С радост установих, че в храненето ние, българите, имаме специален принос. Химикалите в месата, млеката и плодовете не ги е открил световен биолог, а – ще се учудите! – нашенец, човек непосветен и на всичко отгоре поет. Иде реч за Асен Разцветников. Откри ми той преди близо век една много важна истина…
Още не се бе родила корпорацията „Монсанто”, зловещата ГМО героиня – предрече той как ще изглеждам, ако ям вредности. Ето що ми каза: „Имало едно време един лимон без семе, две чушки като пушки, три круши като пуешки гуши, четири дини като крини и пет марули като кули. Намерило ги едно момченце тъничко като конченце, па ги изело и станало хее толкова дебело !” Поете, ама българче ли е момчето? Май да.
Към днешна дата картинката става все по-тревожна, след като залъкът ми – освен ако не иде от бабината козичка и от дядовото бостанче – е претъпкан с пестициди и хормони, с палмово масло и е увенчан с безбройни „Е-та”.
Ала що да правя? Отлично съм светнат в проблемите и знам кое откъде идва. Но – влизам в магазина, пъхам в сака салата като японски храст и пиле като коледна пуйка, сготвям ги вкъщи, викам едно „майната му, от отрови отърване няма” – и хващам вилицата. Така най-съзнателно почвам да консумирам храна с показателите на логаритмична таблица…
Това е. Вкусно е. Японско „умами”, китайски овкусител… Хапвам финалния залък и се запътвам към леглото, съпроводен от реклама за лек на черен дроб… Че се боря с химията, е факт. Но тя е по-силна от мен и, както бе казал поетът – „расте и вий снага космата”. Позволявам си тъжна прогноза: дали скоро няма да ми се наложи след ядене да вземам хапче антидот?
Все пак – и макар с костенурково темпо – Евросъюзът напредва в хранителния контрол. Наложи 47 подробни директиви. Конкретно при нас – след 20-годишно разтакаване парламентът произведе (от юни м.г.) нов и адекватен на съвремието Закон за храните, който, разбира се, не пропусна задължителната за нас бюрокрация – узакони нов Съвет по храните – мегаинституция, в която участват петима министри, всичките централни контрольори и всичките браншови шефове (дано не се окаже пореден „книжен тигър”).
Агенцията за безопасни храни (БАБХ) също обяви война на вредностите, особено на идващите от Турция и Китай (в склад в Бургаско бе открита база за „преподготовка” на цитруси, а банани доузряват чрез „обгазяване”).
В отчета си за миналата година агенцията отбеляза спрян внос на 2144 т. плодове и зеленчуци (спрямо по-миналата той е повече с 200 т.). Най-много са чушките – 510 тона, мандарините – 493 тона, нар – 387 т., ядките – 200 т. Но спрямо хилядитонното ни потребление тези обеми са просто нищожен дял. Нужно е все пак да отчетем, че макар да се обвиняваме в изоставащо растениевъдство, то не е никак малко и произвежда по 100 млн.т. плодове и зеленчуци.
Немалка част от които изнасяме. Ала има и нещо неприятно – в консумацията им сме на дъното на Евросъюза – годишно изяждаме едва по 50 кг. плод и 70 кг.зеленчук, Италия и Португалия например са с двойни количества.
Наближава лятото и за капак на Ковид-кризата може да се повтори миналогодишният протест на зеленчуковите търговци. През юни м.г. на КПП Кулата протестираха срещу таксата 420 лв. за изследване на всяка вносна партида. За големите търговци, твърдят, сумата е нищожна, но за дребните е непосилна. А и тировете чакат лабораторните резултати с дни, което за разваляемите продукти е гибелно. Ще се организират ли БАБХ и другите ревизори по-добре, ще прередактират ли тарифите, или пак ще има подобни сцени?
Мъгли се спускат и над така наречената „търговия от разстояние”. За да избягат от заразите, мнозина ще се насочат към нея и тя непременно ще се разрасне. Добре е че новият закон й е отделил специален раздел. Но – и както се случва обикновено у нас, – практическите решения се оставят на т.нар. ПЗР – „преходни и заключителни разпоредби”. В законодателството те толкова се размножиха, че много често изместват – да не кажа че обезсмислят – базовите нормативи. И в този случай, в чл. 64, проблемите отново са оставени на ПЗР, тоест – когато и както ги разрешат земеделското и здравното ведомство. Ще има ли пак „Трай, търговецо, за грижлив министър”?!
И главоболната тема – ГМО-тата. На тях законът също е посветил раздел, според който желаещият да произвежда продукт с ГМО трябва да подготви „няколко документи”. Които са на практика… цял кашон. Дано разрешителните не се окажат непреодолими и производителите не почнат да си ги заобикалят.
В тази част има нещо върховно – в магазина и на продукта с ГМО трябва да бъде изписан етикет голям и яркочервен. Как ще се получи това при насипните плодове на самите рафтове, не знам. Трудно си представям как върху патладжаните с размерите на тикви ще се мъдри огромен червен щемпъл „ГМО”. И как ще ни поощри той да купуваме зарзавата. Предчувствам, че шмекериите с етикетите ще си продължат.
У нас площите, регистрирани като „биологично земеделски” (лишени от химикали или с минимални такива) заемат около 30%, докато в развитите държави от Евросъюза са двойно по-големи. Дано в бъдеще върху етикетирането се наложи здрав контрол и върху тях наистина се изписва истината.
Че от „еко”, „био”, „държавен стандарт”, „гарантиран произход” и останалата „пунта мара”, направо ми се повдига. Очаквам БАБХ и Комисията за защита на потребителите да затегнат примката върху фокусниците. Че повече не ми се ще да купувам сирене – накиснат дунапрен и домат – билярдна топка.
Санкциите в Закона за храните са сериозни, но нали „всички сме братовчеди” – доказано е, че глобите у нас не работят. Неотдавна ни посетиха експерти от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и установиха, че контролните ни органи работят формално и дори „съмнително компромисно”…
Поете Разцветников, още колко време ще ям твоите „чушки като пушки” и „марули като кули”?.. Милиардни нации ни дават пример за експедитивно решаване на проблемите, а ние, шепа народ, се балтавим и помайваме. А не ни трябват много усилия – просто трябва да си набавим повечко характер.
НАСКО МАНДАДЖИЕВ
