На 31-и октомври МНЗ оповести идеята си за сътворяване на нов „научен“ Франкенщайн наречен „Проект на Наредба за физиологичните норми за хранене на населението“. Причините, които налагали новата наредба са новите проучвания за потребностите на организма, пише в мотивите.
Стойностите, упоменати в предишната наредба от 2005 г., също са „научно обосновани“, като по отношение на някои вещества са с твърде различни показатели. Дори не си струва да проверяваме кои са авторите на предишната наредба и доколко е вероятно да видим същите имена под новата.
Ще има ли поне един от всички специалисти в ресорната катедра доблестта да поднесе извинение на гражданите на България за това, че са били опитни мишки? Ще си позволи ли поне един от тях да постави под съмнение новата „поредица от научни становища относно средно дневните енергийни потребности, препоръчителния или адекватен прием на белтък, мазнини, въглехидрати, почти всички витамини и минерали, които се отнасят за страните в ЕС“? Като се има предвид, че наредбата няма да бъде последната.
Взетите под внимание „научни постановки“ често са резултат от вещо изпълнени от чуждестранни екипи поръчки. За никого не е тайна, че поръчителите, финансиращи тези изследвания са големи корпорации, занимаващи се с производство на храни, добавки и лекарства. Очакват продажби, благодарение на „новите научни постановки“. Това поставя под сериозно съмнение изводите им. Въпреки това у нас градят новите разбирания за здравето на нацията въз основа на тези изследвания. МНЗ естествено ще възприеме новите норми, поднесени от специалисти с академични титли. Въпреки горчивия факт, че българите вече са на първите места в статистиките на най-разпространените заболявания – постижение достигнато, докато са следвали съветите на все същите специалисти…
Ако се обърнем към историята на науката за храненето можем да открием интересен факт. Вече повече от 170 години, някой учен изследва и изнамира „решение“, което се продава. Обикновено това „решение“ води до здравословни проблеми. Но вместо да признае, че традицията на хранене представлява най-подходящите принципи и не е нужна специална „наука за храненето“, подпомагаща единствено продажбите, ученият се задълбочава в изнамирането на нови вещества, годни да бъдат продавани. Съвременният маркетинг е довел до висотата на изкуство създаването на вредни хранителни стереотипи, така че не е необходима и помощта на МНЗ и специализираната катедра в този процес.
Колкото до възможностите на собствените ни български специалисти, можем да изразим съмнение в способностите им за логичен анализ, благодарение написаното в безбройните наредби и препоръки за здравословно хранене. Те съдържат непоследователни аргументи, изваждат противоречиви норми дори в рамките на една препоръка, с неумела употреба на терминология. Изисквала много време и енергия да оборваш всичко това.
Простият извод за начина им на работа показва чисто компилиране на извадки от различни източници и. И като резултат на всичко това, се получава споменатия вече Франкенщайн. Най-тъжното е, че повечето професори специалисти в тази област са на възраст, даваща възможност да помнят добре статистиките по заболявания от преди 40 и повече години. Срещали са почти изчезналите вече столетници във всяко българско село. Виждали са тичащите слаби деца, днес също доста рядка гледка. Би трябвало добре да си дават сметка за факта, че съвременните резултати са постигнати най-вече въз основа на наредбите, върху които самите те са работили.
„Учените развенчават и мита за количеството течности, което трябва да приемаме.“, четем в поредица публикации в пресата, по повод на „новите норми“. Логично възникват два въпроса. Кой всъщност създаде този мит? Как все същите учени „решават“ създадения от тях проблем? Отговорът намираме в сутрешния блог на Нова телевизия пресметнат от проф. Донка Байкова, специалист по хранене и диететика. „Има една препоръка – да дозираме водата. Около 30 милилитра на килограм телесна маса (телесно тегло). Така, ако става въпрос за 60-килограмова дама, е добре тя да изпие около 1,8 литра вода. Но ако става въпрос за 100-килограмов мъж, тогава количеството погълната вода трябва да е 3 литра.“
Цитирана е и препоръката отпреди 12 години, като поднесена от някой друг, а новата, разбира се със завидно академично самочувствие. Доколко идеята за норма валидна за цялата година е логична може всеки сам да се досети според собствените си нужди, породени от температурата на околната среда, т.е. сезоните, изменчивата физическа активност, индивидуалните физиологични особености и т.н. Въпреки тази проста истина, специалистите продължават да ни „‚поддържат здрави“, употребявайки препоръчителни норми за един толкова естествен процес.
Нормите за здравословно хранене са се превърнали в маркетингов метод, който продава продуктите на хранителната индустрия и фармацевтичните компании. Снимка: Нутришън блог
Проблемът с водата има и друга страна. Нашите учени не се занимават с голяма изследователска дейност (все пак сме малка България), а използват чуждия опит. Това изглежда логично с оглед на липсата на смисъл едно „откритие“ да се прави два пъти, но дали все пак не е нужно известно критическо проучване? През 1992 година д-р Ферейдун Батманжелидж издава книгата „Тялото жадува за вода“, в която излага теорията си, че причината за повечето болести и неразположения е липсата на вода в тялото. След това написва още десетина книги за връзката на дехидратацията с безброй заболявания, с все същото обяснение.
До смъртта си през 2004 година участва в над 2000 радио и телевизионни предавания, в които прокламира поемането на вода в изнамерените от него норми, като създава истинска мода. Книгата му е издадена у нас с 10 годишно закъснение. Нормите в България са повишени през 2005 година, когато в чужбина мнозина специалисти са аргументирали задълбочено несъстоятелността на споменатата мода. Бавното достигане на новите тенденции до българската научна мисъл, заета с проблемите на храненето, всъщност е чудесна възможност да се избегнат вредните, но очевидно това не се случва. Макар и със закъснение ни превръщат в клиенти на един или друг бизнес.
Така логично достигаме до следваща понижена норма – тази на калорийния прием
Можем да бъдем сигурни, че и нейните нови стойности няма да бъдат валидни за вечни времена. „Науката за храненето“ непрекъснато оперира с цифрите на необходимите ни дневни дажби храна. Изглежда, че методът е научен: „проба – грешка“. Съществува друга доста по-стара наука – историята. За бита и живота на хората тя изобщо не е спорна, както в останалите. Историците отдавна са изчислили калорийния прием на населението през различните епохи, обусловен от времена на развитие или климатични промени. Вероятно медицинските академици считат за уронващо престижа им да се обърнат към други специалисти. Така отдавна щяха да са разбрали, че нормата през вековете е била сравнително стабилна, без някой да я определя и обнародва в нарочна наредба.
В настоящата препоръка, за разлика от тази с водата, специалистите признават съществуването на някакви зависимости, в случая – физическата активност. Не става ясно до колко човек сам може да определи собствената си активност, без да са дадени някакви ясни критерии. Много вероятно повечето, които ходят до 2 км дневно, едно твърде късо разстояние, да решат, че са в графата на висока физическа активност и им се полагат доста повече калории. По-интересен е въпросът „Защо ще го направят?“ Отговорът е прост. Защото вече са свикнали да се хранят обилно, докато са следвали предишните норми, спуснати от все същите специалисти. Академичните диетолози са главни виновници за голям брой разширени стомаси, наднормено тегло и произтичащите от него заболявания. Някой ще се извини ли?
Несъстоятелността на голяма част от предписанията изисква огромна по обем работа, за да бъдат оборени. Но ето пример с един пазарен хит – витамин D, сега поднесен и от академичните специалисти. В училище учехме, че този витамин се произвежда основно от кожата и костите под въздействието на слънчевата светлина, като за умерения климат е достатъчно дори 10 – 20 минути излагане на слънце само на ръцете и лицето, дори и през зимата, за да бъде подържан дневния баланс. Като се има предвид, че свръх произведените количества се натрупват в склада на черния дроб и се съхраняват там до момента, в който може да се наложи да послужат, то благодарение на слънцето, можем да продуцираме и използваме витамина до живот.
В учебниците по хигиена и физиология за медицинските университети с времето като основен източник на преден план бяха изведени „чужди депа“ на витамина, като черен дроб, хайвер, яйца, масло и др. Така за сметка на безрезервния източник – слънцето, постепенно бяхме превърнати в клиенти на различни индустрии. През последните няколко години казусът с този витамин търпи ново развитие. Междувременно на базата на „съвременни изследвания“, първо в Скандинавия и после все по-на юг, повишиха необходимата дневна норма на витамина няколко пъти, с което оправдаха употребата на добавки. Възможността беше яхната първо от новоизпечените нутриционисти, бълвани от всевъзможни университети след няколко седмичен или месечен дистанционен курс.
Действието на витамина е свързано с регулацията и обмяната на калций и фосфор в организма, т.е. витамин D осигурява отлагането, както на калциевите, така и на фосфатните йони. Следователно неговият излишък би довел до необичайно високи нива на тези йони в кръвта, в резултат на което би се създала реална опасност от увреждане на костите, бъбреците и меките тъкани (изт. „Медицинска физиология“). Изчетох десетки статии на „диетолози“, продаващи добавки, които пропускаха този факт и следващата от него препоръка допълнителният прием на витамина задължително да бъде консултиран със специалист. Учените пък ни объркват допълнително с противоречиви изследвания. През март 2013 г. британските изследователи доказаха, че „витамин D при бременни жени няма въздействие върху здравето на костите на плода“. Обратно на тях, през ноември 2012 г., друго проучване показа връзка между жени, които живеят в по-малко слънчеви географски райони, дефицита на витамин D и повишения риск от множествена склероза при децата…
Някъде до към 50-те години на миналия век науката е успяла да разкрие действието на голяма част от витамините и количествата необходими за нормалното функциониране на тялото. Медицинските изследвания са доказали, че по-големите количества не само не са необходими, а при някои витамини дори са опасни за здравето. Желанието на търговците да продават повече в синтезираните им варианти е водело до безброй атаки, най-известна от които „Ефектът на Лайънс Полинг“. Въпреки това учените десетилетия наред опровергават всеки опит за намеса в тези норми. В наши дни се случва сериозен пробив. Нездравословният начин на живот дава възможност за свръх печалби, а натискът е по-силен от всякога…
С изготвянето на новата наредба за физиологичните норми за хранене на населението допълнителната употреба на витамин D вече ще се превърне в официална държавна препоръка. Иначе казано следвайки съветите на специалистите и официалната позиция на МНЗ, ще трябва да отделим от личния си бюджет ново перо. Има и още нещо! Препоръката за набавянето на витамин D, чрез закупуването на фармацевтични или хранителни продукти, а не чрез излагане на слънчева светлина е препоръка за нездравословен начин на живот. Отправянето ѝ от лекари-специалисти по диетология, дори не подлежи на коментар.
Докога човек ще бъде целева група за опити и печелене? Нуждаем ли се от непрекъснато изменение на нормите? Нуждаем ли се изобщо от унифицирани норми? Има ли смисъл да залитаме по всяко ново откритие на науката, след като не се очертава скоро тези открития да приключат? Не трябва ли „науката“ да спре адаптирането на норми към съвременния нездравословен начин на живот? Не трябва ли осъзнавайки това да приемем един холистичен подход към храната и здравословния живот като цяло? Не трябва ли да се обърнем назад към традицията, която макар и без обичайните научни способи е успяла да превърне храненето на предците ни в условие за нарастване и просперитет на нацията?
Задавам всички тези въпроси към онези, които определят нормите, към другите, които ги превръщат в държавна политика, към всички нас, които по един или друг начин сме потърпевши от това „здравно“ безобразие.
