В известен смисъл ЕС действа разумно, като забавя интеграцията на Северна Македония.

Въпреки че републиката разреши спора с Гърция, това далеч не е единственият спор.

Както е известно, Македония не винаги е била Северна.

Държавата, възникнала след разпадането на Югославия, първоначално се нарича просто Македония, тоест точно както гръцкия регион.

В резултат на това възниква спор между страните, но той почти не пречеше на никого, и се разтягаше в продължение на десетилетия.

С урегулирането на спора активно се заеха, когато разногласията станаха препятствие за встъпването на Македония в ЕС и НАТО.

През 2018 година, на фона на протести срещу преименуването на Македония, Скопие постигна консенсус с Атина.

По същото време се проведе референдум, който направи възможно превръщането на Македония в Северна Македония. Но историята не получи щастлив край.

Измамените

Преименуването на Македония беше придружено от масови протести.

Хиляди граждани излизаха на улиците на Скопие, считайки действията на правителството за предателство на интересите на републиката.

Но за сметка на това, идеята беше активно подкрепяна от европейски лидери, като всеки път се напомняше, че промяната на името на страната ще отвори пътя за членство в ЕС.

Тази перспектива напълно стигаше за утешение на много македонци.

Но, както виждаме сега, европейската интеграция на републиката е възпрепятствана по всякакъв възможен начин.

От друга страна, страната беше подозрително бързо приета в НАТО, което ясно показва, че всъщност това е била и основната цел- вкарването на Македония в НАТО.

Алиансът още повече се закрепи по този начин на Балканите, като по този начин отслаби влиянието на Кремъл тук.

Все още не е ясно дали това ще бъде от полза за военния блок, защото дори руската пропаганда реагира на разширяването с неочаквано спокойствие.

„Три десетки държави в състава на блока ще станат сериозна заплаха за всяка бюрократична система.

Регионът е известен с множество проблеми.

За Северна Македония те могат да бъдат от основно значение “, каза Сергей Уткин, водещ изследовател в Института за световна икономика и международни отношения към Руската академия на науките.

Някой може да разглежда тези думи като опит да оправдае поражението на Москва, но не си струва да се утешава със самозаблуждение.

Когато е заложена идентичността

Както бе споменато по-горе, не само Гърция предявява претенции към македонците.

България активно настоява Скопие да се откаже от формулировката "македонски език“. София създава пречки за влизането на съседната република в Европейския съюз.

България реши да прокара исканията си точно след успеха на Гърция.

Надявайки се, че македонските елити ще направят отстъпки в името на европейската интеграция, българите посягат на идентичността на македонците ( така смятат самите македонски елити)

„Това, което българският парламент предложи, стана най-жестокото.

За да бъда честен, прочетох това твърдение два или три пъти и когато го прочетох за първи път, не можех да повярвам, че през 21 век някой може да оспори нечий език, чието име е установено от десетилетия “, коментира исканията на България президента на Северна Македония Стево Пендаровски.

Световната история многократно е доказала, че третият закон на Нютон е приложим не само във физиката.

Българският натиск може да събере македонците около някой националистически лидер и протестите отново да обхванат републиката.

В крайна сметка дори легитимността на преименуването на Македония може да бъде поставено под въпрос.

Референдумът по този въпрос се провали поради изключително ниската избирателна активност.

Едва 36% от гражданите излязоха да гласуват тогава, а сега дори не искат да си спомнят за това.

Правителствата имат свойство да се сменят, и няма гаранция, че новоизпечените власти един ден няма да се върнат към този въпрос.

Като се има предвид, че и Гърция, и България също са членки на НАТО, още две разделителни линии могат да помрачат перспективите за и без това отслабения алианс.

Албанския въпрос

Албания, която съчетава членството в НАТО с претенции към териториите на съседни държави, също добавя главоболия.

Албанската общност в Северна Македония е много внушителна и поразяващо активна.

Сепаратистките настроения сред македонските албанци се запазват и след независимостта на републиката.

След военния конфликт от 2001 година Охридските споразумения предоставят на македонските албанци широки права, включително официалния статут на албанския език, квоти в полицията, парламента и правителството.

Въпреки това суверенитетът винаги ще бъде по-привлекателен от всяка автономия, според македонските албанци в северните райони на страната.

Тирана от своя страна само добавя масло в огъня, провокирайки напрежение в отношенията със Скопие с идеята си за Велика Албания.

Разплата за недалновидността

През септември 2018 година Ангела Меркел посети Македония за първи път откакто заема постта канцлер на Германия.

Това посещение беше демонстрация, че европейските лидери са готови да приемат балканската република в голямото семейство.

„Посещението на Меркел е силен стимул за успешен референдум, подкрепа за договор с Гърция и гаранции за присъединяване към ЕС и НАТО“, заяви тогава министър-председателят на Република Македония Зоран Заев, като основен идеолог на сделката с Гърция.

„Уверена съм, че вашите преговори с Гърция могат да доведат до решение, което ще вземе предвид законните интереси на двете страни, уверена съм, че това ще стане основата за съвместно бъдеще в рамките на един европейски континент“, каза Федерика Могерини, ръководител на европейската дипломация.

Днес реториката на Брюксел е различна обаче.

Северна Македония, която се съгласи да промени името си, неизменно е далеч от членството в Европейския съюз, което би могло да осигури на републиката изгодни преференции.

В известен смисъл ЕС се отнася презрително с македонците.

От друга страна, този подход е оправдан.

Балканите действително са изпъстрени от вътрешни спорове и разногласия, и да се пренасят подобни неща на европейска площадка е недалновидна идея.

Европейският съюз вече има достатъчно проблеми с непокорни страни като Полша или Унгария, с Италия, с Брекзит.

Далеч по-неразумно действа ръководството на НАТО.

Днес алиансът преживява трудни времена.

Създаден, за да се изправи срещу СССР, той загуби значението си в края на миналия век, но продължава да съществува по-скоро като формален блок, отколкото като истински военен блок.

Тази стагнация породи много вътрешни проблеми и би било правилно първо да се справя с тях.

Вместо това виждаме празно моментно демонстриране на сила, а споровете в Северна Македония рано или късно ще се превърнат в проблем на НАТО.