Докато светът се отърсва от финансовия шок от коронавирусната криза, ново проучване сред 26 държави показва, че голяма част от хората са опасно неподготвени за по-значителен икономически проблем.
Според Международното проучване за финансова грамотност за 2020 г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) 42% от анкетираните 125 787 пълнолетни участници се притесняват как ще поемат ежедневните си разходи; 40% са разтревожени за финансовата си ситуация, а 37% посочват, че едвам се справят, посочва Bloomberg.
На въпроса „Ако изгубите основния си източник на приходи, за колко дълго ще може да продължите да покривате ежедневните си разходи, без да заемате пари или да се местите?“ най-голяма част от запитаните са посочили, че биха могли да издържат около седмица – 28%. За 25% от анкетираните този срок е от месец, за 15% - три месеца, за 18% - шест или повече месеца. Останалата част от малко над 14% посочват, че не знаят колко могат да издържат – което според авторите показва, че или хората нямат готовност да обмислят евентуална липса на ресурси, или не разполагат със средства за омекотяване на удара.
За България ситуацията изглежда по сходен, но малко по-различен начин. У нас също най-голям е делът на хората, които могат да издържат само седмица – 31%. За 26% от допитаните този срок е месец; 15% посочват, че биха успели три месеца; 10% - шест или повече месеца, а 18% посочват, че не знаят.
Според 74% от анкетираните малко над 1000 българи те обмислят внимателно всяка своя покупка, което ни поставя сред предпазливите страни, като средно за участващите в допитването този процент е 71,1%.
Проучването показва също, че българите са сред нациите, които като цяло плащат навреме сметките си. 83,3% от анкетираните посочват, че не се бавят със задълженията си при средно 79,4% за проучването. По този показател най-точни са гражданите на Естония с 95,1%, а на обратния полюс изненадващо е Германия с 50,4%.
Над половината от българите обаче посочват, че са имали затруднения да покриват разходите си през последните 12 месеца. За 50,4% от сънародниците ни е имало момент през изминалата година, когато разходите им са надвишавали приходите, при средно 35,3% за проучването.
Допитването също така показва, че голяма част от българите пестят пари – 78,2%. Най-спестовни са жителите на Индонезия, където почти всички допитани активно заделят средства. Спестените пари обаче изглежда са без зададена цел, тъй като само 39,4% от респондентите у нас посочват, че имат дългосрочна финансова цел, за която отделят средства.
По отношение на разделението между половете мъжете и жените се представят относително сходно. Но въпреки че по показатели като финансова грамотност и финансово поведение дамите и господата са с почти еднакво представяне, то статистическа разлика се наблюдава при показателя за финансово благополучие. Там резултатът е в полза на мъжете с разлика от над един пункт – 8,6 пункта за дамите и 9,7 пункта за господата.
Статистическа разлика има и по възрастово разделение – най-осезаема тя е във възрастовата група на хората над 60 г., както и при тези в диапазона от 30 до 59 г.
Въпреки че допитването на ОИСР не включва САЩ, скорошен доклад на Националното обществено радио в страната показва, че американците не са в по-различно положение от това, представено в проучването на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Поне половината от домакинствата в четирите най-големи американски града – Чикаго (50%), Ню Йорк (53%), Лос Анджелис (56%) и Хюстън (63%) – отчитат налице сериозни финансови проблеми, включително изчерпани спестявания, проблеми с плащането на сметките и с достъпа до медицинска помощ.
Елена Илиева, редактор Десислава Попова
