Управляващите, в лицето на вицепремиера по европейските фондове Томислав Дончев и на министъра на икономиката Божидар Лукарски, бавят пълната електронизация на обществените поръчки. За това сигнализираха пред БГНЕС консултанти по европейски проекти.
Става въпрос за очаквания изцяло нов Закон за обществените поръчки, който трябва да осигури пълната електронизация на процеса от кандидатстването, през избора и изпълнението на проектите, финансирани с бюджетни и европейски средства. От действията на институциите, ангажирани с процеса, става ясно, че коалиционните партньори от ГЕРБ и от Реформаторския блок на практика протакат изпълнението на един от основните си предизборни ангажименти, че ще осигурят прозрачност и ясни правила пред малкия и среден бизнес, който търси финансиране от европейските фондове.
Сред предварителните условия, които са залегнали в Споразумението за партньорство между България и Европейската комисия, на база на което се осигуряват почти 16 млрд. евро финансова помощ от еврофондовете до 2020 г., страната ни трябва да приеме изцяло нов Закон за обществените поръчки. Според Националната стратегия за развитие на сектора обществени поръчки, която бе приета през юли 2014 г. и получи положителна оценка от ЕК, в края на тази седмица в Народното събрание трябваше да бъде внесен проект на Закон за обществените поръчки. Към момента, обаче, такъв законопроект не само, че не е минал през обществено обсъждане, а от Агенцията за обществени поръчки, която трябва да го подготви съвместно с експертите на Министерство на икономиката, имат готовност да представят единствено работна версия.
Очакванията на ЕК бяха, че новият Закон за обществените поръчки ще е приет от Народното събрание до средата на 2015 г. Вместо това, управляващите готвят внасянето му едва през есента. През този период отговорните министри щели да обяснят забавянето с необходимостта от провеждането на широк кръг консултации с представители на администрацията, бизнеса, местната власт, неправителствения сектор и финансовите среди.
Въпреки очевидното желание да забавят процеса, отговорните министри от кабинета "Борисов", ще бъдат принудени да променят законодателната рамка най-вече заради европейските изисквания за транспониране на новите директиви на ЕС в областта на обществените поръчки, които ще са задължителни за общността от 01 януари 2016 г. Управляващите обаче имат намерение да се опитат да отложат влизането в сила на част от изискванията, с мотив, че тяхното прилагане у нас би било невъзможно. Един от примерите в тази посока е предвидената възможност възложител да плаща директно на подизпълнител. Според българските власти това криело рискове за изпълнителя на поръчката. Директивата създавала възможност възложител и подизпълнител да злоупотребят с изпълнителя, който носи цялата отговорност за качественото изпълнение на поръчката, смятат отговорните за управлението на евросредствата у нас.
Ако стартът на програмен период 2014-2020 г., не е пряко зависим, засега, от липсата на нов Закон за обществените поръчки, то има поне още два елемента, които за момента забавят старта на новото европейско финансиране. Въпреки, че ЕК одобри четири от оперативните програми – "Развитие на човешките ресурси", "Транспорт и транспортна инфраструктура", "Наука и образование за интелигентен растеж" и "Добро управление", България все още не е финализирала изграждането на системата за мониторинг на европейските средства за новия програмен период – ИСУН 2020, както и не получила акредитация на Управляващите органи на отделните програми.
"Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България 2020" трябва да е готова най-късно до края на 2015 г. Системата, която функционираше и през стария програмен период, се модернизира, за да отговаря на новите изисквания и да доведе до подобряване на възможностите за кандидатстване, одобрение, сключване на договор, верифициране, сертифициране, отчитане на разходите. Новият ИСУН трябва да гарантира, че всички етапи по проектите, финансирани от европейски фондове, ще бъдат електронизирани, както и да позволи тяхното проследяване в реално време. Държавата плаща за подобрението над 3,6 млн. лв., като средствата са по ОП "Техническа помощ", а изпълнител на проекта е консорциум "ИСУН 2020".
За да стартира разплащането с европейски средства от новия програмен период е нужна акредитация на Управляващите органи. Очакванията са това да се случи до май-юни 2015 г. Известни притеснения има около изграждането на административен капацитет на УО на ОП "Наука и образование за интелигентен растеж" при Министерството на образованието и науката, доколкото това е изцяло нова оперативна програма за нашата страна.
Спорни въпроси между България и ЕК бавят одобрението на две от мащабните като бюджет оперативни програми – "Региони в растеж" и "Околна среда". Тяхното одобрение вероятно ще се случи едва през лятото. По-рано "зелена светлина" би трябвало да получи ОП "Иновации и конкурентноспособност". Програмата за развитие на селските райони и за "Морско дело и рибарство" се очаква да бъдат одобрени през втората половина на годината. Проблем пред управлението на двете програми обаче са традиционните противоречия, които вече са възникнали и между настоящите ръководства на Министерство на земеделието и Държавен фонд "Земеделие".
Въпреки желанието на вицепремиера по еврофондовете Томислав Дончев, още в края на първия мандат на ГЕРБ, да бъде приет специален Закон за управление на европейските фондове, за момента с него не се бърза. Темата със законодателна рамка бе активно рестартирана от служебния вицепремиер по еврофондовете Илияна Цанова през втората половина на 2014 г., като очакванията бяха това да е един от първите законопроекти, които Народното събрание ще разгледа. Към момента актуализирана версия на законопроект има, но подобно на бъдещия Закон за обществените поръчки, и този документ първо щял да се подложи на анализ от заинтересованите и научните среди. Една от причините за забавяне му, според консултантите по европейски проекти, е възможността, която бенефициентите ще получат, да обжалват решения за налагане на финансови корекции по реда на АПК. Сега този процес става по реда на ГПК и отнема доста повече време. Очакванията са все пак проект на Закон за еврофондовете да бъде разгледан от правителството в рамките на следващите месеци, но до неговото окончателно приемане от Народното събрание едва ли ще се стигне преди местните избори през есента.
