Защо ли все още има образовани българи, хора на словото, които рискуват безсмъртните си души и кариерата си в медиите и университета, за да лакействат на престъпниците и падащите?
Миналата седмица медийната рубрика „дипломирани лакеи на мутрите“ се обогати с нова звезда. В плеядата, предвождана от общия любимец Харалан (римува се с „Паралан“), довел подлизурството до сюррелистично зеещи висоти, напоследък с казуистиката си за нетленните властови мощи и аурата на сакото от господарския гръб, изгря и г-н Петър Николов – доцент, владеещ папищашки думи като „кливидж“. Интервюто му за „Гласове“ от 10 март е интересно с това, което казва и не казва. Приятно е да имаш работа с учен човек. Научих, че и Тома Биков бил такъв!
Има и неща, с които съм съгласен в интервюто. Оценката за Слави Трифонов е точна. Хората, харесващи простаци и тъпоумни („Форбс“: dull-witted) нарциси, без съмнение ще изберат Борисов като по-автентичния и органичния от двамата. Чрез Борисов глаголи самата sancta simplicitas. Трифонов е бездарен, сепнат и неестествен и в простотията.
За ДБ той също е казал-недоизказал нещо вярно, а именно, че там има силно ляво течение, течение на млади образовани наемни работници и дребни предприемачи, каквито в цял свят са леви, мимикриращо под дясна маска по лайфстайл подбуди. Сближаването на здравите сили в ДБ с БСП е бъдещето въобще, не само бъдещото правителство. Това сближаване, както знаем, бе и новият и решаващ момент в протестите от миналото лято. Които ги направиха страшни за мутрорежима. Но Борисов вече нямаше път за отстъпление като в 2013 и 2016 г. Сега само властта му спасява живота, свободата, кюлчетата и пачките. Вън от нея – плач и скърцане зъби.
Факторът за това историческо сближаване, за което говори по свой начин Николов, е най-вече изпаряването на антикомунистическата отрова от душите на хората, и на младите. Време беше. Разбира се, самият той е антикомунист. За него „има два пътя – right и wrong“. ГЕРБ и джобното им СДС са верният път на носталгията по „буржоазна България“. БСП е пътят на нечестивите, на панелките, пушещите фабрични комини и НДК.
Диалектическата ирония е, че сам кандидат-буржоата Николов е жив римейк на АОНСУ пропагандист от 1985-89 г., вменяващ на народа как др. Живков е уникален майстор на снижаването и оцеляването; как е автохтонен, един човек от народа; как е вечен и ни перестройка го лови, ни гявол. Сегашният маразъм на мутрорежима е огледално копие на оня на живковизма от 1984 г. натататък – само дето класовият характер на двата режима е съвършено различен и не в интерес на сегашния.
Другата диалектическа ирония е, че Николов, настоявайки, че ГЕРБ е единствено дясната и капиталистическа партия в България, обвързва с корабни въжета съдбата на капитализма и българската десница със съдбата на ГЕРБ. Много се надявам да не е прав, защото ГЕРБ утре-други ден може и да се разпадне. А не би трябвало и капитализмът да се разпадне с него, нали?
Доцент по политическите науки, Николов не разбира значението на думата „ляво“ – например определя Байдън и „либералите“ в САЩ като „леви“. По този въпрос по-долу цитирам друг скорошен свой коментар, да не повтарям тук. Не му е много ясна и „демокрацията“ и явно предполага, че у нас и след десет години мутрорежим тя все още съществува. Но да не се заяждаме за думи.
Да се заяждаме по същество. Николов е избрал за апологията си на Борисов образността „рамбъл ин дъ джангъл“, грохот в джунглата – боксовият мач на Касиус Клей (Мохамед Али*) и Дж. Форман в Киншаса в 1974 г. Тая образност е доцентска версия на изконните „маче у дирек“ и „шкембе у дувар“. Но тоя път Бойко дълго ще търпи ударите, като Касиус, и чак накрая ще нокаутира уморения враг. Николов е млад и знае за мача само по слух, а аз съм го гледал на БТ като малък. Касиус наистина поемаше удари (от което малко по-късно се тръшна от паркинсон), т.е. клатушкаше се по ринга и налягаше въжетата, но не бягаше с джипка да обикаля из джунглата!
Бойко от 10 юли вечерта не е на ринга, а в нелегалност. Не е ходил на работа в МС и на отчет в НС, не е давал пресконференции, освен по джипка-тв. За сравнение – преди протестите м.г. Бойко месеци наред дуднеше безспир от малкия екран. След 10 юли се скри като уплашен лалугер – не се показа от джипката, освен в режисирани Потьомкински сценки с общински съветници от ГЕРБ без сака или техни баби и дядовци. Само в „Св. Прокопий Варненски“ не бе режисирано и...
Николов открива силата на Борисов в това, че „все повече българи били доволни от стандарта си и се страхували да не го загубят“, ако ГЕРБ падне. По достъпните сведения мутрорежимът се одобрява пряко сили от 19% от българите, а 28% са доволни от стандарта си и вярват, че живеят „по-добре от преди“. По-важно е обаче от колко българи не се одобрява мутрорежимът, и тук оценките варират от 63% (одобряващите протестите от миналото лято) до над 80%. Стабилно подкрепящите ГЕРБ – това са само назначените от тях чиновници-калинки и семействата им – и хората от незаконно облагодетелстваните от държавни поръчки и други държавно разпределяни блага фирми. При активност над 3,5 мил – това е съвсем недостатъчно. А и тези хора са користни значи ненадеждни – ще ги изпортят при първа сгода и ще пристанат на новите. От „патриоти“ герберите набързо ще им станат „пладнешки хайдути“.
Всъщност силата на Борисов, както писа във Фейсбук Иван Бакалов, е там, че от него „зависи всичко – държавни поръчки за бизнеса, компенсации, помощи и надбавки, назначения за дребни и големи длъжности. Борисов назначава на всеки пост свои хора, които го обслужват. Той си избира главни прокурори, шефове на агенции, комисии, медии, дори на частни медии. Отвсякъде му пазят гърба. Чрез прокуратурата и службите мачка неудобните... По волята на Борисов купуват и продават медии..., непослушни олигарси влизат в затвора без съд, седят по две години в предварителен арест.“ И виждаме, че Борисов отново предизборно всекидневно нарушава закона, използа държавни ресурси за партийна агитация, раздава държавни пари за партийни подкупи. Той е над закона. Борисов, както съм писал много пъти, е абсолютен монарх, а не фасаден демократ, както мисли Бакалов. Няма никаква фасада. Феодална пирамида от лични зависимости без маска и без грим.
А както знаем от историята, короните на абсолютните монарси често падат заедно с главите им. Какво ще стане, ако няма условия за демократична смяна на властта, както няма и условия за дворцов преврат като срещу Живков в 1989 г.? Тиранът Стамболов падна след тридневни протести в София, Живков гледаше втрещено от трибуната на пленума, но Борисов, ако, както изглежда, отново прекалено точно следва плана на бай Ганьо за изборите – в което сега го обвинява не друг, а неговият Цветанов – може наистина да го стигне и съдбата на Чаушеску. Примерът на Стамболов приживе и дори след убийството му също трябва да го стряска, ако му е известна де.
Николов намира „сила“ и в това, че Борисов „умеел да управлява кризи“. Всъщност Борисов умее две неща – да се пази и снишава да не му набият твърде силно канчето отгоре и да не сгази твърде силно лука долу – както през февруари 2013 г. Сега се усети да оттегли паспортите на жилищата, колкото и да му се иска да гепне поне около милиардец. Както преди оттегли и „конституцията“. „Управлението му на кризи“ и цялата персона на политика Борисов е медиен конструкт, симулакр. Иван Бакалов писа също, че „ако българските медии имаха поне 1% от критичността, която имаха американските към Тръмп, Борисов отдавна щеше да е минало.“ Добавям, че нямаше въобще да е влизал в политиката.
Гледам с философска тъга как в предизборните седмици и последните някога независими наши частни медии се продават на мутрите за паница леща до четвърти идущия месец. Сякаш светът се свършва тогава! Пресен ми е примерът на в. „България сега“ от Чикаго, чийто издател Светлозар Момчилов някога пускаше с готовност и най-яростните ми филипики срещу ГЕРБ. Сега ми отказва да пусне коментар за недопустимите действия на бившия (популярен сред българите в Чикаго) наш консул Иван Анчев, от края на м.г. новоизпечен политик от партията на осъдения престъпник, бивша дясна ръка на Борисов – Цветанов.
Вчера „България сега“ съобщи под заглавие „Вятърът на промяната“ за тяхно предизборно мероприятие в сградата на най-голямото българско училище в Чикаго. Хора, абсолютно недопустимо е да се меси партийна политика в българските училищни общности в чужбина! Хората трябва да се обединяват в името на децата и обичта си към България и да оставят на гардероб при влизане всички политически и други предпочитания, които разделят общността.
Цветанов, Анчев и спонсорът им бизнесмен Вълнев си дават вид, че партийното им мероприятие е едва ли не общонародно дело. Много бъркат! В България имаме само една общонародна партия-държава – и това е ГЕРБ. И докато под постовете на Анчев, рекламиращи партията на Цветанов, във Фейсбук за съжаление още има много лайкове от чикагски нашенци – повечето, надявам се, автоматични, от любезност или слагачество – то в „България сега“ всички коментари под съобщението са убийствени. Искрено се надявам и сънародниците в Чикаго да се осъзнаят и стоварят на Цветанов едно голямо разочарование на четвърти. Останалите българи явно ще го направят.
Николов „има една мечта“ – да види ГЕРБ като „контрареволюционна“ партия. Такава партия преди тях уж била само БЗНС на Стамболийски. Другите партии били „революционни“, понеже разчитали на вносни идеи – социализъм, Европа. Това е негово субективно желание да проектира характеристики на „Единая Россия“, партията на „консервативното руско мнозинство“, които обаче нямат нищо общо с ГЕРБ. Тя, както някои не сме забравили, е креатура на ЕНП и немските християндемократически фондации – и поне през лятото на 2013 г., когато изследвах внимателно въпроса, проявяваше всички ултрареволюционни белези на „новото дясно“, както ясно съм показал в цитирания по-долу коментар от 2013 г.
Съдейки по името й, ГЕРБ е посветена на „европейското“ развитие, а съвсем не на „автохтонното“ нашенско. ГЕРБ на практика е немислима без „усвояването“ на еврофондовете, затова съществува. А Борисов – без да козирува и чака указания от началството в Европата. И от Чанкая – та кой правеше съвместни заседания на МС с Ердоган? Борисов по команда от ЕС подписа Истанбулската конвенция без гък, прие ваксината на Астра-Зенека и после я спря без гък. Сравнението със Стамболийски е нелепо. Най-малкото БЗНС е по произход българска партия, а той бил образован човек, завършил агрономство в Йена. Виж, за свалянето му може човек да се замисли...
Повече субстанция има в твърдението на Николов, че „аз съм прост и вие сте прости“ било квинтесенцията на единството на вожда и народа. И други наши интелектуалци мислят така. Истина ли бай Ганьо е алфата и омегата на българското? Тоя въпрос в младостта ми преди 1989 г. би звучал абсурдно. Но звучи сериозно днес, след 31 години чалга и малоумие. След 20 години български джихад срещу McWorld (броени от възшествието на Костов). След 20 години Борисов в ролята на „политик“. Отъждествяването на българина с Борисов би било терминален разпад, краят на България. За щастие то е изключение днес, а любопитно как ли ще е след падането на ГЕРБ...
Както винаги, такива реакционни почвенически теории в Източна Европа са внос от Запад. По-миналото лято разказах как идеята за „православие, самодържавие, народност“ била въведена в Русия при консервативния цар Николай I под влияние на руските йезуити с граф Уваров – и по същество била западна, чужда на руските традиции. Идеята за селския цар Баце също бе внедрена у нас от Запад, от Конрад-Аденауер-Щифтунг и подобните, отчаяли се в шансовете на хора като Филип Димитров и Костов да печелят избори занапред и подирили решение в конструиране нов рейгъно-живковски тип десен вожд с каскет, който харизматично казва на студентите да пасат овце и на пенсионерите, че са му похарчили бюджета. Това е обща тенденция на новото дясно да мимикрира истинския си облик, непривлекателен за никого. Самото демагогско име „народна партия“ (ЕНП) говори томове.
Социализмът обаче, е неразривна част от българското, както все повече ще си даваме сметка. В коментарите си от рубриката „Истинската история на социализма“ се опитвах да дам някои схематични насоки за бъдещо изследване. Темата е обширна и у нас почти още непипната.
Важно е, че Николов започва интервюто с нападки срещу Немезидата на Борисов – Радев, съчетавайки баналните герберски опорки за лошия пристрастен президент с напълно реален герберски страх, че той наистина може да не даде мандат на Борисов и при спечелване на изборите от ГЕРБ. За Николов това ще е „нарушаване на конституцията“. Но конституцията не задължава президента да даде мандата на досегашния премиер!
Николов казва, че не е възможна „управленска формула без Борисов“. Но представям си как Радев им обяснява, че срещу Борисов има твърде много натрупано недоверие и той би искал ГЕРБ да излъчи друг кандидат. И да се пошегува, че тъй досегашният премиер ще може да се състезава с Радев наесен. Нали са уверени, че Радев няма да спечели втори мандат – и Николов го повтаря. Само не казват кой ще спечели.
Страхът на ГЕРБ е също, че реакцията на американските либерали на победата на Тръмп и тази на тръмпистите на 6 януари дават крайно лош пример на противниците на Борисов. Стана нещо като норма победените да не признават лесно победата на опонента. Протестите на втори септември м.г. с по над сто хиляди души им намекват какво може да бъде, когато БСП, ДБ, Възраждане и други призоват отново привържениците си на протест срещу нарушенията на изборите или пък срещу даването мандат на Борисов или въобще на ГЕРБ. Тук ГЕРБ не са никак сигурни и в реакциите на ЕС и САЩ. Не е никак изключено, макар че явно няма да го събарят, да не го и подкрепят и да потърсят компромис със замяна на неудобната и за тях силно компрометирана фигура.
Ясно е за всички, освен за най-ревностните гербери, че Борисов отдавна си е изживял срока на годност. Невъзможно е отново да седне и да „зауправлява“ ни лук ял, ни лук мирисал. Въпреки изграденото от него самодържавно беззаконие, въпреки раздаването на подкупи на своите с парите на европейския данъкоплатец, въпреки тоталния контрол над медиите и въпреки нарцисизма и уникалния и за нашите ширини гьонсуратлък на персонажа. От втори септември мутрорежимът и българският народ са във война. Или ние, или те!
Казаното се отнася за най-лошия за България вариант, при който перфектна байганьовска организация на изборите плюс драконовски ковид мерки намалят броя на гласуващите дотам, щото хранените хора, контролираният и купен вот за ГЕРБ да ги изведат на първо място. Това обаче съвсем не е сигурно. Напротив, както ще пиша по-подробно и вече предизборно, надявам се, че ще видим висока активност като на президенстските избори в 2016 г., че гражданската ни активност ще направи фалшификациите по-трудни и че главната опозиционна партия БСП ще бъде първа сила и ще може да управлява с коалиция без ГЕРБ и по възможност без ДПС – въпреки заканите на последните срещу Борисов.
Тъй или иначе, ГЕРБ резонно губи властта, след като предизвика национална катастрофа. Но защо тогава все още има образовани българи, хора на словото, които рискуват безсмъртните си души, пък и бъдещата си кариера, да лакействат на престъпниците и падащите?
За марксистите въпросът за продажността на интелигенцията при капитализма е еднозначно решен. В „Манифеста“ Маркс пише, че „буржоазията премахна ореола на всяка професия, дотогава почитана с религиозен трепет... тя превърна лекаря, юриста, попа, поета в свои платени надничари.“
В „Диалектика на просвещението“ Теодор Адорно добавя, че „някога, като Хюм и Кант, [интелектуалците] се подписваха в писмата си [до кралете] „ваш най-покорен слуга“ и [след това] подриваха основите на трона и олтара. Днес те се обръщат към главите на правителствата си по малко име и на „ти“ – и покорно следват във всички творчески пориви съжденията на неграмотните си господари“.
В „История и класово съзнание“ Дьорд Лукач определя „безсъвестността на журналистите“ и „проституирането“ им като „кулминация на капиталистическото овеществяване“, т.е. превръщането на истината, творчеството, честта, личността на журналиста във вещи, стоки, които се купуват.
Независимо от субективните им мотиви – бедност, амбиции, трофейна съпруга – дипломираните медийни лакеи на Борисов трябва след свалянето на мутрорежима да бъдат лустрирани от националните медии и университета. Ясно, ще опитат да редактират „резолюцията до княза“, ще зачеркнат „този Цицерон, този Нютон“, ще пишат отгоре „този Калигула, този Тамерлан“... Но ние сме проклети и помним!
Кошмарът на сегашната аморална дебилност на интелектуалците ни трябва да се разпръсне, ако България иска да оцелее.
* У афроамериканците модата да изразяват черен национализъм с приемане на мюсюлмански имена приключи с 11 септември. Никой днес не нарича Малкъм Екс „Ел Хадж Малик Шабаз“.
Валентин Хаджийски
