се развиваме като човешки индивиди в тая криза.

Българският ад се състои от грешници, които докладват други грешници, че не се мъчат достатъчно. Раят ни пък е градинка, в която добрува раята. А между двете е Чистилището - хигиенният щаб на чакащите. Казано е, че там се остава отвъд времето, колкото и да е това като срок.