Пушкин и Лермонтов ни показаха Онегин и Печорин на своето време - млади хора, изтощени от скука и не намерили своето приложение в света. 20-те години от XXI век рисуват по-тъмна картина за нас.

Вие пишете и казвате всичко правилно, че икономиката е прегряла, че много паразитни сектори са се развъдили, обаче все пак аутсорсингът, който е модерен сега, прословутите кучешки фризьори и майстори за обслужване на нокти не ли решават проблема със заетостта и минималната самодостатъчност на тези хора?

В света, с неговата механизация, автоматизация, дигитализация, нуждата от работна ръка бързо пада и кризата допълнително унищожава работните места; според резултатите от 2020 г. ще видим 20-30% от градското население да остане без средства за препитание. Чили вече тлее, това ще се разпространи в цяла Южна и Централна Америка.

Каква маса работна ръка ще бъде освободена в Китай поради намаляващото търсене? И как ще се държи безработното градско население на Близкия изток, Магреб, Япония, Южна Корея, Индия, Тайван, Индонезия?

Съществуващият световен икономически модел не дава шанс на тези хора да живеят и историята знае само два начина за решаване на този проблем - война или епидемия. Какво ще избере светът?

Русия, с размириците си през 20-ти век, има накъде да увеличи населението си, но и там агломерациите на големите градове напълно ще поемат този проблем, за месец не можеш да превърнеш мениджър в селянин, няма да отгледа култури, а още през същия месец ще умре от глад.

Светът се променя, ерата на промяната започва. Максималният в цялата история брой на живото население на планетата ще даде безпрецедентен брой жертви, герои и злодеи. Помислете какво правите сега? Време ли е да оставим настрана ежедневната суматоха и да погледнем в бездната?

Превод: В. Сергеев