С решение на Софийски градски съд от миналата година бе изцяло потвърдена осъдителната присъда за обида на добре познатата телевизионна водеща Гала – Гала Будева, по наказателно дело от частен характер, заведено от журналистката Еми Мариянска.

„Заведох делото през 2012 г., след като в предаване с право на отговор в „На кафе” по Нова телевизия, водещата му Гала Будева пет пъти ме нарече в ефир „лъжец”, а наградата ми от Съюза на българските журналисти – „тенекиена”, казва Еми Мариянска.

Делото, въпреки шиканиране от страна на адвокатите на Гала и постоянното му „завръщане“ между съдилищата, в крайна сметка успява да се проведе с последно заседание преди да изтече срока на давност. Осъдената Гала е наказана по чл. 78А от НПК – административно наказание и глоба.

След присъдата, на която пише „Без право на обжалване“, обаче, в края на миналата година, осъдената Гала Будева подава молба до главния прокурор, и в един задкулисен процес, успява да се уреди с искане на г-н Цацаров до Софийски апелативен съд, присъдата да бъде частично отменена в частта за наказанието и наказателната отговорност, поради изтекла абсолютна давност.

Признатата вина на Гала не е отменена

И главният прокурор, и САС, обаче оставят в сила онази част от присъдата, която се отнася до вината. Въпреки това, адвокатите на Гала се възползват и поставят въпроса за понесени от подзащитната им Будева „вреди“, поради това че е била осъдена с присъда, която е издадена от СГС в извъндавностния срок (нарушение на съда!). Претендират за разноски. Софийски апелативен съд възлага този въпрос на първата инстанция, постановила осъдителната присъда. И съдия Мила Лазарова присъжда на тъжителя – Еми Мариянска, адвокатските разноски на осъдената Гала Будева, в размер на 12 000 лева.

Съдия Мила Лазарова от СРС се позовава единствено на чл. 190 от НПК, тъй като е прекратената наказателната отговорност и заменена с административно наказание и глоба, без да отчита фактическата страна на делото – неотменената вина на осъдената, както и нарушението на второинстанционния съд, който не постановява в срок присъдата.

„Съдът де факто ме наказва за собствените си нарушения – казва Еми Мариянска – Самата присъда доказва, че съм водила делото основателно. За разлика от ответната страна съм имала интерес то да се движи в срок, а адвокатите на Гала – обратно, шиканираха го постоянно, с цел то да излезе от давностния срок, за да не мога да осъдя Гала. И когато, въпреки усилията им да ми пречат, успях да стигна до последно заседание в срок – на 21март миналата година, и Гала бе осъдена, те измислиха „друг” ред, по който не само да й махнат наказанието, ами и да я облагодетелстват материално.“

Последното заседание се провело на 21 март 2017 г. – 21 дни преди изтичането на давността. След последната дума на подсъдимата и оттеглянето на съдийския състав на тайно съвещание, е редно при връщането на съдиите в съдебната зала, присъдата да бъде прочетена, или да бъде прочетен поне диспозитивът й от председателя на състава – в случая градски съдия Ралица Манолова. Съдийката, обаче, не само че не прави това, ами не се съобразява и с 15-дневния законен срок за произнасяне и прави това чак на третия месец от заседанието – на 15 юни 2017 г. С това си дйствие отваря вратичка на ответната страна да си търси правата „по друг ред“.

Гала-правосъдие и европейски практики

Ето какво още коментира Еми Мариянска и какво смята да предприеме:

„В България очевидно съществува едно „Гала”-правосъдие” – в прекия и в преносния смисъл на думата – казва Еми Мариянска – То рано или късно отмъщава на дръзналия да му се противопостави. Но аз тълкувам този финал не само като гавра с мен, но като подигравка изобщо с правосъдието в България, и с пълното разминаване на такова правосъдие с морала. Гала и адвокатите й злоупотребиха с капацитета на съда и странно, че магистрати не се чувстват оскърбени от това. Нещо повече, застават на страната на виновната и ме наказват затова, че съм я съдила. Тази подигравка определено бие не само по моя джоб, но и по достойнството на цялата съдебна система. Независимо че причината за това са действията на отделни нейни представители.

Уредбата на нормата на чл. 190 от НПК в моя случай влиза в пряко и грубо противоречие и с изискванията на Европейска конвенция за правата на човека за пропорционалност и съразмерност на присъдените разноски и гарантираната защита на правото ми на собственост, които са част от вътрешното ни право и с примат над националните нормативни разпоредби, които им противоречат (арг. от чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р. България).

Институтът на разноските не може да се използва за неоснователно разместване на блага, като заплащането им от страната, която е водила основателно процеса, не следва да бъде санкционирана с плащането на разноски в полза на страната, която с поведението си е дала повод за водене на делото в посока на забавяне на делото, и която е освободена от отговорност единствено поради изтичането на давността, в условията на забавен от страна на съда процес.

Ролята на националния съд е да контролира с оглед на Конвенцията взетите от властите законодателни решения, при упражняване на тяхното право на преценка, и да проверява доколко последиците от тези решения са съобразени с Конвенцията (Круз срещу Полша (Kreuz c. Polognе) № 28249/95,, & 56; Толстой Милославски срещу Обединеното кралство, 13 юли 1995г., & 59; Бруая Гомес дела Торе срещу Испания, 19 декември 1997, && 31-32).

Аз не съм предизвикала никакво “непозволено увреждане” на Гала Будева, обратното – тя, адвокатите й и „услужливи” магистрати ми причиниха огромни морални и материални вреди, за които в крайна сметка ще платят българските граждани, в случай че обжалваното от мен определение за разноските, постановено от съдия Мила Лазарова от СРС, не бъде отменено от СГС.“