Дали и доколко са били налице основания или не до 16 септември 2020 г., спазвайки в едни или други свои изказвания приличен тон, отнасяйки се с повече или по-малко зачитане, ако не уважение към някои институции и органи на държавата, след тази дата навярно малцина биха си позволили, без да самонакърнят личното си достойнство, осквернявайки ония ценности, на които е основано, какъвто и да е пиетет към тях.
Защото, както е известно на повечето граждани, според чл. 5, ал. 1 от Закона за националната служба за охрана, въпросното формирование е специализирана военизирана държавна служба към президента на републиката. А съгласно т. т. 1, 2 и 3 от чл. 3 на цит. закон, същата осъществява дейността си въз основа на принципите: спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна; зачитане правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство; политически неутралитет. Видовете охрана съобразно чл. 15 от споменатия закон са: лична охрана на определени в него лица; охрана на обекти; охрана на мероприятия; специализиран транспорт. А разпоредбите отнасящи се за охраняваните лица и охраняемите обекти се съдържат в раздел ІІ и ІІІ на Глава пета от закона.
Т. нар. Народно събрание не е само обект, в смисъл на сграда. А и място, където се събират и провеждат сесии, да ми прости ако не бог потенциалният читател, именуваните като народни избраници. Нито всички ония, които по силата на избор от онези, единствено от които произтича и на които само принадлежи единната държавна власт, пратени от една или друга негова част не като нейни, а по същество негови представители и поради това от когото по всяко време той – суверенът, чрез които и да е свои други представители може да изисква и да контролира всяка тяхна дейност, са субекти, за които винаги се отнася същият закон. Извън изчерпателно визираните в него лица, когато някои, за които не е предвидена постоянна охрана са застрашени, каквато се полага и може да бъде осъществявана временно по предвидения от закона ред, съгласно споменатия закон е необходимо решение на предвидената в него специална комисия. Дали и каква заплаха е имало – отвън или отвътре за обекта и/или за който и да е народен избраник от групата граждани, не нахлули насилствено, а допуснати въз основа на разрешен достъп за участие в разисквания по теми и въпроси, които ги касаят все едно пряко или непряко, за което макар да им е било предоставена възможност, а впоследствие, допуснати и вече вътре в сградата отказано такова участие, поради което поискали да упражнят свое основно конституционно право по чл. 45 от Конституцията, не стана ясно както по време на данданията, така и след нея. А така също и има ли, ако е била налице, каквато и да е спрямо когото да е заплаха, решение на комисията по споменатия закон. Както и да е, по нареждане на „Дейната на народното събрание” в грубо нарушение на Основния закон и на съдържащите се в Закона за националната служба за охрана принципи и правила, по най-брутален и безогледен начин първоначално допуснатите бяха изхвърлени от т. нар. парламент от служители на въпросната служба. Онова, което остана загадка за публиката, е коя от поне двете конкуриращи се заслужава да бъде удостоена с приза за най- добро изпълнение ролята на Праксагора? И към когото и да е, една от тях ли или който и да е друг всъщност ръководи и командва т. нар. Национална служба за охрана?
Както е тръгнало, вероятно не само аз не бих се учудил, ако някой ден в случай, че т. нар. държавен глава реши да пристъпи прага и отново отивайки сред въпросното Събрание за обръщение или послание, все едно към демоса или и към ония, въобразяващи си, че са негови представители, по разпореждане на вживялата се в ролята на именитата героиня на комедиографа, ония от службата, каквато уж е към президента, изхвърлят и него като чувал с боклук на улицата под присмеха и дюдюканията на една тайфа кретени и опасаната с ограничителна лента парламентарна къща, заобиколена от хилещи се обезумели униформени, заради комат хляб плюли на всякаква своя чест и човешко достойнство. Дори да изглежда пресилено, бих казал, че държавата вече не е пред, а в действителен разпад! А ако все още някой, все едно с или без генералско звание, като главнокомандващ по Конституция е съхранил у себе си не само стремеж към следващ мандат, а и чувство за дълг, би трябвало да встъпи в длъжността си на такъв! Народът ще се справи с настанилите се като у дома си в бившия партиен дворец хашлаци и сам, но с цената, ако не освен на анархия и на кръв. Не бива да се забравя обаче, че всяка революция заедно с гибелта на неговите враговете, както е споменал навремето изкачвайки ешафода на път към гилотината Пиер Вернио, поглъща като Сатурн и своите деца!
