Решението на държавата да купи акции в Първа инвестиционна банка (ПИБ) предизвика множество коментари, в които политиката измести фокуса от икономиката и подмени важните въпроси около тази сделка. Подмяната се върти около две основни тези: 1) Държавата купува акциите на банката на двойно по-висока цена при 5 лева за акция от борсовата - 2.7 лева за акция на Българска фондова борса. 2) ПИБ има проблеми и държавата инвестира в нея с нерегламентирана помощ, за да прикрие лошото управление на една частна институция. Двете тези се базират на факта, че при стрес тестовете от 2018 г., които бяха обявени миналата година, банката показа незадоволителни резултати при влошен хипотетичен сценарий, които трябваше да бъдат поправени като условие за приемането на страната в Банковия съюз и ERM II. И двете тези са погрешни, защото изхождат от предположението, че стрес тестовете, направени от Европейската централна банка през миналата година са атестат за фактическото състояние на ПИБ и не отчитат симулативния им характер. Стрестестовете са хипотеза, при която се разиграват въображаеми сценарии, а не снимка на реалното състояние. При симулиране на дълбока криза в икономиката с продължителност от 3 години, стрес тестовете показват, че ако в този тежък период ръководството на банката не предприема никакви действия, то след 3 години банката би имала нужда от допълнителен капитал. За това се изисква като превантивна мярка в момента банката да изгради допълнителен капиталов буфер. Към края на 2019 г. банката е реализирала със собствени средства такъв в размер на 197 млн. евро. ПИБ е добре капитализирана и превишава всички регулаторни и законови изисквания. Стрес тестовете са нещо като презастраховка от страна на ЕЦБ, която ще поеме надзора над българските банки, ако предварително влезем в Банковия съюз чрез механизма за тясно сътрудничество. Тук е мястото да кажем, че решението за членството на България в еврозоната и Банковия съюз е политическо. То е воля на правителството, което от десет години само̀ си поставя срокове, които след това само̀ не изпълнява.
Коя е истинската цена на акциите на ПИБ
Реалната цена за акция в ПИБ е около 9 лева. Държавата купува за 5 лева, а според борсата цената е 2.7 лева. Защо е така.
Несъстоятелно е позоваването на Българската фондова борса (БФБ), все едно, че става дума за борсата на “Уолстрийт”. БФБ е с изключително ниска ликвидност и обороти. Търгуващите на българската фондова борса също са малко на брой. Обемите на търговия на БФБ са ниски. За първите 4 месеца от годината оборотът на всички търгувани акции на борсата е около 50 млн. лв.
На БФБ се търгуват обикновено малки пакети акции на банки, които не дават право на глас при вземането на стратегически решения, каквато е необходимостта на държавата в случая и е нормално цената да е по-ниска спрямо ситуация със значително по-голям пакет. На БФБ свободно търгуваните акции са около 15 милиона. Това означава, че ако някой инвеститор иска да придобие по-голям и значим пакет акции от банката, той няма как да го направи през БФБ, защото там няма толкова много свободни акции.
От друга страна, започвайки сглобяване на голям пакет акции на банката през БФБ, търсенето ще доведе до сериозен ръст на цената над посочените 5 лв. Впрочем самата Европейска комисия обяви, че в сегашната ситуация е много важно за страните от ЕС да защитят свои стратегически активи, включително чрез придобиване на акционерно участие в тях.
Доколкото за банковия сектор правилата са по-строги, изискването е държавното участие в предлагани нови акции да не надхвърля 70% от стойността им, което е постигнато в разглежданата сделка. Това означава, че сглобяване на голям пакет акции на ПИБ през БФБ би отнело минимум 2 години, което не устройва държавата, която сама си постави сегашните спешни срокове за влизането в еврозоната. Това се случва на фона на сериозен глобален икономически трус заради коронавируса. В подобна ситуация, цените на акциите се отдалечават от реалните си стойности и стават подценени.
Към края на месец март 2020 г. счетоводната стойност на акциите на банката продължава да нараства и достига 8.63 лв. за една акция на индивидуална основа и 8.90 лв. за една акция на консолидирана основа. Реализираният доход на акция през 2019 г. е в размер на 1.25 лв.
Цени от около 2,7 лв. в момента правят акциите на ПИБ подценени, а това означава, че е въпрос на време и подобряване на икономическата конюнктура, за да достигнат моментните цени счетоводната стойност на активите на банката. Ножицата между двете цени показва високия потенциал за реализиране на печалби.
Искам да кажа, че конюнктурната цена на акциите на Българската фондова борса не отразява счетоводната стойност на активите на банката. Последната се определя от счетоводители и сертифицирани финансови анализатори. Те най-общо правят оценка на това колко струва една акция на компанията на база нейните активи. Или с други думи - ако днес компанията пристъпи към процес на ликвидация, колко лева ще получат собствениците на акции за всяка една.
Пазарната капитализация на компанията се определя на база последната сключена сделка за нейни акции на капиталовия пазар. За разлика от счетоводния отчет, в който водещо за определянето на цената на акциите е стойността на активите и пасивите, при борсовата търговия в цените се включват много други компоненти – разпродажби по позицията, общ натиск върху пазара, липса на интерес от страна на купувачи, желание за продажба на всяка цена и др.
Затова когато се говори за реалната цена на акция е много важно уточнението, че в случая ПИБ не търси купувач, а държавата иска да купува, за да постигне политическа цел.
При формирането на цената има и друго важно обстоятелство. За да се избегне нерегламентираната държавна помощ в сделката участва и частен инвеститор. За да придобие държавата акции на банката трябва да има заявен минимум 30% частен интерес от други инвеститори. В този случай държавата може да направи инвестиция, закупувайки останалата част от акциите по емисията.
Поредността е първо да бъде заявен интерес от частен инвеститор и чак след това държавата да се включи.
В случая с ПИБ първата по реда си сделка на обявената цена от 5 лева на акция е от частния инвеститор, който по този начин променя пазарната цена на БФБ от 2.7 лв. за акция. След него държавата придобива акции именно на тази пазарна цена.
Ето защо в случая не може да се говори за завишена цена за акция. Още по-малко за “наливане на държавни пари” в частна структура.
През сделката с ПИБ държавата постига стратегическа цел, която сама си е поставила и тук следва по-важният въпрос, който бе подменен от изкуствено раздухвания скандал. Този въпрос е свързан с това как държавата ще отстоява своите национални интереси след членството в еврозоната. Дали тотално ще се откаже от своя суверенитет или ще успее да се възползва от предимствата без да вреди на собствената си икономика.
ЕЦБ и банковият пазар в България
След приемането ни в банковия съюз, ЕЦБ ще реши дали да надзирава няколко или всички банки в България. България все още няма да е член на еврозоната и няма да има право на глас при определянето на паричната и надзорната политика на ЕЦБ. При тази ситуация ЕЦБ получава право да надзирава банки, да дава предписания за увеличаване на капитала, да ги обявява в несъстоятелност и да ги затваря. Тя ще решава тези важни въпроси, но решенията ще се прилагат от БНБ. Властта отива в ЕЦБ, докато отговорността остава в БНБ.
ЕЦБ вероятно ще изиска надзора върху цялата банкова система в България, пряко за най-големите и чрез директно приложими препоръки за по-малките, защото в противен случай част от банките ще се надзирават според европейските правила и регулации, докато останалите според българските.
В еврозоната се застъпва все по-широко тезата, че банките-майки трябва да изтеглят капитала си от дъщерните си дружества в страни извън еврозоната и да променят правната им форма на клонове. Тази политика носи ползи за самите банки, тъй като изискванията за капиталова адекватност в България са по-високи отколкото тези в еврозоната. Прехвърлянето на собствен капитал от България към банките-майки ще означава, че със същия размер собствен капитал ще се покриват повече рискови активи. Освен това банките биха спечелили и от възможността да намалят управленския персонал в България.
Изтичането на капитал в чужбина ще доведе до свиване на инвестициите на тези банки в страната. Един клас активи, които не носят висока доходност са държавните ценни книжа, емитирани от България. След като дружествата на практика стават чуждестранни, стимулите им да инвестират в български ДЦК стават минимални. Те вече няма да бъдат регулирани от местен надзор и вероятно ще инвестират в ДЦК на съответната държава, където са регистрирани официално или на друга държава от еврозоната. Тъй като България не е част от еврозоната, нейните ДЦК няма да могат да се използват като обезпечение пред ЕЦБ за получаване на финансиране.
Към момента поне 40% от емитираните от Министерството на финансите ДЦК на вътрешния и международните пазари се държат от българската банкова система. Така търсенето на български ДЦК от банковата система значително ще се понижи. Това означава Министерството на финансите да се изправи пред значително по-малко поръчки за новите емисии на ДЦК и в резултат от това цената на финансиране ще се повиши. Тези по-високи цени ще се случват до присъединяването към еврозоната – т.е. труден за прогнозиране период от време.
При такава ситуация Министерството на финансите трябва да се опита да запази поне частично позициите си сред банковата система.
Увеличаването на капитала на ПИБ е със значителен дял, който ще даде възможност на държавата като собственик да получи място в надзорния съвет на банката и по този начин да участва в стратегическото й управление й (но не и в оперативното). Представителят на държавата може да изиска по-консервативно управление и поемане на по-малък риск, особено в ситуация на несигурност. Това ще се гарантира чрез покупка на ДЦК, емитирани от финансовото министерство.
Така всъщност ПИБ, която е най-голямата изцяло българска банка у нас, се явява единствен продавач на капитал от банка, в която държавата по принцип има необходимост да участва. Тази необходимост възниква, само когато капиталът на банката се повиши и това създаде възможността за членство в Банковия съюз чрез механизма за тясно сътрудничество. Предложената цена от 5 лв. на акция удовлетворява и оправдава интереса на основния купувач в лицето на държавата. Този факт се подкрепя и от наличието на частен инвеститор, който също разбира потенциала да притежава акции от банката. Участието на държавата е гаранция за стабилността и предизвиква доверие в подобна покупка, особено в в чужбина. Неслучайно говорителят на Европейската централна банка Никос Керанис заяви пред ABC news, че ЕЦБ няма никакъв проблем с влизането на българската държава в частната ПИБ.
Стратегическото участие в банка, която не зависи за своите решения от чуждестранна банка-майка, е от голямо значение с оглед предстоящото ни присъединяване в банковия съюз. Подценяването на ролята на националния капитал се осъзнава като грешка и от Европейската комисия, която препоръча на страните-членки да оценят подобни стратегически икономически субекти и да ги подкрепят в сегашната ситуация на несигурност, включително и чрез участие в тях. Подобно участие дава възможност да се гарантира гладко функциониране и на вътрешния пазар на държавни ценни книжа (ДЦК), както и да се реагира в кризисни ситуации, без да се нарушават правилата за конкуренция.
Стефан Джендов
