В страната бушува политическа криза. А БСП си провежда излишен и деструктивен пряк избор на председател. След няколко дни социалистическата партия ще направи решителна крачка към своето окончателно разделение и смаляване влиянието си в обществото. Партията може да се опази от овладяване от чужди на нейната идеология и политическа стратегия сили само чрез колективните партийни органи и техните решения, а не чрез самоцелни проформа „демократични“ форми като пряк избор, избор на по-добър или по-лош телевизионнен образ. Сега чрез предстоящото гласуване на социалистите се решава две главни дилеми на БСП в този момент: избор на председател привърженик на неолиберализма или на социалистическите идеи, заложени в програмата на БСП; нарастване на ролята на авторитаризма и лидерството или запазване и нарастване на колективността в ръководните органи. Мнозина социалисти си задават въпроса дали няма чрез този избор да се премине окончателно от колективизъм към авторитаризъм и дори към тоталитаризъм в ръководството на партията? Позоваването на европейската практика за пряк избор не работи в българските условия. Във Великобритания лейбъристите проведоха пряк избор за лидер за две седмици. При българските социалисти вече десети месец тече вътрешнопартийна битка за това „Кой до оглави партийната дружина“. СДС нагледно показа как чрез вътрешни избори може да бъде разрушена голяма за нашите български мащаби партия и да бъде превърната в ням подгласник на ГЕРБ.

Чуждият на почти 130 годишна практика на БСП пряк избор е вече неотменим. Това е изискване на Устава и ще се проведе. И мислещите социалисти си задават въпроса: „Какво избираме?“ А тези, които недостатъчно вникват в същността на избора си задават въпроса: „Кого избираме?“ Отговорът на този елементарен на пръв поглед въпрос е малко повече от сложен. Избирателите социалисти трябва не просто да изберат един измежду пет кандидати. Те, при този избор, имат четири опции и пет кандидати. Един избор с четири възможности. От четири опции – един избор чрез един глас.

Първата избирателна опция е да се определи кой от петимата кандидати каква идеология и политика поддържа, как се отнася към Програмата на БСП. И след това социалистът да избере политиката, която той държи да провежда БСП, както и Председателя, който най-успешно може да провежда тази политика. Доколкото познавам чрез по СМИ и през Интернет, в политическата линия и поведение на петимата има различия, които не се заявяват винаги ясно и открито. Първата политическа линия е поддържане на крайния побългарен мутроолигархически неолиберализъм, т.е. предимство на бизнеса от всякакъв произход, във всичко и навсякъде. Социалистическата партия има програмата, която е разработена и одобрена на основата на социалистическите, а не на неолибералните ценности. Всеки социалист-избирател следва да си даде сметка чрез своя глас каква политика иска да провежда БСП.

Разделителната линия емежду неолиберална политика (както и в нейната скрита форма – социаллиберална) в интерес на бизнеса от една страна или социалистическа политика в интерес предимно на хората на наемния труд – от друга страна. Възниква въпросът дали приватизатори и едри бизнесмени могат да защитават лява политика в интерес на наемните работници, хората с ниски доходи и безработните?

Втората избирателна опция за социалистите е изборът как да бъде управлявана партията им, кое начало да бъде определящо – единоначалието (авторитаризма, лидерството), подобно на ГЕРБ или колективизма и как кандидатите се отнасят към и как спазват Устава на БСП. Почти 130 години в партията доминира колективното начало, решенията се вземат след другарски обсъждане и с мнозинство. През последните години в БСП нарасна ролята на единоначалието. Традицията на БСП е придържането към колективния стил на ръководство, с уважение и без подценяване на колективните партийни органи.

Третата избирателна опция за социалистите е изборът на образ. Огромната част от членовете на социалистическата партия знаят и познават кандидатите от телевизионните екрани и от различни образни рубрики в Интернет. Образът на ръководителя е важен, но не е и не бива да бъде определящ. Петимата кандидати имат различен телевизионен образ. И тези социалисти, които не си определят отношението към главното – политиката и стилът на ръководство в партията, ще трябва да избират само по телевизионен образ (нещо като конкурсите за красота), т.е. по второстепенен критерий. А кандидатите са твърде неравнопоставени по телевизиите и в Интернет. В това отношение Нинова е привилегирована, тя има почти неограничен достъп до екрана предимно чрез преките предавания на заседанията на Народното събрание, позицията на председател, както и практиката пресцентърът на БСП да не допуска хора с различно от нейното мнение в телевизионните предавания, както и монополното използване от нея на БСТВ.

Своеобразен критерий може да бъде и отношението към исканията на масовите протести за оставките на Борисов и Гешев, борбата с мафията и мутрите във властта. Прави впечатление че към искането за оставката на Гешев няма присъединяване на двама от основните кандидати за председател на БСП. Те правилно са яростни против ГЕРБ, но дали само това стига? Ясно е вече и на слепците в България, че ГЕРБ разшифровано значи „Грабят Ежедневно Република България“. Вече е ясно че мутромафията е просмукала всички държавни органи, и други политически партии, най-вече известната с „обръчите от фирми“. Но мафия и мутри има не само в ГЕРБ, а и в съдебната система, цялата държавна администрация. Мутроолигархически „обръчи от фирми“ има не само в ГЕРБ, но и в ДПС.

Четвъртата избирателна опция за социалистите е да не участват в гласуването. Неучастието във вот е също избор на отношение към предложените други три възможности и пет кандидати. За редица социалисти, които не могат да изберат своя кандидат няма да работи правилото – „избор на най-малкото зло“. Правото на избор не е задължение. Може и да не се гласуваш, когато не си сигурен в честността на избора, на равнопоставеността на кандидатите.

Главното в една политическа партия е политиката. На второ място е стилът на партийното ръководство. Телевизионния образ най-често е форма на манипулация на общественото мнение, продукт на пиаракциите. Има множество сигнали в Интернет за подготвяните манипулации във вътрешнопартийния избор в полза на един от кандидатите. Седмица преди прекия избор не се знае броят на членовете на БСП и има възможност той да бъде манипулиран. Има огромни съмнения за манипулации чрез апарата на НС, Областни и Общински съвети на БСП. В такива условия с право възниква отношението на част от социалистите: „В свирен мач не участвам“. Нали главните претенденти са приватизатор и бизнесмен.

Проведеното наскоро социологическо проучване на агенция „Сова Харис“ разкрива, че незначителна част (15.5%) от анкетираните считат, че след прекия избор на Председател на БСП ще се възстанови единството в социалистическата партия, а 41.3% са на обратното мнение, т.е. няма да се възстанови единството в партията. Най-много са тези, които не могат за преценят (43.3%) дали ще се възстанови единството в БСП. От участващите в избора за председател на БСП е оценявано само общественото доверие към Нинова. Обща е тенденцията в България на негативна оценка на политиците (нито един от 20) не получава доверие над 50%. По висотата на доверие от 20 –те политици Нинова е на 10 място с 16.9% доверие. Този резултат е незначително по-висок от електоралния дял на БСП – 15.7%. При тази обща за страната ситуация с негативна обща оценка за политиците по-меродавен за оценка е резултатът за недоверието към тях. Особено показателно е равнището на недоверие надхвърлящо две трети (66.66%).

С много близки стойности на недоверието към Нинова (69.5%) са Б. Борисов (68.5%), Ив. Гешев (69.8) и Цв. Караянчева (71.2%). В обществен план (извън партийния) равнището на неодобрение за Нинова е такова, каквото е това на Борисов и Гешев, срещу които огромното мнозинство в страната протестира и им иска оставката. В социологическото проучване разпределението на гласовете между петимата кандидати за председател на БСП в низходящ ред е: К. Нинова, К. Добрев, В. Жаблянов, Кр. Янков и Г. Тодоров.

В заключение, важното за БСП е каква политика се провежда, какъв е начинът на организация и ръководство в социалистическата партия, а не телевизионният образ на кандидата за лидер. Борбата с манипулацията на избора и с липсата на подходящ кандидат се провежда най-активно чрез неучастие в „свирения мач“. Лидерът, който се избира е важен, но политиката, която се провежда е много по-важна. Ако социалистите искат да избягнат съдбата на СДС, да избягнат огромното разделение и свиване на своето влияние в обществото, най-добре е да не гласуват. По този начин ще се обезмисли излишният пряк избор, вече повече от 10 месеца предизвикващ катаклизми в ръководните органи на социалистическата партия.

 Анко Иванов