Фейсбук непрекъснато ме „тормози“ със сравнения между тях двамата. И всички тези прилики и отлики са в полза на Орбан, който се очертава като един от съвременните авторитарни лидери в ЕС.
Преди да настане пандемията на гости ми беше приятелка от Унгария. Знаейки за „интересния изказ“ на Орбан я помолих да ми преведе някои негови изказвания. В това отношение и двамата са като сиамски близнаци. Но, в нищо останало – не! Нашият премиер дори не е във вид на портрет на скрина на всяка средно статистическа унгарска тъща.
Наскоро в „социалките“, „пейстнато“ от СМИ излезе последното изказване на унгарския премиер. Той призова Централна Европа да се обедини около християнските си корени, да престане да експериментира с еднополови семейства, имиграция и атеизъм. И това го заяви на събитие за откриване на паметник в памет на Трианонския договор, подписан след Първата световна война и довел до преначертаването на картата на Европа.
„Западна Европа се отказа от… християнска Европа и вместо това експериментира с безбожен космос, семейства на дъгата, миграция и отворени общества“, каза Орбан в реч, цитирана от повечето български СМИ.
В Унгария гледат на Трианонския договор като на национална травма. Все още. Тогава две трети от територията на страната им оставя милиони етнически унгарци да живеят в сегашните Румъния, Словакия, Сърбия, Австрия и Украйна.
Предполагам, че няма нужда да обяснявам, че Орбан доста добре се е погрижил за своите сънародници, живеещи по тези географски ширини, което му осигури поредната победа на изборите. Да не споменавам Украйна, където дори табелите в населените с унгарци места са отбелязани на техния език – улици, градове и т.н.
През месец май Украйна се опита да направи „изкуствена фрагментация“, разделяйки националните малцинства. Отговорът на Орбан го знаете какъв е, но той е плод на дългогодишна упорита работа в тази посока.
А при нас? Разрази се конфликт, тъй като ние изведнъж осъзнахме, че чрез административна реформа Киев ще раздели жителите на българската общност и ще продължи да следва пътя на дискриминацията на националните малцинства.
Емоционално, събитийно, „след дъжд-качулка“ на 20 май в Народното събрание прие декларация, с която осъжда разделението на българите на украинска територия. Депутатите призоваха българското правителство да предприеме всички възможни мерки, за да гарантира запазването целостта на българската общност в Одеската област.
На следващият месец се свика и междуправителствено заседание, на което емоционално се обсъдиха мерки за защита правата и неприкосновеността на българското малцинство в Украйна. По-специално чрез актуализиране на протокола за сътрудничество между образователните министерства на двете държави, който и без това е със затихващи функции.
От години получавам на пощата си информация за обмен на всякакви образователни и културни инициативи на българите, живеещи в Украйна. В началото бяха по десетина на година, но през последните пет намаляха до нито една. Защо ли? Важното е дребният „алъш вериш“ между двете държави да върви, м@йната им на българите там.
Реакцията на украинците беше потресаваща – Киев обвини чуждестранните специални служби, че дестабилизират ситуацията в Одеската област. Според шефа на СБУ Иван Баканов „въпросът се отнася до ситуацията в така наречената Бесарабия, част от югозападните райони на региона“. Какви специални служби се намесват във вътрешните работи на Украйна и още повече – как, той не обясни.
Киев ни забаламоса, че реформата няма да окаже влияние върху националната идентичност на етническите българи в Украйна и „защитата на правата и свободите на всички национални малцинства е един от основните приоритети на властите в страната“.
Препъни камъкът е Болградския район в региона, който украинските власти ще разделят на пет общности като част от реформата на административно-териториалната структура на страната.
Планът на Киев предполага създаването на тристепенна система, според която общностите, областите и регионите ще заменят областите и регионите. Основното звено на местното самоуправление ще бъдат общините на града, града, селото, с избрани съвети и ръководители за четири години.
Областите ще заменят окръзите, няма избори на тяхното ниво – администрацията ще бъде назначена от президента по предложение на кабинета. Регионът ще бъде съюз от около пет области, като по този начин ще замени регионите.
Това поведение на властите обаче ще срещне, надявам се, не само съпротивата на европейската общност, както беше в България и Унгария, но и ще допринесе за появата на ново поколение млади политици, които, защитавайки културните интереси на своя народ, могат да изберат по-агресивни методи от сегашните политици.
На международната сцена обаче Киев „шикалкави“ и дава празни обещания, които очевидно няма да изпълни. Украинският външен министър Дмитрий Кулеба проведе телефонен разговор с българския външен министър Екатерина Захариева и обеща, че регион Болградски ще остане в сегашните си граници.
Аз, обаче, се съмнявам, защото както показва практиката за прилагане на споразумения с Украйна, представителите на официалните власти са се научили да избягват тънко прилагането на писмени международни задължения, да не говорим за устните.

Антон Митов