Случаи, като този с Джок Полфрийман, обясняват дълголетието във властта на Борисов. Защото алтернативата му са тези, които по-праведни от папата, пускат от затвора предсрочно един убиец. Не ме репликирайте, че това е върховенството на закона. Защото съм по-стар от вас и помня как на смърт бе осъден един хулиганин, поругал гроба на Людмила Живкова, както и две момчета от Хасково, обрали банковото инкасо. Тогава един от мотивите беше: Била нарушена социалистическата законност. Нито онова беше върховенство на закона, нито това, което бе направено с Полфрийман и всичките последващи вопли на съсловния Съюз на съдиите в защитата на състава, председателстван от Калпакчиев. Който пък запази едно крещящо мълчание в отчаян опит да придаде аристократична студенина на преценката си. Безумия като това, както и като онова, дето десните ни пробутват за лошия преход, на който все пречи комунистическата ДС, още дълго ще държат Борисов на върха на класациите на рейтинговите агенции. Същите тези десни, които критикуват Борисов за Мишо Бирата, но не искат да си спомнят как закриляха Косьо Самоковеца, продадоха за 1 долар „Кремиковци” и харизаха Нефтохим на „Лукойл”, нищо, че са големи врагове на Русия. По примера им либералните демократи лягат и стават с пяна на уста против комунистите и агентите на ДС, освен ако не са от редиците им.

Вчера бе обявено определението на ВКС, с което се тури край на сагата с освобождаването предсрочно от затвора на Джок Полфрийман. Напълно законосъобразно ВКС остави без разглеждане искането на тогавашния главен прокурор Цацаров и с това се приключи този случай. Наистина определението се забави прекалено дълго, но със закъснялата реакция на съдебната ни система сме свикнали вече. Тя е повсеместна и на нея Инспекторатът, макар и с изтекъл мандат, или пък ВСС се позовават, само когато получат указания свише да накажат някой съдия за забавено  дело.

Предполагам, че откъм централата на Българския хелзинкски комитет (БХК) се е чула тежка облекчителна въздишка. Както и от самият Джок, който вече наистина безпрепятствено може да си обикаля нагоре-надолу в битността си на защитник на нечии права, в името на които е готов дори да убива. С типична саксонска наглост Полфрийман дори не се прибра в Австралия - остана тук, за да демонстрира недосегаемостта си, гарантирана от съда.

Случаи, като този, са от една страна поучителни, а от друга страна - показателни. Ние отново положихме усилия да не се изложим пред чужденците. За тази цел първо БХК номинира Полфрийман за личност на годината. После грантово обвързан състав на съда го освободи предсрочно. Нещо като извинение за това, че е бил осъден. А за да е пълна картината след освобождаването му, самият министър на правосъдието прие в кабинета си Джок и си побъбриха по някакви, явно важни въпроси. Не се разбра точно какви, но това няма и значение. Пиар ефектът бе постигнат така или иначе, а какво са си говорили един човек, осъден за убийство с нож в центъра на столицата, и един министър, известен като Дани Ръбъла или Белият хакер, е без каквото и да е било значение. За по-голяма тежест срещата с Полфрийман бе огласена, че била в качеството му на представляващ някакво НПО, след случайна среща на улицата.

Питам се и Ви питам Вас, граждани на Републиката, без оглед на професията, която имате, и социалното положение, което обладавате - колко от Вас, по какъвто и да е било проблем, дори и в качеството Ви на представляващи НПО, сте имали възможност да се срещнете със съответен министър, който може да реши проблема Ви?

Благодаря за отговора!

Случаи, като този, обясняват дълголетието във властта на Борисов. Защото алтернативата му са тези, които по-праведни от папата, пускат от затвора предсрочно един убиец. Не ме репликирайте, че това е върховенството на закона. Защото съм по-стар от вас и помня как на смърт бе осъден един хулиганин, поругал гроба на Людмила Живкова, както и две момчета от Хасково, обрали банковото инкасо. Тогава един от мотивите беше: Била нарушена социалистическата законност. Нито онова беше върховенство на закона, нито това, което бе направено с Полфрийман и всичките последващи вопли на съсловния Съюз на съдиите в защитата на състава, председателстван от Калпакчиев. Който пък запази едно крещящо мълчание в отчаян опит да придаде аристократична студенина на преценката си.

Безумия като това, както и като онова, дето десните ни пробутват за лошия преход, на който все пречи комунистическата ДС, още дълго ще държат Борисов на върха на класациите на рейтинговите агенции. Същите тези десни, които критикуват Борисов за Мишо Бирата, но не искат да си спомнят как закриляха Косьо Самоковеца, продадоха за 1 долар „Кремиковци” и харизаха Нефтохим на „Лукойл”, нищо, че са големи врагове на Русия. По примера им либералните демократи лягат и стават с пяна на уста против комунистите и агентите на ДС, освен ако не са от редиците им.

При така сложилата се ситуация хитрият българин тарикатски присвива очички, пие една ракия, задява комшийката и гласува за себеподобните си. Които крадат като него, но поне са противници на Истанбулската конвенция. В тях той вижда своята сбъдната мечта и поле за възможна реализация на собствените си качества, олицетворени в личността му.

Фалшивите ценности на либералния свят, в това число и на определилата се като такава странна малка общност у нас,  които не почиват на никаква етносоциална или поне религиозна основа, отблъскват. По тази причина българинът избира: без умните и красивите.

Защото дори всесправедливия и всеопрощаващ Бог за извършеното от него злодеяние изгонил Каин в земята Нод - на изток от рая.

И не го върнал предсрочно….