За случайния наблюдател това е просто поредната страница във Facebook, която се занимава с това да пуска мотивиращи картинки и цитати.

От време на време измежду постовете, насочени към 18-те хиляди последователи, се появява и по някоя и друга странна заплаха, но така или иначе в подобни високопарни странички в социалната мрежа това не е нещо толкова необичайно.

И все пак "Чест и достойнство" не е просто поредната страница във Facebook. Тя е едно любопитно упражнение по изграждане на брандинг в социалните медии за един от босовете на италианската мафия, а публикациите в нея секнаха внезапно, след като той се озова в затвора за 30 години.

Но преди да попадне зад решетките през 2017 г., Винченцо Торкасио, бос на един от клановете в калабрийската мафия Ндрангета - най-могъщата престъпна организация в Италия, а вероятно и в цяла Европа, целенасочено прекарва около пет години в това да изгражда своето онлайн реноме.

Торкасио набира значителната си маса от последователи, като им предлага комбинация от кичозни картинки, цитати от Пауло Коелю и захаросани мъдрости от "гангстерския живот", примесени с периодични негодувания срещу закони за борба с мафията в Италия и тежките присъди, които се раздават.

За тези пет години обаче босът Винченцо се превръща в своеобразен инфлуенсър със селски престъпнически чар.

Заслужава си да се отбележи, че това е едно доста нетипично решение за гангстер от неговия ранг. Все пак прекаленото парадиране няма как да не доведе със себе си и нежеланото внимание на полицията.

Перфектен пример за това е Джон Готи - Тефлоновия дон, който години наред се заиграва с медиите, изграждайки си солиден публичен образ. И все пак именно тази слава обаче се оказа факторът, чертаещ мишената на гърба му.

Въпреки това самото парадиране (без конкретно назоваване), че си част от мафията, има своите позитиви.

"Мощните престъпни брандове намаляват необходимостта от това да се използва насилие. Така ако вземате пари назаем от мен и знаете, че аз съм в мафията, вече знаете, че съм сериозен. Тази репутация ми помага да избегна насилието, което привлича нежелано внимание, така че изграждането на подобен образ е много рационална инвестиция", коментира обяснява Федерико Варезе, експерт по организираната престъпност от Оксфордския университет.

Но в случая на Торкасио сякаш не става въпрос точно за това или поне не изцяло. Неговата страница "Чест и достойнство", което не е активна от 2017 г. насам, никога не включва публикации, директно оправдаващи или възвеличаващи престъпната дейност.

Вместо това той се фокусира повече върху това, което някои експерти наричат "културните ценности на мафиотския свят".

Публикациите на боса от Ндрангета са посветени на неща от "митологията", заобикаляща гангстерския живот - опасната страна на парите, злото на приятелите, които само те използват, опасността от предателите, както и борбата да останеш мъж на честта в един порочен свят.

Според Анна Серги, криминалист от Университета в Есекс във Великобритания, този феномен се наблюдава при редица босове и членове от криминалните им семейства днес - опит да се оправдае самият начин на живот, свързан с организираната престъпност.

"Мафиотската идентичност невинаги отговаря на дейността на престъпната организация. Хората, които принадлежат към клановете, често възприемат това като свой начин на живот и на съществуване, с редица позитиви в него. За тези хора е естествено да защитават своята идентичност и ценности в момент, когато са нападнати от държавата", обяснява тя.

С други думи, за тях престъпният начин на живот на насилие, кражби, красиви жени, бързи коли и всичко подобно, е ценен сам по себе си и затова се стремят да го представят по възможно по-героичен начин.

Масовата култура се е постарала да постави подходящите основи за това. Филми като "Кръстникът" и "Добри момчета" или сериали като "Семейство сопрано" спомагат много за "очовечаването" на образа на мафиотите.

У нас тази романтизация на мафията също я има. Сериозна стъпка в тази посока направиха първо мафиотските романи от края на 90-те и първите години на новия век, в които се разглеждаше внимателно живота на всички по-известни лица на подземния свят.

Те, заедно с широкото медийно отразяване на събитията не само в новинарски план, но и в лайфстайл, започнаха да градят на местните гангстери като Васил и Георги Илиеви, Иво Карамански, Димата Руснака, Маджо, Маргините и т.н. едва ли не "рицарски" образ, в който силни и смели мъже се борят за надмощие в един порочен свят, където оцеляват само силните.

Ефектът от тази драматизация на мутренските образи у нас може да се усети и днес - около 15 години след като мутрите малко по малко започнаха да напускат медийния свят. Във Facebook все още продължават да се поддържат страници на бившите групировки като ВИС, както и такива в памет на Васил и Георги Илиеви.

Публикациите там представят мутрите като смели, честни и горди мъже, които са се грижели за своите хора през размирните времена на 90-те, пропускайки до голяма степен факта, че времената са били до голяма степен размирни именно заради тях.

В последните години гориво за това издигане в култ на мафиотската култура у нас се превърна сериалът "Под прикритие", дал повод за редица картинки и мемета с послания, каквито спокойно биха могли да бъдат намерени на страницата на Винченцо Торкасио.

Това, което е по-притеснително, е ефектът на този митологичен образ на гангстерите като силни и решителни хора, позволяващи си да вземат това, което им се полага в един нечестен свят - именно той успява да привлече множество последователи.

Това има своето обяснение - с подобно поведение мафиотите доказват сила, чувство за принадлежност, богатство, успех и достатъчна доза драматичност, за да създаде един привлекателен ореол на героизъм около себе си. Още по-силен става апелът, когато за популяризиране на мафиотския начин на живот се използват популярни онлайн трендове.

Така например много италиански гангстери, особено по-младите, се възползват от културни течения, които вече съществуват в социалните медии, за да насочат вниманието към себе си и собственото си послание.

Така например през 2020 г. в интернет се появи клип, в който група тийнейджъри, някои от които със семейни връзки с Ндрангета, възпяват в трап песен живота на "истинските гангстери".

Самата песен е дело на рапъра Glock 21, а видеото към нея заснето в западащия калабрийски град Росарно. То прави над 267 000 гледания, а в него се появяват младежи, позиращи с автоматични оръжия, кичозни бижута и спортни автомобили.

Макар да няма доказателства някой от участващите във видеото реално да е част от престъпна група, връзките на част от участващите показват, че организираната престъпност добре се ориентира в днешната онлайн среда и към това какво харесват и търсят младите хора, които потенциално биха се повлияли от съобщенията им.

Разбира се, от десетилетия рап музиката и гангстерските послания са тясно свързани, но това все още се оформя в среда като Италия. А според експертите мафиотите тепърва ще обръщат внимание на това как да се свързват по-младата аудитория.

На самите младежи остава да се справят с риска от това евентуалното им сегашно "зарибяване" по "гангстерския живот" да не ги преследва години след това - опасност, която е съвсем реална за всички глупости, които пишем или публикуване в социалните медии, докато сме млади.

Така нещата, които си качвал, когато си бил на 16-18 години, могат да те преследват, когато си на 30. И когато тези неща са свързани с мафията, те могат да създадат доволно количество проблеми, смята експертът от Оксфорд Федерико Варезе.

Бившият бос Торкасио със сигурност е от тези, които не биха оставили миналото да ги преследва. Поне така пише в един от високопарните си статуси.

"Ако миналото се опитва да те настигне, опитай се да го избегнеш. В живота няма място за тези, които са ни обърнали гръб." 

Лошото за него е, че и полицията не е на същото мнение.