Отговор на Христо Георгиев на Георги Коритаровза предаването „Свободна зона в 9 без 5”, 15 януари 2021 – петък
Изумен съм от телевизионното предаване на Георги Коритаров по повод на публикацията ми „БКП и Македония – време е за истината“ във в. „Дума“. Той омесва един тюрлюгювеч извадени от контекста цитати и инсинуативни интерпретации, за да ми припише точно обратното на това, което съм казал и което показват документите. А то е, че не БКП и не Георги Димитров са виновни за решенията на Коминтерна от 1933 г. по повод на Македония. Напротив, те отсъстват при вземането на тези решения и след това осуетяват изпълнението им, както сочат документите.
Един въпрос ми позволете да ви задам, г-н Коритаров. Защо не споменавате дори с една дума основната тема на публикацията за и около решението на Коминтерна за създаване на македонска нация, а се занимавате с жълтеникави тези, подходящи за едно друго предаване на вашата телевизия. Дали защото се доказва, че са фалшификация обвиненията към Георги Димитров и ръководството на БКП в Москва за прословутото решение на Коминтерна ? Очевидно, сегашните десни пропагандатори не могат да преглътнат факта, че се разобличават обилните им лъжи от последните седмици.
Тяхна практика е да използват историята за политическите си цели. Но да обвържеш документите от поставената в материала ми тема с предстоящите избори, с които тя няма нищо общо, с цел да клеймиш предизборно БСП и „Дума“ минава границите на допустимото и на морала.
***
А сега по същество моите несъгласия с емоционалния изблик на водещия:
1. Г-н Коритаров определя навлизането на български войски като „Българската окупация в територията на сегашна Република Северна Македония, която по онова време е била част от Кралство Сърбия.” Очевидно съм се лъгал, като съм си мислел, че по тоя въпрос, и следователно за Ньойския мирен договор, има консенсус в българското общество, след като българската армия е посрещната като освободителка в Македония, макар и под флага на нацистка Германия. Това са факти.
2. На „смаяния” г-н Коритаров, от това, че „…по време на Втората световна война БКП подкрепя политиката на правителството на Филов в Македония…” ще доуточня, че в текста става дума преди всичко за събитията през април 1941 г. Ако го прочете внимателно, господин водещият ще се убеди в това. Твърденията в публикацията не са съчинени от мен, а са от изследванията на не един и двама значими български историци, част от които публикувам в материала, както и от английската професорка Елизабет Баркър още преди 70 години. Защо, господин Коритаров, спирате цитата си точно преди фразата, че по същото време в стара България БКП води неравен бой на живот и смърт с монархофашизма?!
И тука е същинската, извинете ме г-н Коритаров, фалшификация. Работническата партия била подкрепяла депортацията на евреите и това е бил част от истинския й облик. Господин водещ, когато Методи Шаторов и другарите му в Македония воюват срещу Тито, депортация на български евреи няма. Тя се случва две години по-късно. Смесвате твърде произволно събитията от април 1941 г. с тези от март 1943 г. Напротив, никоя друга партия не е водила такава битка за оцеляването на българските евреи от „старите и новите” земи, както комунистическата. И тъй като на няколко пъти споменавате датата 4 април, ще цитирам частичка от публикация във в. „Работническо дело”, днес „Дума”, също от 4 април, но 1943 г.:
„На 3 март 1943 година, денят на освобождението на България, тогава, когато още не бяха свити знамената, в нея нощ биде извършено едно нечувано престъпление, което ще остане завинаги запечатано като кошмарна страница в съзнанието на всички ония, които бяха непосредствени свидетели на това злодеяние над еврейското население в Беломорието и Македония..
В тази зловеща нощ бяха задигнати из домовете им мъже, жени, деца, старци и болни и натикани като животни в местните тютюневи складове. Това беше извършено в градовете Кавала, Ксанти, Гюмурджина, Драма, Серес и други беломорски гладове, където е имало еврейско население, а няколко дни след това същото бе сторено в Скопие, Битоля, Щип, Пирот и във всички останали македонски градове. Всичките тия нещастници са били български граждани и български поданици от преди Европейската война, а същите са коренни жители от векове. Гърдите на мнозина от тях са били окичени с ордени за храброст, и братята и бащите на мнозина от тях са паднали за свободата на България.”
***
Две несъществени уточнения. Първо, имаше време, когато се възхищавах на водещия Коритаров, за неговата култура, за феноменалната му памет. Сега никак не е така. И второ, в думите му за моята скромна личност е вярно това, че не съм гостувал в предаването му „Свободна зона”. Но очевидно е забравил, че на 16 октомври 2018 г. след няколко телефонни разговора с него и Иво Беров пристигнахме с писателя на България и Бразилия Илко Минев за уговореното интервю. Подарих му след края му няколко специално избрани от мен за него книги на моето издателство. Като зърна кориците им, Коритаров каза, че ще ме покани да му гостувам. И още - от 4 години насам във всеки четвъртък съм публикувал във в. „Дума” общо около 230 страници, които са качени и в „Поглед инфо”.”) В тях подчертавам единствено и само онова, което казват документите, а не мнението на БСП по тях. Да се използват те за мракобесна предизборна атака срещу БСП и „Дума” е спекулативно и е в разрез с всякакъв морал.
***
Господин Коритаров, чудя се на другото ви самочувствие. Вашият емоционален призив към големия антифашист и писател на България и на света Анжел Вагенщайн да си хвърли партийната книжка очевидно е етап в антикомунистическата истерия. Браво на вас, давате му нова възможност. Ако не иска да я захвърли, да я изгори незабавно. Ами ако иска да си я пази до сърцето, там където винаги е била?
.............
* Препоръчително е да се прочете и другата гледна точка
Чия дата е 4 април?
Чия дата е 4 април? - попитаха вчера от ГЕРБ, минути след като президентът Румен Радев насрочи за тази дата изборите за Народно събрание. Каква е разликата между 4 април и 28 март? – питаха се управляващите.
Разликата всъщност е огромна. Това е разлика сякаш между отделни символни епохи. Април, като месец за провеждане на парламентарни избори и по-специално датата 4 април, бележи една ключова годишнина за Българската комунистическа партия, а оттам и за нейните правоприемници от БСП. 4 април е дата тъкмо в средата на провеждания от 2 до 6 април през 1956 година Априлски пленум. Това е най-яркият епизод от комунистическо преобразувание в рамките на периода на реалния социализъм, поставил началото на живковизацията в България. Това всъщност е началото на националкомунизма от живкоски тип в български условия. Това е повод Българската социалистическа партия да мобилизира около себе си в предизборна обстановка онзи твърд носталгичен електорат, който да се превърне в основен корпус за гласоподаване в нейна полза.
Април обаче е месец, който ни носи още една годишнина. Тя се оказа много особена в историята на БСП. 80 години от българската окупация в територията на сегашна Република Северна Македония, която по онова време е била част от Кралство Югославия. Тази българска окупация, случила се под флага на нацистка Германия и предвождана от военнопрестъпния пронацистки режим на Богдан Филов, лично мен много пъти ме е карала да се обръщам с призиви към БСП да каже на глас своята оценка за тази окупация и за пронацистката политическа роля не само на Богдан Филов, но и на Борис III. Отговор така и не съм получавал.
Изненадващ отговор, стряскащ, позорен, срамен за тези, за които тезата и ценността антифашизъм е била свята, идва обаче от страниците на социалистическия всекидневник „Дума”. Четох и не вярвах на очите си. „БКП и Македония. Време е за истината” – пише авторът Христо Георгиев. Не ми е познат, не съм говорил с него, не съм го интервюирал.
Първият ми досег с този текст е потресаващ. От него произтичат следните внушения: „За задграничното ръководство на БСП македонска нация като такава не съществува и македонците са българи” – пише Христо Георгиев. Дотук добре. Това се вписва в рамковата позиция на българското правителство и по-скоро прилича на комунистическо мимикриране в опит да не бъдат бити много тежко по време на кампанията, заради тяхното предателство, както досега се твърди, че са македонизирали българите от пиринския край. По-нататък обаче в текста се казва нещо смайващо: „Колкото и невероятно да звучи, дори по време на Втората световна война БКП подкрепя политиката на правителството на Филов в Македония, не толкова с думи, колкото с дела. Разпорежда и призовава македонците да предадат оръжието си на новата българска власт и да не излизат партизани, защото ще се тълкува, че враждуват срещу България.”
Това е написано във вестника, който е официоз на Българската социалистическа партия. Тя пък е правоприемник на комунистическата партия, която години се беше наметнала с красивото наметало на антифашизъм, което сега захвърля демонстративно и брутално, за да се огрее в съвременния национализъм, приписвайки и признавайки дори подкрепата си за политиката на Филов. Само че подкрепата за политиката на Филов тогава означава, че Българската комунистическа партия не толкова на думи, колкото на дело е подкрепяла депортацията на евреите от Македония, не толкова на думи, колкото на дело е подкрепяла политиката на Комисариата по еврейските въпроси, ръководен от Александър Белев. И аз, не толкова на дело, колкото на думи, ще кажа, че името, което е носела комунистическата партия тогава е Българска работническа партия, а това, с което се сдобива, публикувайки такъв текст в своя официоз, е още едно определение – очевидно по трептенето на техните емоции това е било Националсоциалистическа работническа партия на България, подкрепяща пронацистката политика на Богдан Филов.
И като се замислите – има ли разлика между работническата партия по времето на Богдан Филов, която е подкрепяла депортацията на евреите не толкова на думи, колкото на дела, както пише авторът на „Дума” и комунистическата партия на Живков, която и на дела, и на думи брутално сменяше имената на българските турци, а които бяха най-непокорни, ги избиваше и хвърляше по концентрационни лагери?
Това е истинският облик на Българската социалистическа партия. Това е ресурсът, с който тя тръгва към тези избори. Може би точно затова Румен Радев слага датата 4 април за провеждането им.
Искам да призова интелектуалния доайен на Българската социалистическа партия Анжел Вагенщайн, ако все още има някъде по чекмеджетата си партийна книжка за членство в социалистическата партия, да я захвърли или да я изгори незабавно. Иначе ще означава, че всъщност е членувал в националсоциалистическа партия.
* „Свободна зона в 9 без 5”
15 януари 2021 – петък
Георги Коритаров
** Позицията на редакцията на Поглед.инфо по темата се различава съществено от тази на автора.
