В края на катаклизма, обхванал планетата, човечеството ще трябва да премине през няколко важни промени. Сегашната криза често бива сравнявана с Голямата депресия от 30-те години на миналия век или с Голямата рецесия от 2008-2010 година. Всъщност обаче сега сме изправени не пред икономическа криза, а пред икономическите последици на системен катаклизъм.

По-точно и правилно би било този шок да се сравни с война – в икономически, социален и философски смисъл. Както при всяка война, обществото се оказа пред екзистенциален избор – дали да запази икономиката или живота на хората. Трябва да се разбере, че избор всъщност няма: самият икономически колапс става опасен за физическото оцеляване на хората. През 2020 година, както по време на война, правителствата на много страни трябваше да вземат трудни решения, при това не толкова на основата на икономическите разчети, колкото въз основа на разбирането за ценността на човешкия живот и нивото на доверие на гражданите към националните институции.

Сравнения с война се чуват в изказванията на лидерите на много страни и то не е само заради желанието да се следва модата на героизма – това е точно описание на предизвикателството, пред което човечеството е изправено.

Въпросът в момента е: в каква степен затварянето на икономиката ще помогне да бъдат спасени човешки животи и до каква степен ще доведе до депресии и тежки социални проблеми. Светът се движи на сляпо. В отделните страни изборът зависи от отношенията между обществото и държавата. Някои като Китай, Сингапур или Южна Корея могат да си позволят сурови мерки. Други, като Австралия, благодарение на географски фактори могат да затворят цялата страна. Високото ниво на обществено доверие позволи на Швеция да избере пътя на стадния имунитет, ограничавайки се с препоръки. Повечето европейски страни, включително Русия, поеха по пътя на търсенето на баланс между крайностите.

От тази оценка на ситуацията следват няколко извода. В момента протича най-вече структурно и организационно преустройство на икономиката (преминаване във военни коловози). Най-съществените и забележими промени са в рязкото увеличаване на дистанционните форми на взаимодействие между хората и организациите, в засилването на ролята на пространствената организация на производството, в преоценката на ролята на здравеопазването и отчасти образованието.

Един от най-важните въпроси на днешния ден е кои от институционните и организационни нововъведения ще се окажат временни и кои ще останат за дълго или завинаги. Тук е уместно да се направи аналогия със засилването на държавното регулиране на икономиката в годините на Първата световна война. Тогава не е било ясно дали това е чисто военновременно явление, което ще отмине с настъпването на мира, или се сформира социално-икономическият модел на бъдещето.

Недооценяването на устойчивостта на новите институции и опитите за връщане към старите (например към златния стандарт) през 20-те години на Запад става важен фактор за социално-икономическата катастрофа през 30-те.

Тепърва предстои да оценим перспективите на дистанционните технологии в организацията на държавното управление и в други сфери от живота на обществото. Сега се водят много спорове за перспективите на дистанционното обучение, но това е само най-видимият за всички проблем. Дали онлайн образованието ще си отиде? Или обучението ще се раздели на скъпо индивидуално и общодостъпно цифрово? А може би напълно ще се върнем към обичайния формат? Въпросът за бъдещия облик на образованието, за съотношението на достъпността и елитарността тепърва предстои да бъде осъзнат, да не говорим за намирането на социално приемливи решения.

В центъра на вниманието ще бъде и задрвеопазването. Засега е ясно само, че модели представяни до съвсем неотдавна като успешни, в прекрасния нов свят едва ли ще бъдат за подражание. В каква степен моделът на здравно застраховане отговаря на предизвикателствата на времето? В Русия от времето на Н. А. Семашко** има традиция да се поддържа леглови фонд и този това сега се оказа жизненоважно.

Би трябвало да преосмислим и понятието държавни резерви. От средата на 19 век се приема, че това са най-вече зърно, месо в консерви и боеприпаси, но в крайна сметка и резервите на системите за здравеопазване са също толкова значими за държавите, ако не и повече.

Увеличава се ролята на технологичните компании, трансформира се секторът на услугите, възникват нови задачи за организация на производство и логистика (например предвид изискванията за социална дистанция).

Наблюдават се и съвсем неочаквани последици. Във Великобритания например се обсъжда да се намали броят на съдебните заседатели по епидемиологични съображения – подобни решения по други причини са вземани по време на Втората световна война.

Какво ще стане с транспорта? Дали хората ще започнат да пътуват по-малко? А какво ще стане с бизнес пътуванията? През 2020 година стана ясно, че огромният брой командировки просто не е нужен. Дали ресторантите и магазините ще запазят традиционния си облик? Може да се предположи, че ресторантите ще се съхранят, тъй като хората все някъде трябва да общуват. Магазините пък или ще се превърнат в някакъв вид културни пространства, или постепенно напълно ще изчезнат.

Дигитализацията на живота ни поставя въпроса за мащабни социални проблеми. Дали цифровизацията ще доведе до намаляване на неравенството, както мислят мнозина, или до неговото увеличаване, което също не може да се изключи? Дали тя ще допринесе за ограничаване на човешките контакти или рязко ще увеличи стойността им?

В каква степен съвременните технологии създават условия да се сбъдне старата комунистическа мечта за преминаване към „единна фабрика“ с „единно счетоводство“ поне в рамките на държавния сектор?

Опитите да се изгради такава система през 20 век се провалиха, тъй като това се оказа технологично невъзможно. В момента наблюдаваме принципна възможност за решаване на тази задача. Дали това отново няма да доведе до катастрофално намаляване на ефективността или „единната и всемогъща цифра“ ще пък реши всички проблеми?

Дали сегашната криза ще доведе до засилване на ролята на държавата? По-скоро, да. В момента реакцията на правителствата на случващото се е повече или по-малко еднотипна – противоепидемични мерки плюс мерки за подпомагане на икономиката. Ако не говорим за намаляването на водещите лихви, които в много страни вече няма накъде да се намаляват, то става дума за бюджетно стимулиране. Ако парично-кредитната политика има естествени предели, то бюджетната политика е ограничена единствено от нарастването на държавния дълг.

Бюджетните инструменти обаче работят само в случай на криза на търсенето. При криза на предлагането има риск да се попадне в капана на стагфлацията, както се случва на Запад през 70-те и в Русия през 90-те.

Според оптимистичния възглед на някои икономисти, светът вече като цяло се е отървал от високата инфлация. Тя се е преместила на фондовия пазар, превръщайки се от инфлация на потребителските цени в инфлация на активите. Това обаче е само икономическа хипотеза. Една от отличителните черти на сегашната криза е крайно неясната макроикономика. Просто защото човечеството никога не е преживявало нещо подобно на случващото се в момента.

И накрая, основният въпрос: ще се сбъдне ли прогнозата на Джордж Оруел за „Големия брат“? Всяко техническо решение има две страни. Както пишеше в „Буквара“ от детството ми „атомът може да бъде страшен, може и да бъде и мирен“. Как да се направи така, че надеждата за висока ефективност и всеобщо щастие да не се превърне в антиутопия? Как за пореден път желанието нещата да станат „по-добре“ да не премине в безнадеждното „както винаги“?

В тази статия има повече въпроси, отколкото отговори. Според мен обаче това е най-честният отговор при обсъждането на перспективите за близкото бъдеще. В една преломна епоха много по-просто е да се прогнозира далечното бъдеще, отколкото да се дава оценка на новата година.

*Авторът е ректор на Руската академия за народно стопанство и държавна администрация към Президента на Руската федерация.

**Николай Александрович Семашко е начело на руското здравеопазване през 1918-1930 година и е сред организаторите на здравната система на СССР.

Владимир Мау* , сп. Форбс , Русия