Чак пък варварство, ще каже някой – какво толкова, по-добре е, по-широчко…
Ето, и телевизиите, пъргаво и радостно, вместо историческата сграда на Народното събрание, си изрисуваха сградата на бившия партиен дом на ЦК на БКП като изображение за българския парламент в предизборните студии. И в Уикипедия вече пише, че сградата на Народното събрание се „използва от 1885 до 2020 г., когато се премества в бившия партиен дом”.
Коментатори и журналисти не се вълнуват от това преместване.
Да, в държава като нашата не всеки може да разбере, че това е варваризъм.
Изглежда нормално на пръв поглед – парламентът се е преместил в нова по-широка зала с остъклен таван, в сградата на бившия партиен дом на ЦК на БКП. В същата сграда още в началото на 90-те години са настанени приемни и кабинети на депутати, зали на комисии. Сега преместиха всичко.
Какво не е наред?
Преди всичко не е наред, че за повечето българи няма нищо лошо в това преместване. Няма реакция, медии не се занимават с този въпрос. Малцина се вълнуват, че управляващите от ГЕРБ, не без подкрепата или с мълчаливото съгласие на всички парламентарно представени партии, подмениха историческия български парламент.
Изпразниха сграда, символ на българската държавност,
символ на традицията, и я направиха излишна.
Дали сравненията с цивилизована Западна Европа, каквито обичаме да правим, ще помогнат да се разбере каква са извършили българските законотворци? Какво би се получило, ако във Великобритания поискат да направят нова сграда на парламента, вместо построената на брега на Темза в днешния й вид в средата на XIX век?
След обединението Германия се върна към традицията и парламентът й се настани в сградата на райхстага в Берлин. С много спорове е реконструиран и е добавен стъклен купол, но достатъчно дискретно, да не променя и доминира над историческата сграда.
Какви са причините българските парламентаристи да направят това преместване в съвсем друга сграда, което в крайна сметка е символно?
Да кажем, пренебрегват смисъла на историята и символа по някакви прагматични причини – в старата сграда им било тясно, нямат достатъчно зали за комисии, кабинети. Този въпрос обаче беше решен още през 1992 г., когато Партийния дом стана част от парламента. Още тогава започнаха ремонти на кабинетите на Живков, членове на Политбюро, секретари на ЦК, шефове на отдели там, бяха превърнати в кабинети на членове и председатели на комиси, приемни на депути и т. н. В сградата на Народното събрание също имаше кабинети на парламентарни групи, комисии, зали за заседания и пресконференции. Тоест – депутатите отдавна са настаниха на широко. Това изглежда не им е достатъчно.
В Народното събрание са заседавали 400 депутати по времето на соца. Толкова бяха и във Великото народно събрание. Там са имали кабинети, приемни и т. н. Сега депутатите са 240. И им стана тясно? И решиха ей така да преместят и заседателната зала? Без много шум и обществено обсъждане, историческата зала на българския парламент остана без предназначение. Това е и политически акт.
Но депутатите извършиха и друго варварство –
преобразуваха зала с 800 места в зала за 240 депутати
Защото някогашната зала „Георги Кирков” е била с 800 места, с много добра акустика, в нея са се провеждали и концерти. Преди години имаше идеи да се преобразува изцяло в концертна зала. Но нуждите, тоест прищевките на депутатите, се оказват по-важни.
Това преместване е израз на парвенющина. Крещяща, нахална и самодоволна. Хора, които мислят, че летоброенето започва от тях, ПКП-реформатори, които нямат капка чувство и уважение към история и традиция. Неслучайно така събарят или реконструират стари сгради из цяла София и България. Това е манталитет на селяни, дошли в града, които искат да събарят, за да построят нещо стъклено и ново, модерно, по техните представи, и да се тупат в гърдите, че са го построили.
За първи път българските депутати проявяват единодушие да се преместят в Партийния дом през 1996 година. Тогава на власт е правителството на БСП, премиер е Виденов, а председател на парламента е акад. Благовест Сендов. И Сендов обявява архитектурен конкурс за преустройстото на залата на Партийния дом в парламентарна. Правителството пада след драматични събития през януари 1997 г. В следващия парламент сините депутати имат мнозинство и подкрепят преместването, искат нов международен архитектурен конкурс. Но не се стига до обявяването му, а и в тези години е икономическа кризата и ликвидация.
През 2003-2004 г., по времето на НДСВ вече има растеж и тогавашният председател на парламента проф. Герджиков обявява нов архитектурен конкурс за същото.
През 2008-2009 г., когато на власт е тройната коалиция, председателят на парламента Георги Пирински обявява третият пореден архитектурен конкурс пак за същото.
Обявен е четвърти архитектурен конкурс
за това преустройство през 2011 г., в първия мандат на ГЕРБ. И сега, при третия кабинет на Борисов и председател на парламента Цвета Караянчева е завършен ремонтът и е осъществено цялостно преместване. Стойността е 44 млн. лева, плюс още 19 млн. лева, които са предвидени за цялостен ремонт на сградата, който продължава и в момента.
Характерно за българската парвенющина е да се обявяват по няколко пъти архитектурни конкурси за едно и също нещо. Всеки следващ на власт е по-важен от предишния и смята, че летоброенето започва от него.
Последният печеливш проект на „Никонсулт” на арх. Владислав Николов е променян няколко пъти за няколко години. Но най-важното остава – стъкленият покрив на залата. Впрочем, заради него е премахнат уникален таван на зала, който мнозина архитекти смятат, че няма аналог в българската архитектура и е трябвало да се запази.
Има още едно обяснение за неистовото желание вече толкова години на българските парламентаристи да заличат традицията и символа на държавата – то е, че в старата сграда са по-уязвими на обсада от митинги и протестиращи. А Партийният дом по-лесно може да се опази с блокада на улици, има и подземен изход…
А старата сграда? Какво й предстои? Вероятно ще измислят някакъв музей да й намерят предназначение, след като са я лишили от смисъл. Е, може към него и някой клуб-ресторант на депутата да вместят.
Сигурно трябва да махнат и надписа „Съединението прави силата“. Ще подхожда нов слоган на новата им сграда: „Ние сме прости, вие сте прости, затова се разбираме”.
Иван Бакалов
