Не разбирам как войните - на словото и на перото, професионално и съвестно биха могли да практикуват успешно професията си на журналисти - повеляваща неутрално, балансирано и равноотдалечено пресъздаване на действителността, максимално прецизно производство на информация на основата на фактите, ако са в лоното, под крилото и в аурата на властта, под благословията на магнати или политически гурута и водачи.
Затова, бих отправил следния апел: Колеги журналисти, дайте си сметка къде стоите и от коя страна на тепиха сте? В прескорнера - с микрофон, камера и остро перо, или в лимузини, с лъскави костюми и скъпи телефони, в кабинети и в меките кресла на властта?
Гледам по листите колко много журналисти са се юрнали да бъдат част от политическата класа и са кандидат - депутати. Няма значение коя е партията и дали много - много опонира на техните разбирания и светоглед. Важното е бързо - бързо да се качат на влака, който води към "нови върхове", облаги, власт, екстри, привилегии ..., за да се доберат на всяка цена до политическия Олимп, та барем да удовлетворят желания, които журналистиката никога няма да им предостави, защото в това е смисъла й - да бъде неудобна, да показва Истината, да критикува.
А в това облаги няма - напротив, най-често журналистът си навлича неприятности, врагове и уволнения.
Журналистите не бива да бъдат част от властта, не бива да бъдат с нея на една маса, да бленуват и да се стремят към постове и позиции, водени от лични амбиции, силно его и пориви за значимост.
И не само, защото журналистиката е призвана да бъде коректив, а не глашатай на властта. И не само, защото журналистиката, като четвърта власт, трябва да пази принципа на разделение на властите и независимост от съдебната, изпълнителната и законодателната.
Апропо, метафората за четвъртата власт днес като че не важи. Медиите отдавна отстъпиха от тази своя сила, ставайки ПР- рупор и/или орган на партийна и корпоративна пропаганда. Така е – капиталът и собствеността вече определят съдържанието на (четвъртата власт) медиите.
И явно нашите лични избори!
Не разбирам: Защо толкова много журналисти се стремят към постове във властта? И то с нагласата и готовността да консумират единствено силата, блясъка, триумфа, облагите и псевдо-престижа, а не са готови да понесат рисковете на този свой избор, който за мен е недопустим компромис?
Защото журналистиката по дефолт не може и не трябва да обслужва властта.
/Така е само на теория - ще кажете!/
Та нали този, който плаща – той поръчва музиката!
Много журналисти напоследък набързо и с лекота решават да осребрят професията и душите си.
Дали осъзнават, че може би така няма да оправят живота си и няма да станат топ и хай?!
Ама после, както често се случва, не искам да слушам плача и вайкането на онези давещи се, които изпадат от бляскавия „Олимп”, хванати за парче от дървен сал на „Титаник”.
Изборът има цена, която винаги се плаща!
Иван Върбанов
