Българи, бдете!

“Бог не е в силата, а в правдата”, заветът на св. Александър Невски, припомнен и от патриарх Неофит на 23 ноември 2019 г. на празника на светеца-войн. Сега когато Негово Светейшество е в болница, в негово отсъствие, на 24 февруари 2024 г. определени членове на Светия Синод прегазиха Устава на БПЦ, приет на Църковно-народен събор, с незаконното си решение за “синодална наредба”, която отнема на свещениците и миряните правото на избор за епархийски митрополит.

Трима владици – Ловчанският митрополит Гавриил, Неврокопският митрополит Серафим и Видинският митрополит Даниил, гласуват “по архиерейска съвест” против “синодалната наредба”, и призовават Синода да я отмени, защото “Създава се изключително опасен прецедент, който поставя под въпрос правната сигурност на цялата Църква. Легитимността на органите на управление на БПЦ-БП пред Българската държава е застрашена”.

Митрополит Йосиф, на САЩ, Канада и Австралия, вижда “комунистическа осанка” в “синодалната наредба” и призовава членовете на Синода да “върнете правата на всички ни в Устава на БПЦ-БП”.

От вносителите на наредбата, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан и Врачанският митрополит Григорий, оттеглят своята подкрепа за нея, а Пловдивският митрополит Николай предлага “Св. Синод в заседанието си на 12.03.2024 г. да отмени всички свои решения от предходното заседание, състояло се на 24.02.2024 г.”.

Дотук ще кажете, добре, противоуставна е наредбата, но мнозинството от владиците е склонно да я отмени, защо е този драматизъм: “българи, бдете”?

Дали ще бъде отменена или потвърдена “синодалната наредба” ще се разбере на 12 март, когато ще се вземе това съдбоносно за Българската Православна Църква решение, защото “църковната ни независимост е в основата на националното ни освобождение.. един от основните фактори за стабилността и сигурността на скъпата ни Родина България” /митрополитите Гавриил, Серафим и Даниил/.

Един от аргументите за прибързаното гласуване на “синодалната наредба” е “в името на църковното единство”. С беззаконие не може да има църковно единство и тук не е важно мнозинството, а истината, защитена от малцинството, пазещо Устава на БПЦ, приет с църковно-народно единство.

Наредбата ще породи разкол. Но за разлика от разкола в БПЦ, предизвикан отвън, от държавата, когато през 1992 г. директорът на Дирекцията по вероизповеданията “уволнява” патриах Максим и Светия Синод, и назначава “нов” Синод, сега, отвътре, Светият Синод се самоупълномощава/самонарежда да назначава митрополитите.

Дали е имало феноменален натиск отвън за внасянето на наредбата отвътре, остава риторичен въпрос, но църковният преврат е факт.

Ако наредбата се потвърди на 12 март, тя ще се обърне и срещу предложилите я митрополити, които вече ще могат да бъдат “уволнявани” от назначения, а не избрания Синод “по неотложност” и “по наредба”, но това ще е най-малката беда, защото вместо църква ще има корпорация, анти-църква, против и вместо Църквата.

Какво може да се направи с феноменалния корпоративен натиск? Само с постове във фейсбук не е достатъчно, а и вече се „организира безплатен превоз за желаещите да подкрепят Светия Синод на 12.03.2024 г. Записване при свещопродавната. Тръгване в 7:00 часа. Връщане в 12:00 часа“, обявено по пловдивските храмове.

“В подкрепа на Светия Синод” е лукава формулировка, която подвежда и може да бъде както завоалирана “народна” подкрепа на “синодалната наредба”, така и за отмяната на решенията на Синода от 24 февруари, предложено в становището на м. Николай, един от вносителите на наредбата.

В защита на правдата, на Устава на БПЦ, ние можем и трябва да бъдем до владиците, които пазят Църквата и спазват решенията на Църковно-народния събор, и които ще трябва да дефеноменализират наредбата на 12 март.

Ако Трети март 1878 г. полага началото на Третата българска държава, Четвърти март 870 г. поставя началото на Българската Православна Църква, когато Константинополският събор признава нейната автономия.

На 12 март 2024 г. все още можем с мирно присъствие да бъдем пред Синода, когато ще се вземе съдбовното за всички ни решение, защото има ли Църква, има и България.

Утре. В девет сутринта пред Синода. Който може, да дойде, по сърце. Българи, бдете!"