Започна изслушването в Европейския парламента на българския кандидат за еврокомисар Румяна Желева. Тя е номинирана за еврокомисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи.
Ако бъде одобрена Румяна Желева ще бъде втория български еврокомисар след Меглена Кунева, която отговаряше за защитата на потребителите в предишната комисия на Жозе Барозу от 1 януари 2007 до 31 октомври 2009 г. Кандидатурата на Румяна Желева се смята за проблематична. Причината затова се корени в съмненията за връзки с българската мафия на нейния съпруг. През последните седмици водещи западни издания, основно в Германия, излязоха със серия от публикации по този въпрос. Авторитетният „Ди Велт“ даже озаглави своята статия за българския кандидат комисар - „Гангстерска невеста за ЕК“. От своя страна, „Айриш Таймс" определи Желева като потенциално най-слабото звено в изпълнителния орган на ЕС заради нейните бизнес интереси. Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу защити в писмо българския кандидат, заявявайки, че декларацията на Желева за конфликт на интереси е в съзвучие с Етичния кодекс.
Румяна Желева е родена на 18 април 1969 г. Завършва социология в СУ „Св.Климент Охридски” през 1995 г. През 2003 г. защитава докторат по социология в университета Отто фон Герике в Германия. Тема на докторската дисертация: “Социално-интерпретативни модели на предприемачите в икономиката на прехода”. През 2006 г. става член на Политическа партия ГЕРБ. В периода 2007-2009 г. е евродепутат. Желева е член на Комисията по външни работи на ЕП. След като в началото на лятото на 2009 г. ГЕРБ печелят парламентарните избори тя става външен министър на 27 юли 2009 г.
Процедурата по изслушването на бъдещите еврокомисари стартира вчера. След като през септември председателят на ЕК – португалецът Жозе Мануел Барозу получи втори мандат, дойде ред да бъдат одобрени неговите комисари. 26 души, номинирани от 26 държави, ще бъдат подложени на т. нар. „изслушвания”. В продължение на 3 часа кандидат-комисарят е изправен срещу депутати от една или повече комисии на ЕП, отговорни за същата област, в която ще работи и комисарят. Всеки кандидат-комисар ще бъде оценяван за своята обща компетентност, ангажираност с европейската кауза и познанията си в специфичния ресор, за който е предложен. След изслушванията съответната Комисия докладва на председателите на парламентарните групи и на председателите на всички комисии. Ако са недоволни, депутатите може да поискат или нов кандидат, или смяна на ресора на настоящия кандидат. След края на изслушванията председателят на ЕК ще представи програмата си пред Парламента и Комисията ще бъде подложена на гласуване като едно цяло от депутатите. Това последно гласуване е насрочено за 26 януари в Брюксел.

/БГНЕС/