Разбира се, трябва да има няколко правила. Но 2 страници проектозакон, за да се определи как електрическите скутери ще могат да се движат в трафика? Това е много, как да го кажем? Небюрократично. Фриволно. Всеки, който се измъчва от текста на регламента, знае, че електронните скутери са сериозна тема и в България. Както впрочем в цяла Европа.
При това трябваше уж да бъдем подготвени. Когато в началото на лятото се появиха спекулации, че скоро в София ще навлязат подобни услуги, някои политици реагираха спокойно, заявявайки, че много скоро ще има подробен регламент, който ще помогне на българската столица да избегне „детската болест“ на този транспортен феномен, която зарази други големи западни градове.
А новата мода се разви бързо. Защото в продължение на години една от основните задачи, които много западни градове си поставяха, бе да накарат жителите си да слязат от автомобилите си – с методите на моркова и тоягата. Намаляването на въглеродните емисии и борбата със замърсяването на въздуха са нещото, към което се целят градските управи на множество мегаполиси. А едно от работещите решения са електрическите скутери и захранваните от акумулатори велосипеди. Но, разбира се, няма подробни изследвания и може да се окаже, че техният водороден отпечатък също не е никак нисък.
Но защо се появиха толкова много скутери? И толкова бързо – само за няколко седмици в София вече са налични три различни платформи за наем.
Всеки, който е имал шанса да пътува нагоре и надолу по хълмовете на американския град Сан Франциско със скутер под наем знае, че електромобилността може да бъде забавна. В градове като Лос Анджелис и Остин скутерите отдавна са на всеки ъгъл. Можете да шофирате с тях последните няколкостотин метра от метрото до мястото на срещата си или просто да се плъзнете безшумно по плажа.
Но дали електрическите скутери в България ще могат някога да предадат тази лекота, без която те не работят истински – това ще зависи от правилата, които трябва да бъдат приети от властите . Разбира се, че ще има проблеми със скутерите. Иначе биха били първото ново транспортно средство, при което няма никакви проблеми.
Това е ясно видимо дори в САЩ: общините трябва да помислят колко доставчици с колко скутери могат да доуснат, така че тротоарите да не станат непроходими, защото навсякъде се валят скутери. Сан Франциско имаше подобно изживяване, градът промени правилата и сега всичко работи гладко. Трябва да се замислим как да осигурим безопасността на каращите тротинетки, но и на пешеходците и другите участници в движението. Но къде е разликата спрямо велосипедите или дори електрическия велосипед? Те също са без задължителна застраховка и регистрационни табели.
Ако общините създадат правила и следят за спазването им, това може да доведе до повишаване на културата на движение и сред "личните" тротинетки, а защо не и сред велосипедистите. Но преди всичко трябва да се регламентира начинът им на ползване в законодателството, за да не се повтарят грешките, правени от други. А тук страната ни, уж подготвена, отново закъсня.
Защото наистина благодарение на опита и проблемите в други градове, които обиколиха световните медии, българската столица разбра на какво трябва да обърне внимание и взе някои мерки, за да избегне поне частично проблема с безотговорно разхвърляни по улиците тротинетки, които пречат на пешеходците, но възможностите за регулация от страна на общината обаче се изчерпват дотук.
Защото докато парламентът не включи тротинетките в Закона за движение по пътищата и съответните подзаконови документи, няма как който и да е общински съвет да приеме своя наредба.
Едно е ясно - там, където има проблеми, трябва да се решават, но с твърде много правила и ограничения ще изневерим на иновативните форми на мобилност, преди те дори да възникнат. Електрическите скутери няма да доведат сами по себе си до обрат в транспорта и няма да решат проблема със задръстванията в градовете. Но те могат да бъдат градивен елемент на новата концепция за мобилността - или пък да се окажат погрешен път и задънена улица. Тепърва ще стане ясно. Но нека поне пробваме!
