Колко са гласовете за партиите от 2009 до 2017 г. и накъде могат да се прелеят сега?

Колко са гласовете за партиите от 2009 до 2017 г. и накъде могат да се прелеят сега?
  • Публикация:  classa.bg***
  • Дата:  
    02.03.2021
  • Сподели:

Какво ще се случи на наближаващите избори, може да подскаже един поглед назад, на последните няколко парламентарни избори, които досега са печелени от ГЕРБ. Партията на Борисов идва с летящ старт през 2009 г., леко използвайки празнотата оставена от НДСВ – тоест, нито сме сини, нито сме червени. И тогава получи забележителния резултат от над 39% и 116 депутатски мандата (подпомогнат и от измислената избирателна система с частични мажоритарни избори в един тур). Това беше убедителен резултат, но на ГЕРБ все пак не стигаха 5-ма депутати да има мнозинство от 121 гласа в парламента. Затова беше подкрепен от Синята коалиция и „Атака“, без да влизат в правителството (ако не се броят дадените няколко постове на зам.-министър).

 

По-нататък партията на Борисов зави остро към СДС, реториката му стана антикомунистическа, вместо неутрална като на царя, затъна в корупция и скандали. И така ГЕРБ не можа да постигне повече този резултат, винаги имаше 1 млн. до 1,1 млн. гласа и между 85 и 95 депутати и неизменно й беше нужна коалиция (виж по-надолу резултатите от изборите 2009-2017 в брой гласове).

 

А какви ще са резултатите на парламентарни избори 2021 г. ?

Може да се предполага, че ГЕРБ ще слезе под 1 млн. гласа, въпреки медийния си комфорт, обслужващи телевизии, които са като пропагандни и предизборни студии на партията. И въпреки характера й на партия държава, от която зависи назначение дори на чиновник в община или директор на училище и т. н.

Въпросът е дали БСП ще излезе по-напред от ГЕРБ, да вземе повече от 955 хил. гласа, колкото взе на последните избори?

 

Борбата за победа в изборите ще е между тези две партии. Който взема дори хиляда гласа повече от другия, получава мандат да съставя правителство и… няма да може да го състави без коалиция. На коалиция досега са показали, че са готови точно тези две партии – ГЕРБ и БСП. Но не и помежду си.

 

Партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ се очертава без колебание като третата сила. След представянето на кандидатите й, тя изглежда още по-сериозно като партия. Който си е мислил, че това е някаква дружина на чалгаря, който ще я води като овчар, се е излъгал. Представените от нея хора, експерти в една или друга област, някои от които известни, дават повече увереност. Не е само приятелски кръг от сценаристите и симпатизанти млади хора, учили по чужбина. От тази партия ще зависи съставяне на правителство. Въпросът е само дали ще вземе над 400 хил. гласа и над 30-35 депутати? Гласовете за „Има такъв народ“ ще дойдат основно от хора, които досега не са гласували, защото не намират за кого или още не са навършили 18 на предишните избори. Разибра се, партията ще открадне и от гласовете на ГЕРБ, от т. нар. периферни, които са гласували за Борисов, против БСП, а не защото го харесват. „Има такъв народ“ ще открадне гласове и от БСП, пак от периферните, които са гласували за червените само да не е компрометираният Борисов.

 

ДПС е постоянен играч, с неговите 300 хил. гласа, там интригата е само дали ще си върне загубените 100 хил. гласа от новата партия на Лютви Местан.

 

Демократична България може да постигне тавана на т. нар. насипно дясно от изборите през 2014 г. – 8-9%, но по-скоро ще постигне по-малко оттогава. И декларира, че няма да прави коалиция с БСП и с ГЕРБ, а от партията на Слави симпатизантите ѝ изпитват погнуса. Тоест – ДБ се очертава като твърда опозиция на всички. Освен ако не влязат в коалиция с ГЕРБ (вече са го правили като Реформаторски блок, в малко по-ръзличен състав), при положение, че се оттегли Борисов.

 

Новата предизборна коалиция „Изправи се! Мутри вън!“ на Мая Манолова, Татяна Дончева, Отровното трио ще постигне поне това да мине 4-процентната бариера, обирайки протестен и протестиращ вот.

Стабилната уж ВМРО сега е на кантар, дали ще мине 4-процентната бариера. И ако мине е неизбежен и вече проверен партньор на Борисов за коалиция. Само че ГЕРБ и ВМРО, както и да ги смятат, заедно няма да могат да съберат повече от 95-100 депутати. Ще им трябва още една партия, за да направят коалиция. Коя ще е тя?

 

Малко вероятно е комбината на „Воля“ и НФСБ, Марешки и Валери Симеонов да минат бариерата. Дори да минат, няма да са повече от 12-13 депутати и пак не стигат да си направят коалицийка с ГЕРБ.

Друг вероятен партньор на Борисов може да се очертае Цецорепубликанецът – бившата му дясна ръка. Той има слабо влияние и едва ли ще влезе в парламента, но не трябва да се забравя, че е лаборантът, алхимикът от изборната лаборатория на ГЕРБ в досегашните избори. И сега плете из страната обикаляйки с Горан Благоев циганите протестанти. Те са голяма общност, може пък да го харесат.

 

„Атака“ се е свила, но има вероятност да вземе благодарение на твърдите си привърженици 80-100 хил. гласа минимум. И така да потопи останалите ПатрЕоти под бариерата.

„Възраждане“, АБВ (със или без Мангъров) и всички други играчи имат малък шанс да вземат повече от 1-2%. Колкото да получат субсидия.

Ситуацията и предизборните заклинания на партиите са такива, че може да се очаква да не съставят правителство и да идем на нови избори наесен.

 

 

 

Парламентарни избори 2009 г.

ГЕРБ – 1,678 хил. гласа (39,7%)
БСП – 748 хил. гласа (17,7%)
ДПС – 610 хил. гласа
Атака – 395 хил. гласа
Синята коалиция – 285 хил. гласа
РЗС (Яне Янев) – 174 хил. гласа

Под бариерата от 4%:
Лидер (на Хр. Ковачки) – 137 795 гласа
НДСВ – 127 470 гласа
Зелените – 21 841 гласа

(гласували общо 4,226 млн. души)

 

 

Парламентарни избори 2013 г.

ГЕРБ – 1, 08 млн. гласа (30,5%)
БСП – 942 хил. гласа (26,6%)
ДПС – 400 хил. гласа
Атака – 258 хил. гласа

Под бариерата от 4%
НФСБ – 131 хил. гласа
ДБГ (Меглена Кунева) – 115 хил. гласа
ДСБ, БДФ – 103 хил. гласа
ВМРО – 66 хил. гласа
Център – Свобода и Достойнство – 57 хил. гласа
(НДСВ и Корман Исмаилов)
СДС – 48 хил. гласа
Лидер (на Хр. Ковачки) – 61 хил. гласа
РЗС (Яне Янев) – 59 хил. гласа
Глас народен – 47 хил. гласа
Зелените – 26 хил. гласа
Нова Алтернатива – 18 хил. гласа
(на Николай Цонев)

(гласували общо 3,54 млн. души)

 

 

 

Парламентарни избори 2014 г.

ГЕРБ – 1,07 млн. гласа (32,6%)
БСП – 505 хил. гласа (15,4%)
ДПС – 487 хил. гласа
Реформаторски блок – 291 хил. гласа
(Радан Кънев и Меглена Кунева)
НФСБ-ВМРО – 239 хил. гласа
ББЦ (Ник. Бареков) – 186 хил. гласа
Атака – 148 262 гласа
АБВ – 136 223 гласа

Под бариерата 4%:
Движение 21 – 39 хил. гласа
Глас народен – 37 хил. гласа
Зелените – 19 хил. гласа
Нова алтернатива – 11 хил. гласа
(на Николай Цонев)

(гласували общо 3,28 млн. души)

 

 

Парламентарни избори 2017 г.

ГЕРБ – 1,14 млн. гласа (33,5%)
БСП – 955 хил. гласа (27,9%)
НФСБ, АТАКА, ВМРО – 318 хил. гласа
ДПС – 315 хил. гласа
ВОЛЯ – 145 хил. гласа

Под бариерата от 4%
Реформаторски блок – Глас народен – 107 хил. гласа
Движение ДА България (Зелените, ДЕОС) – 101 хил. гласа
Обединение ДОСТ (Лютви Местан) – 100 хил. гласа
Нова Република – ДСБ, Съюз за Пловдив, БДО – 86 хил. гласа
Коалиция АБВ – Движение 21 – 54 хил. гласа
ПП Възраждане – 37 хил. гласа
Зелените – 10 хил. гласа

(гласували общо 3,68 млн. души)

 

 

Иван Бакалов

Станете почитател на Класа