Който не е с мен, е против мен. Иван Гешев не допуска неудобни въпроси в Туитър и твърди, че го атакуват "анархолиберали". Това показва как се отнася той към свободата на словото и как разбира демокрацията.

От няколко дни главният прокурор има профил в Twitter с всички предпоставки да стане хит. Но преди това да се случи, се появи проблем -  г-н Гешев вече се оплаква от тормоз от потребители, които извършвали "анархолиберални хибридни атаки" спрямо него. Човек би решил, че "анархолибералите" са някаква зловеща порода интернет тролове, щом дори такъв корав мъж като главния прокурор се е впечатлил от тях. Всъщност "анархолибералите" явно са тези, които се осмеляват да задават на г-н Гешев неудобни, но резонни въпроси чрез социалната мрежа.

Например: какво ще предприеме прокуратурата по аферата за "Осемте джуджета"; как ще коментира слабите, тенденциозни аргументи на обвинението в делото срещу Прокопиев, Трайков и Дянков; как братът на Пепи Еврото се оказа прокурор по въпросното дело; как върви разследването на снимките и записите, за които се твърди, че са на министър-председателя Борисов и др. Тези и други подобни питания остават табу дори за журналисти във водещи медии. Затова не е никак странно, че потребители в Twitter се възползват от свободата на социалната мрежа, за да ги зададат.

Бихме разбрали, ако обвинител номер едно "докладва" за цинични, вулгарни подмятания по свой адрес. Но на посочените, нелишени от основание въпроси г-н Гешев и прокуратурата категорично са длъжни да отговорят час по-скоро. Дори ако питанията са горчив хап, който накърнява егото на държавното обвинение, дори ако са зададени с ироничен, подигравателен тон. Вместо това обаче г-н Гешев прибягва до квалификации -  каквито впрочем използва и спрямо критиците си извън мрежата - и, изглежда, не успява да блокира многобройните питащи.

Ще оставя на читателя сам да прецени редно ли е това поведение на главния прокурор, какво ни казва този "стил" за отношението на Иван Гешев към свободата на словото, за това как разбира той демокрацията? Или всички - журналисти, последователи в социалните мрежи, изобщо гражданите на тази държава - сме длъжни само да хвалим успехите, да се покланяме и да правим комплименти?

Ще припомня, че през март 2020 Федералният съд в Ню Йорк излезе с решение,  че дори американският президент Доналд Тръмп няма право да блокира критиците си в Twitter. "Смятаме, че изключването на хора от иначе публичен форум като този чрез блокиране на онези, които изразяват възгледи, критични към държавен служител, е неконституционно", написа съдия Паркър в мотивите си.

Но да се върнем на понятието "анархолиберали". Какво означава то? За анархистите, казано най-общо, държавата е зло; за либералите основната ценност е свободата. Класически либерали като Джон Лок смятат, че държава е нужна, макар и да не е "по природа" - тя трябва да се грижи за живота, свободата и имуществото на хората, т.е. за тяхната собственост… Ще направя признанието, че е мъчна задача да се преведе на езика на конвенционалната политическата теория използваният от г-н Гешев термин. Ще се осмеля също да предположа, че въпросният термин е употребен по-скоро на базата на емоционална реакция, отколкото е продукт на предварителни задълбочени разсъждения.

И все пак - ако вземем под внимание факта, че според редица изследвания България има огромен проблем с корупцията в публичната сфера, че свободата на словото е потъпквана все по-често, че доверието в парламента, съда и прокуратурата е на критично ниско равнище - тогава, в този контекст, квалификацията "анархолиберали" изненадващо придобива смисъл, макар логиката да е точно обратната на вложената от г-н Гешев. Дали спрямо уродливи, неработещи и задушаващи институции човек не е длъжен да бъде поне малко анархист и либерал?