Абе, като не ви се занимава да управлявате, си кажете. Повече от век измина от оня злощастен за Русия и света ден, в който Ленин и съратниците му заграбват властта, която, по неговите думи, „се търкаля по улиците” на имперската столица Петроград. В нашата облагородена с подвижните клозети на кака Йорданка София властта също е свободна за взимане, но никой не я иска. Първата сила Борисов скъса менискус, втората Слави вдигна температура и кашля, третата е в перманентен климактериум. Остава и Таня Дончева да бие отбой с някоя площадно-революционна бременност и съвсем оставаме в безтегловност.
Следизборната ситуация у нас подозрително напомня предреволюционния Петербург, разбира се само в най-жалките и самодейни аспекти на болшевишкия метеж. Промъкналият се като сопол от Финландия Ленин, дегизиран ту с перука, ту с бинтовано лице, ту с фалшива брада, се вози с трамвай до „Смолни“, за да убеждава всяка вечер, че е дошъл най-изгодният момент да се вдигнат на бунт. Злобната му и просташка реторика, на която Тошко и Мая могат дълго да завиждат, както и истеричните му речи карат Троцки да отбележи, че Илич е готов да осъществи поредния политически фарс в Русия.
След „героичния“ щурм на Зимния дворец, защитаван от няколко девойки от доброволния женски батальон, болшевиките получават властта. И се ухапват за марксистките задници, защото не са готови да управляват, нямат план за държавно устройство на заграбената от тях страна и тепърва трябва да се учат от А и Б. Бандичката на Ленин няма почти никаква подкрепа сред народа, точно като кресливите Бабикянчета с техните няколко хиляди гласа, но се възползват от хаоса – тогава война, сега – смъртоносен вирус, да се обявят за народни спасители.
Момент, не съм исторически коректен. Не е вярно, че болшевиките са напълно неспособни на решителни действия. След щурма на Зимния дворец те успяват със завидна последователност да откраднат всичко, което не е заковано за пода – посуда, постелки, столове, маси, та даже изтърбушват тоалетните. Каквото не успяват да откраднат и изнесат, чупят и палят.
Случката всъщност е трагична, а не комична, но ни дава важни исторически уроци. Когато държавата е в безтегловност и никой не смее да протегне ръка към управлението, за да я стабилизира, има опасност властовите лостове да попаднат в ръцете на най-кресливия площаден психопат. Докато Бойко Борисов си оперира менискуса, а Слави си прочиства дробчетата, хората чакат. Чакат някой да ги поведе през смъртоносния вирус, да има осигури поминък с парите от европейския възстановителен план, да не се крие. Разбирам, че единият е обиден, а другият е в цивилизационен шок, но не е време за фасони и изчакване. Защото лелките и чичаците от бирените митинги идват. И по ленински не само пари от Ес няма да видим, ами ще ни откраднат и тоалетната хартия, с която сме се запасили миналата година.
