Десетки избити войници и от руска, и от украинска страна. Руски атаки срещу военни бази в Украйна. Бомбардировки над редица украински градове. Движение на руски военни части на украинска територия. Русия затвори за плаване Азовско море.
Европейските лидери, лидерите на ЕС, генералният секретар на НАТО говорят за война в Украйна.
Сякаш само в главата на българския министър на отбраната Стефан Янев нещата изглеждат по-различно. И тъй като руснаците много внимавали да не използват думата война, той призовава също да не прибързваме със слагането на етикети и да не прекаляваме с подобна реторика.
Цяла сутрин търся определение за това поведение на военния ни министър, което да е различно от "неадекватно", но просто такова не се намира. Защото коментарите на Стефан Янев са именно това - напълно неадекватни на настоящата ситуация.
Да, в момента положението е изключително емоционално. И е добре да можем да гледаме трезво на ситуацията, за да взимаме правилни решения, които да са в интереса на страната ни и на българските граждани, живеещи на територията на засегнатите райони. Това е важно.
Въпросът е, че този трезв поглед над ситуацията изисква и да не игнорираме факта, че тук става въпрос именно за война. За пръв път от Втората световна война насам една държава напада друга с армията си, изпращайки срещу нея авиация, кораби и сухопътни войски и трябва адски много кухо философстване и разтегляне на понятия, за да не наречеш това война.
Не е нужно да си генерал от армията, че да видиш нещо толкова очевидно.
Русия в случая прилага директна агресия върху суверенна държава. При това го прави, след като месеци наред говореше пред света, че не възнамерява да напада Украйна.
Нещо повече - държавни лидери от Европа и НАТО като френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц отидоха лично в Москва, за да дадат уверенията си пред президента Путин, че Украйна няма да стане част от НАТО и притесненията за руската сигурност са излишни.
Въпреки това обаче руските войници не просто влязоха на териториите на сепаратистите от Донецк и Луганск, където уж бяха изпратени да поддържат мира. Те влязоха в другата част на Украйна. Руски сили нападнаха военни бази на Украйна.
Какво повече иска Стефан Янев, че да признае, че тук говорим за война, а не просто за някаква "специална операция" или нещо от сорта? И въобще може ли да се намери нещо, което да го убеди да се изкаже остро спрямо Русия?
Ако предположим, че министърът знае какво е войната, то какво го кара да подхожда толкова... "плахо" по въпроса?
Трябва да му признаем в случая - часове след изказването му, че не трябва да се бърза с етикетите, на страницата му във Facebook се появи коментар, насочен в осъдителна линия срещу действията на Русия в Украйна - вероятно следствие от всички критики, които събра на свой гръб по-рано в четвъртък.
И все пак проблемът е налице - българският министър на отбраната трябваше да бъде притиснат в ъгъла, за да разкритиува пряко Русия и то пак по един възможно по-обран начин.
В случая от Янев не се очаква да започва да вее знамето на войната и да призовава за военна интервенция от страна на НАТО - подобни крайности не са в ничий интерес.
Но все пак тази колебливост в неговата позиция, този стремеж случайно да не вземем да кажем нещо по-остро срещу Русия, го поставя в ситуация, в която буквално да повтаря част от опорните точки на Кремъл.
А в настоящата ситуация, подобно нещо е неприемливо.
Истината е, че открай време Янев показва една меко казано странна позиция, когато става въпрос за НАТО и Русия - сякаш изпитва някакво неудобство, че сме членове на Алианса и това има нужда да бъде оправдавано по някакъв начин.
Още в самото начало на тази година фрапиращо впечатление направи появата му на протест срещу членството на България в НАТО, където той увери демонстрантите, че трябва да бъдат спокойни, защото България щяла защити своя национален интерес. Как точно... той не каза.
Спорно изглежда и обяснението, което Янев даде в свое обръщение към депутатите в Народното събрание по въпроса защо сме в НАТО - това ни позволявало да харчим по-малко пари за отбрана, не друго.
Същевременно с това Янев е яростен противник сили на НАТО да бъдат разположени у нас, дори и на фона на сегашната напрегната ситуация и сериозните дефицити в собствената ни армия, за които министърът сам говори.
За да стигнем и до сегашната ситуация с неговия коментар - едва изтръгната критика спрямо действията на Москва, посипана с призиви за мир и отричане на простия факт, че това, което се разиграва пред очите на целия свят в момента, е война.
Така че е добре Стефан Янев да погледне сам трезво на събитията, случващи се в момента, и да подходи с необходимата адекватност.
Иначе рискува "прибързаните етикети" да полетят в негова посока с призиви за оставката му.
